Шестоянуарска диктатура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) Нова страница: „{{редактирам}} '''Шестоянуарската диктатура''' ({{lang-hr|Šestosiječanjska diktatura}}, {{lang-sr|Шестојануарск...“ |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{редактирам}}
'''Шестоянуарската диктатура''' ({{lang-hr|Šestosiječanjska diktatura}}, {{lang-sr|Шестојануарска диктатура}}/Šestojanuarska diktatura, {{lang-sl|Šestojanuarska diktatura}}) е кралска диктатура установена в [[Кралство Югославия]] от [[Александър I Караджорджевич|крал Александър]] (r. 1921 – 34). Започва от 6 януари 1929 г., когато краля
== Установяване на диктатурата ==
Повод за въвеждане на диктатурата е убийството на [[Степан Радич]]. В публикувания на 6 януари 1929 г. кралски манифест се казва: „Дошъл час, когато повече не е нужно да има някакви посредници между народа и краля… Парламентарните институции, които като политически инструмент се ползва от моя блаженно починал баща, остава и мой идеал... Но слепите политически страсти дотолкова злоупотребяват с парламентарната система, че стават препятствие за всяка полезна национална дейност. Съгласието и дори обичайните отношения между партиите и отделните хора станаха изцяло невъзможни. Вместо развитие и въплътяването на идеята за народното единство, парламентарните лидери започнаха да провокират стълкновения и национално разделение… Мой свят дълг е на всяка цена да се съхрани народното единство на държавата... Този идеал трябва да стане най-важния закон не само за мен, но и за всеки човек. Такова задължение ми налагат отговорността ми пред народа и историята, моята любов към родината и святата памет за безчислените и безценни жертви, паднали за този идеал. Да се прибегне, както и по-рано, към парламентарна смяна на правителството или към нов избор на на законодателно събрание би значело да изгубим ценно време в напразни опити, които ни отнеха последните няколко години. Трябва да търсим нови методи на работа и да проправим нови пътища.“<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 265. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. В январе 1929 года были запрещены все политические партии<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 266. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>.
Александър премахва [[Видовденска конституция|Видовденската конституция]], разпуска националното събрание и налага лична диктатура на 6 януари 1929 г. На следващия ден генерал Петър Живкович става министър-председател, оглавявайки партията на режима [[Югославска национална партия]]. На 11 януари е създаден държавен съд за защита на държавата в [[Белград]].
На 20 април хърватската фашистка организация [[Усташа]] и българската сепаратистка организация [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] настояват за независимост на Хърватия и България.
на 25 април [[Джуро Джакович]], известен привърженик на съюза и първи секретар на [[Съюз на комунистите на Югославия|комунистическата партия на Югославия]] е убит от югославските полицаи на Югославско-австрийската граница след 4 дни мъжчения и разпит в полицейско управление в Загреб.
Line 14 ⟶ 17:
След убийството на крал Александър от дееца на ВМРО [[Владо Черноземски]] в Марсилия, Сърбия се управлява от регенство.
== Упражнение на диктатурата от 6 януари ==
На 3 септември 1931 г. краля дава на страната конституция, според която се създава втора камара на парламента (Сенат), половината членове, на която се назначава от монарха<ref name=autogenerated1>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. Първите парламентарни избори са определени за 8 ноември 1931 г., за регистрация на списъка си всяка партия трябва да събере голямо количество подписи от всички избирателни окръзи на кралството.<ref name=autogenerated1 />. В резултата на изборите от 1931 г. В результате, на выборах 1931 года был представлен только правительственный список кандидатов, а избранные депутаты в декабре того же года создали единственную партию – Югославянскую радикально-крестьянскую демократию (20 июля 1933 года переименована в Югославянскую национальную партию)<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267, 272. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. Фактическим концом диктатуры стало [[Марсельское убийство|убийство 9 октября 1934 года в Марселе короля Александра]]. После этого события в Югославии к власти пришел принц-регент [[Павел Карагеоргиевич|Павел]] при малолетнем короле [[Петр II Карагеоргиевич|Петре II]]. Практически сразу из-под ареста были выпущены словенский и хорватский лидеры ([[Корошец, Антон|А. Корошец]] и [[Мачек, Владко|В. Мачек]]), прежний парламент распущен, а новые выборы в Скупщину проведены по обновленному в марте 1933 года, что позволило получить депутатские мандаты представителям оппозиционных партий<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 275 – 276. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. Однако по действующему избирательному закону правительственный список, набравший лишь 60,64 % голосов получил 303 места в парламенте из 370<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 276. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. После некоторой политической борьбы было заключено в 1939 году [[соглашение Цветковича — Мачека]], которое создало в составе Югославии [[Хорватская бановина|Хорватскую бановину]]. Эта территориальная единица, сформированная по национальному признаку, противоречила принципам короля Александра, который придерживался политики унификации.
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
| |||