Света Троица (Велико Търново): Разлика между версии

== Местоположение ==

== История ==

Под църквата „Света Троица”Троица“ се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богослужението. Тя се нарича „Рождество Христово”Христово“ и вероятно е съществувала от по-рано.

Скоро след избухването на [[Гръцка революция|Гръцката революция]] (1821) монасите се разбягали поради враждебността на турските власти и манастирът запустял за около 20 години. Когато монасите се завърнали и започнали да ремонтират порутените сгради, в един от зидовете намерили кутия с четири [[хрисовул]]и (грамоти) от влашките воеводи [[Йоан Стефан Кантакузин]] (1715 г., от арбанашките Кантакузиновци), [[Александру Гика]] (1768 г.), [[Александру VII Старий Ипсиланти]] (1776 г.) и [[Константин VI Ипсиланти]] (1803 г.). В хрисовула на Щефан II Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от [[Матей I Басараб]] (1632 – 1654), [[Константин I Щербан Басараб]] (1654 – 1658), [[Раду XII Леон]] (1664 – 1669) и [[Константин II Брънковяну]] (1688 – 1714). В грамотата на [[Щефан II Кантакузин]] от 1715 г. се подчертава, че манастирът е основан от цар [[Иван Шишман]]: „Като съхраняваме паметта за тези, които преди нас са били увенчани с господарство на този престол, както те даряваха и укрепваха божествените обители, така и ни е възжелахме от ревност към светите манастари и най-вече към светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е основан и въздигнат из основи от покойния крал Шишман, и който манастир се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на животворящата и неразделната Троица“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. – Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, с. 305 (румънски текст), 307- – 308 (руски превод).</ref> По подобен начин са представени нещата в грамотата на Йоан Гика от 1768 г.: „Мое Господство имаше грижата и за светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е построен от покойния крал Шишман, и който се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на светата животворяща и неразделна Троица“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 311 (румънски текст), 312 (руски превод).</ref>

Престолът в църквата е стар езически жертвеник пренесен от стария римски град [[Никополис ад Иструм]]. Върху него има надпис, който гласи: „На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...”“.

В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село [[Хотница]]. Той е поставен на границата между римските привинции [[Тракия]] и [[Мизия]] при император [[Адриан (император)|Адриан]] (117- – 138) със следния надпис: „По нареждане на божествения император цезар Адриан, син на божествения Траян, победителя на партите, внук на божествения Нерва, август, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт за 20-ти път, консул за 3-ти път, [...] Руфин постави границите между мизите и траките”траките“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 301 (факсимиле на надписа).</ref>

След [[1948]] г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето „Свети Евтимий Патриарх Търновски”Търновски“. На север са селскостопанските постройки, а от юг е входът на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през [[1918]] г. търновският митрополит [[Йосиф Търновски|Йосиф]].

== Храмов празник ==