Разлика между версии на „Евгений Савойски“

 
== Биография ==
Народностната принадлежност на принц Евгений Савойски трудно може да се определи. Той е пряк мъжки наследник на савойския херцог Карло-Емануеле I по линията Кариняно (Каринян), но твърде далечен, за да има династични шансове да заеме савойския престол. Неговият баща Еудженио-Маурицио живее във [[Франция]] и дори носи френската титла граф на Соасон. Самият Евгений Савойски също е роден в [[Париж]] и израства там до 17-тата си годишнина. Неговата майка е племенницата на кардинал [[Мазарини]] - [[Олимпия Манчини]]. В Париж упорито се носят слухове, че действителният баща на малкия принц е самият [[Луи XIV]], но сериозният анализ показва, че това е невъзможно - по това време Манчини не е била вече негова любовница. Именно поради това обстоятелство обаче тя е държана настрани от двора и от кралското обкръжение, коитокоето предизвиква трудности в детството на принца. Когато Евгений е на десет години възраст, баща му умира, а на 17 години в резултат от т.нар. [[Афера с отровите]] майка му е изгонена от Франция. В същото време военна комисия отказва на Евгений да го приеме в редиците на френската армия и той открива, че вече нищо не го задържа там. Напуска владенията на Луи XIV без съжаление и с натрупана лична омраза срещу него.
 
== Военна кариера в Австрия ==
 
=== Участие във войната за Испанското наследство ===
Докато текат последните действия от войната с османците, на европейската дипломатическа сцена се поставя [[испанско наследство|въпросът за испанското наследство]]. Очертава се нова война между Австрия и Франция, а когато Луи XIV издига претенции за цялото испанско наследство, Австрия се включва в създадения срещу него [[Велик съюз]]. По време на Войната за испанското наследство Евгений Савойски действа първоначално в севернаСеверна Италия в защита на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. На 1 февруари 1702 г. той [[битка при Кремона (1702 г.)|побеждава французите при Кремона]] и пленява техния командир херцог дьо Вилроа. След това, въпреки численото си превъзходство, новият френски командир, херцог дьо Вандом, не успява да го изтласка от Италия.
 
[[Картинка:Malplaquet1.jpg|thumb|350px|left|[[Битка при Малплаке|Малплаке, 1709 г.]]]]
Принц Евгений установява отлично сътрудничество със способния английски генерал [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|херцог Марлборо]], с когото действат заедно в Германия през 1704 г. Целта на двамата генерали е да предотвратят съединяването на френската и баварската армия и отправянето им към Виена. На 13 август те пресрещат френската армия при [[Бленхайм (битка)|Бленхайм]] и я разбиват. Сражението е емблематично за залеза на френската военна мощ. Освен това то символизира стабилността на Великия съюз и довежда до излизането на [[Бавария]] от войната. През 1705 г. Евгений се връща в Италия, където заедно със савойския херцог [[Виторио-Амедео II]] се бие срещу французите при Торино. Победата им слага край на френското присъствие в Италия. През следващата година те нахлуват отново в [[Прованс]], но акцията завършва безславно, парирана от френската армия. Победите на Марлборо и принц Евгений довеждат Франция до остра криза, която дава възможност за решително усилие за смазване на Франция. На 11 септември 1709 г. обаче французите се бият добре срещу общата армия на двамата генерали в битката при [[Малплаке (битка)|Малплаке]]. Новият им главнокомандващ [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]] им вдъхва увереност и тази битка донякъде обръща хода на войната. Оттеглянето на Англия и Холандия през 1712 г. оставя австрийците сами срещу Франция. Опитите на Евгений да срази Франция се провалят окончателно след срежениетосражението при [[Денен (битка)|Денен]] през същата 1712 г., в което Вилар побеждава и впоследствие представя така нещата, сякаш опасността за Франция е преминала.
 
=== Отново на югоизток ===
Анонимен потребител