Василий Охридски: Разлика между версии

Роден е в [[Охрид]], съдейки по името му Ахридинос.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 69.]</ref> Работи като главен секретар (протонотарий) при патриарх [[Михаил II Константинополски|Михаил II]] в [[Константинопол]]. В 1145 година заема архиепископската катедра в [[Солун]]. Василий Охридски на два пъти взима участие в диспутите в Константинопол с латински прелати - с епископ [[Анселм Хафелбергски]] (2 или 3 октомври 1154) и [[Хенрих Беневентски]] (1166). В 1155 година папа [[Адриан IV (папа)|Адриан IV]] се обръща към Василий с молба за последничество при преговорите с император [[Мануил I Комнин]] за уния. В отговора си Василий отхвърля претенциите на папата за примат и иска отстъпки по въпроса с [[Filioque]] и неквасениябезквасения хляб, използван на запад за тайнството Евхаристия. В 1157 година участва в Константинополския събор, на който са осъдени за ерес [[Сотирих Пантевген]] и [[Никифор Василаки]]. В 1160 година пише епитафия за смъртта на императрица [[Берта фон Зулцбах|Ирина]], първата жена на император Мануила. За епископа на Срем прави каноническо заключение за степените на родство, които пречат на сключването на брак. Кореспондира с поета [[Йоан Цеца]].<ref>[http://www.pravenc.ru/text/149761.html Православная Энциклопедия]</ref><ref>{{ Cite book