Озирис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахнат вандализъм на Jtrednkkjjyreeeethj |
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове |
||
Ред 2:
{{към пояснение|Озирис|Озирис (пояснение)}}
{{Древен Египет, божества}}
[[картинка:Osiris MKL1888.png|
'''Озирис''' или още '''Узирис''' е гръцкото име на божеството Озар от древната египетска митология. Наричан е също и Унуфри (доброто същество). Йероглифното тълкуване на името му още не е напълно изяснено. Наложило се е разбирането, че то се произнася „асер“ със същото гърлено „а“, което е характерно за съвременните арабски и иврит. Той е бог на мъртвите и владетел в царството на мъртвите.
В продължение на векове личността на Озирис е обогатявана, докато той се превърнал в сложно, но все пак логично в развитието си божество, особено близко до народи, изживяващи религия на спасението, основана на едно човеко-бог, изтърпял „страданията“ измежду другите хора. Озирис се появява в Бузирис, където идва на мястото на един примитивен бог-пастир и закрилник на мъртвите – Анджати, чийто атрибути (Хека (кръстът) и нехех) приема. В този образ някои виждат една историческа личност, която по време на додинастическия период е обединила клановете в Делтата и по-късно – в цял Египет. Оттогава тези атрибути стават и атрибути на фараона. Озирис е представян увит в погребално платно, държащ символите на царската власт – Джед, символ на стабилността. Най-старата версия за дейността му се открива в „Текстове на пирамидите“. По това време той е част от хелиополската енеада и е изобразен като син на Геб и на Нут, заедно с Изида, Сет и Нефтида. От този текст се разбира, че с помощта на Тот, Сет, сигурно с цел да узурпира властта, убива Озирис, който е наследил баща си Геб. Изида и Нефтида издирват трупа му с оплакване и когато го намират, боговете му възвръщат живота.
Някои моменти от легендата се появяват в по-късна епоха, като например балсамирането му от Анубис, отразено в един от „Текстове на саркофазите“ (Средно царство). Тъй като „Текстове от пирамидите“ нямат претенцията да предават легендата в нейната цялост, а само загатват за нея по различни поводи, някои елементи, срещани само в предадения от Плутарх мит (в неговия трактат „За Изида и Озирис“), може би водят началото си от много по-късна епоха. В този текст Геб и Нут имат четири деца, към които се прибавя и Хароерис (по-големият Хор) – тези деца се раждат последователно през петте допълнителни дни (виж календар). Озирис наследява баща им Геб и царува заедно със своята сестра и съпруга – Изида. Той носи на хората познания по земеделие, как да правят вино (което по-късно започва да представя годишният разлив на Нил.) и за начина на практикуване на религията. Това благотворно царуване кара Сет да ревнува и заедно със седемдесет и двама съзаклятници, по време на някакъв пир, той затваря Озирис и го хвърля в Нил. Тогава Изида тръгва да търси ковчега, който вълните отнасят чак до финикийските брегове на Библос, където върху сандъка с тялото расте дървовидна папрат и царят на Библос заповядва да му издялат стълб от това красиво дърво. Изида, която стига до Библос, го убеждава да ѝ даде стълба и ковчега, който пренася в мочурищата на Хемнис, недалеч от Буто, където ражда Хор. Когато Сет научава за тази случка, той се възползва от отсъствието на Изида, присвоява си сандъка и разкъсва тялото на Озирис на четиринадесет парчета, които пръска по цял Египет. Изида издирва късовете, погребва ги на място и там се издигат светилища на Озирис, вследствие на което множество египетски градове добиват правото да се похвалят, че в тях се намира гробът на божеството. Озирис остава в света на
[[Файл:Standing_Osiris_edit1.svg|ляво|мини|Озирис]]
| |||