АС-23: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „AS-23_football_club_c1935.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Jameslwoodward поради: per c:Commons:Deletion requests/File:AS-23 football club c1935.jpg.
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 10x тире, 8x тире-числа, 5x нов ред, 2x кавички, 10 интервала, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 5:
основан = [[28 октомври]] [[1923]] |
стадион = „[[Българска армия (стадион)|Стадион АС-23]]“ |
капацитет = 15000 |
старши треньор = няма|
първенство = [[Първенство на България по футбол|Първенство на България]] |
Ред 27:
|flag_s1 = Chavdar_CDV.svg
}}
'''Офицерски спортен клуб А.С.23''' (''О.С.К. А.С.23'', „''Атлетик Слава 23''“, ''АС-23'' или ''АС '23'', по правописа от преди 1945 г. '''Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23''') e [[България|български]] [[футбол]]ен клуб, съществувал в град [[София]] през периода [[1923]] - – [[1944]]. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина.
 
== Символи ==
 
Клубните цветове са били бяло и черно, резервни цветове са сиво и червено.
 
Line 38 ⟶ 37:
 
== Успехи ==
 
* Шампион на [[България]] ([[1931]])
* Носител на [[Националната купа]] ([[1931]], [[1941]])
* Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г., но тогава с ранг на Втора дивизия/.Носител на купата на столичната община – -„Улпия "Улпия Сердика"Сердика“ през 1933
 
Едни от най-забележителните победи на АС`23 са :
Line 61 ⟶ 59:
 
== История ==
 
[[File:CSKA roots bg.png|thumb|250px|Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА]]
Поради второ отнемане на игрището на [[Атлетик (София)]] от Левски отборът търси начин да се обедини с друг който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на [[Офицерски спортен клуб (София)|ОСК]], [[Слава (София)]] и [[Атлетик (София)]] е решено те да се обединят на [[28 октомври]] [[1923]] година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва ''Офицерски спортен клуб Атлетик'', а от ОСК Слава предлагат ''Офицерски спортен клуб Аспарух''. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става '''''Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23'''''.Първият председател на клуба е подполк. [[Никола Карагьозов]]. На [[19 май]] [[1925]] клубът е утвърден в [[Министерство на вътрешните работи|министерство на вътрешните работи и народното здраве]]. През [[Първенство на България по футбол 1930/31|сезон 1930/31]] отборът завършва в [[Софийска футболна дивизия|софийската дивизия]] с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие [[Етър (Велико Търново)|Етър]] с 5:0 на осминафинала, [[Сила (Ямбол)]] е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на [[Шипченски сокол]] обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с [[Напредък (Русе)]] който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на [[13 септември]] [[1931]] на стадион „[[Юнак (стадион)|Юнак]]“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 [[Борислав Габровски]] влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
Line 68 ⟶ 65:
[[File:Unifying protocol of Chavdar (Sofia).jpg|мини|150px|Препис на обединителният протокол на [[Чавдар (София)]]]]
 
На [[9 ноември]] [[1944]] г., АС-23 е обединен с [[Шипка (София)|Шипка-Победа]] (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името [[Чавдар (София)]]. Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. Генерал Владимир Стойчев веднага след 9-ти септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София). По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор [[Димитър Айранов]] е арестуван и осъден от [[Народен съд|Народния съд]] на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант [[Константин Лукаш]] е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г<ref name="Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш">[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=98069&postcount=40 Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш], форуми "Бойна„Бойна слава"слава“</ref>.
 
АС-23 развива успешно и други спортове като [[лека атлетика]], [[баскетбол]], [[волейбол]], [[тенис]], [[шахмат]], [[плуване]], [[ски]], [[бокс]], [[Хокей на лед|хокей]], [[езда]] и др. От клуба излезнали са [[Балканиада|балканските шампиони]] [[Григорий Педан]] (лека атлетика, бягане) и [[Любен Дойчев]] (десетобой), ездачите ген. [[Владимир Стойчев]] и ген. [[Крум Лекарски]].
Line 75 ⟶ 72:
{{вижте също|Българска армия (стадион)}}
 
[[File:AS-23 notarial act.jpg|mini|thumb|Нотариален акт върху игрището на АС-23]]
 
Игрище „АС-23“ (известно и като ''Атлетик Парк'') се е намирало на мястото на сегашния стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на [[27 януари]] [[1925]] г. в местността „Пустинята“ в [[Борисовата градина]]. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години е единственото вече затревено игрище. През 1943 година стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни за около 15000 зрители. Там се играят срещите от Столичното първенство и някои от мачовете на националния тим. През 1944 година игрището е предоставено за ползване на [[Чавдар (София)]], а впоследствие е прехвърлено в собственост на [[Министерство на отбраната]] (МО) на Република България.
 
== Председатели ==
*подполк. [[Никола Карагьозов]] - – 1925- – 1935
*полк. [[Димитър Айранов]] - – 1935- – 1937
*[[Стефан Танев]] - – 1937- – 1940
*[[Асен Диков]] - – 1940- – 1941
*[[Тодор Зъбов]] - – 1941- – 1942
*генерал-майор [[Димитър Айранов]] - – 1942- – 1944
 
== Известни футболисти ==
 
<div style="float: right">
{{ЕкипиEN |
pattern_la = |
pattern_b = |
pattern_ra = |
leftarm = dd0000 |
body = dd0000 |
Line 104 ⟶ 100:
<div style="float: right">
{{ЕкипиEN |
pattern_la = _white_stripes |
pattern_b = _whitestripes |
pattern_ra = _white_stripes |
Line 136 ⟶ 132:
 
== Противоречия ==
В телевизионно интервю <ref name="ТВ интервю с Дими Паница и Мишо Белов">[http://www.youtube.com/watch?v=U2gt_QxLcWQ ТВ интервю с Дими Паница и Мишо Белов], качено в youtube.com</ref> известния български емигрант през тоталитаризма [[Дими Паница]] и братовчед му [[Михаил Белов]], заявяват, че ЦСКА не може да се нарече наследник на АС-23, тъй като според тях извършеното може да бъде квалифицирано единствено като „грабеж“.
 
Според Васил Рангелов Стоянов (роден 1935 г.), по думите му дългогодишен привърженик на ЦСКА и АС-23 заявява, че Дими Паница и Мишо Белов не са фенове на АС-23, а на Левски. В същото интервю той заявява, че АС-23 и ЦСКА трябва да се приемат като един и същ отбор.<ref>[http://www.cska-archive.com/doc/Vestnik/Chervenite/152.pdf вестник „Червените“, брой 152 - – в PDF вариант]</ref>
 
Бивши футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенджамин Аструг, Ангел Зафиров и др. в множество интервюта потвърждават, че ЦСКА е пряк наследник на АС-23.
 
Софийският околийски съд през 1952 година закрива и АС23.
 
Съдът е констатирал, че клубът не осъществявал дейност и не е провеждал
предвидените в устава му годишни отчетни събрания, не е отразявал промените в
Line 151 ⟶ 148:
== Бележки и източници ==
<references/>
* Вестник Над 55,брой 33/243/ от 9- – 15 август 2008&nbsp; г.,стр.23. - – http://vbox7.com/play:a7be9681
* „Футболен алманах София 1921- – 1948“, автор Никола Христов
* Вестник „Известия“, брой 4 от 20 ноември 1936 г.
 
Line 160 ⟶ 157:
{{fb старт}}
{{ПФК ЦСКА (София) сезони}}
{{fb край}}
 
[[Категория:Спортни клубове предшестващи ЦСКА]]