Разлика между версии на „Света Троица (Велико Търново)“

редакция без резюме
(Bot: Automated import of articles - append on top)
'''Патриаршеският манастир „[[Света Троица]]“''' е [[България|български]] [[манастир]].
 
== Местоположение ==
Разположен е на десния бряг на река [[Янтра]] в подножието на отвесните скали на [[Арбанашко плато|Арбанашкото плато]], в северната част на [[Търновски пролом|Дервентския пролом]], отдалечен на 6 километра северно от [[Велико Търново]].
[[Файл:Border stone at the base of Patriarchal Monastery of the Holy Trinity.jpg|250px|мини|вдясно|Пограничният камък в основата на църквата]]
 
== История ==
На практика нищо не е известно за съдбата на манастира през периода от края на XIV до началото на XVIII в. По това време манастирът бил съграден на сегашното място, където била крепостта, за да могат монасите да се наблюдават пътищата.
 
Под църквата „Света Троица”Троица“ се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богослужението. Тя се нарича „Рождество Христово”Христово“ и вероятно е съществувала от по-рано.
 
Скоро след избухването на [[Гръцка революция|Гръцката революция]] (1821) монасите се разбягали поради враждебността на турските власти и манастирът запустял за около 20 години. Когато монасите се завърнали и започнали да ремонтират порутените сгради, в един от зидовете намерили кутия с четири [[хрисовул]]и (грамоти) от влашките воеводи [[Йоан Стефан Кантакузин]] (1715 г., от арбанашките Кантакузиновци), [[Александру Гика]] (1768 г.), [[Александру VII Старий Ипсиланти]] (1776 г.) и [[Константин VI Ипсиланти]] (1803 г.). В хрисовула на Щефан II Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от [[Матей I Басараб]] (1632 – 1654), [[Константин I Щербан Басараб]] (1654 – 1658), [[Раду XII Леон]] (1664 – 1669) и [[Константин II Брънковяну]] (1688 – 1714). В грамотата на [[Щефан II Кантакузин]] от 1715 г. се подчертава, че манастирът е основан от цар [[Иван Шишман]]: „Като съхраняваме паметта за тези, които преди нас са били увенчани с господарство на този престол, както те даряваха и укрепваха божествените обители, така и ни е възжелахме от ревност към светите манастари и най-вече към светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е основан и въздигнат из основи от покойния крал Шишман, и който манастир се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на животворящата и неразделната Троица“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. – Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, с. 305 (румънски текст), 307- – 308 (руски превод).</ref> По подобен начин са представени нещата в грамотата на Йоан Гика от 1768 г.: „Мое Господство имаше грижата и за светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е построен от покойния крал Шишман, и който се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на светата животворяща и неразделна Троица“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 311 (румънски текст), 312 (руски превод).</ref>
[[File:Patriarchal Monastery of the Holy Trinity Klearchos Kapoutsis 1.jpg|280px|thumb|Църквата „Света Троица“ в [[Патриаршески манастир|Патриаршеския манастир]]]]
Престолът в църквата е стар езически жертвеник пренесен от стария римски град [[Никополис ад Иструм]]. Върху него има надпис, който гласи: „На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин....
 
В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село [[Хотница]]. Той е поставен на границата между римските привинции [[Тракия]] и [[Мизия]] при император [[Адриан (император)|Адриан]] (117- – 138) със следния надпис: „По нареждане на божествения император цезар Адриан, син на божествения Траян, победителя на партите, внук на божествения Нерва, август, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт за 20-ти път, консул за 3-ти път, [...] Руфин постави границите между мизите и траките”траките“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 301 (факсимиле на надписа).</ref>
 
Църквата е вдигната от Уста [[Кольо Фичето]] през 1846 – 1847 г., зографисана от [[Захарий Зограф]] от Самоков.
Вътрешността на храма не е зографисана, а е измазана в бяло. Патронната икона, както и при другите храмове из Търновската света гора, е разположена не до [[Богородица]] отляво на царските двери, а отдясно до [[Иисус]]. Иконата на Света Троица впечатлява особено със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на свети [[Йоан Кръстител]], която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на св. [[Свети Атанасий|Атанасий]], а до него св. [[Свети Николай Мирликийски|Николай]]. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.
 
След [[1948]] г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето „Свети Евтимий Патриарх Търновски”Търновски“. На север са селскостопанските постройки, а от юг е входът на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през [[1918]] г. търновският митрополит [[Йосиф Търновски|Йосиф]].
 
== Храмов празник ==
* Храмовият празник е Петдесетница (50 дни след Великден).
 
== Източници ==
<references />
* Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. – Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, 299-320.
* Загорски, И. Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Patriarchal Monastery of the Holy Trinity}}
* [http://www.bulgariamonasteries.com/patriarsheski_manastir_sv_troica.html '''Патриаршески манастир''' – bulgariamonasteries.com]
* [http://www.dveri.bg/content/view/6831/125/ '''Патриаршески манастир''' – dveri.bg]