Шестоянуарска диктатура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
 
'''Шестоянуарската диктатура''' ({{lang-hr|Šestosiječanjska diktatura}}, {{lang-sr|Шестојануарска диктатура}}/Šestojanuarska diktatura, {{lang-sl|Šestojanuarska diktatura}}) е кралска диктатура установена в [[Кралство Югославия]] от [[Александър I Караджорджевич|крал Александър]] (r. 1921 – 34). Започва от 6 януари 1929 г., когато краля прекратява сесиите на парламента и взема контрола над държавата и завършва със създаването на [[Югославска конституция (1931)|Югославската конституция]] през 1931 г.
 
Line 19 ⟶ 17:
 
== Упражнение на диктатурата от 6 януари ==
На 3 септември 1931 г. краля дава на страната конституция, според която се създава втора камара на парламента (Сенат), половината членове, на която се назначава от монарха<ref name=autogenerated1>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. Първите парламентарни избори са определени за 8 ноември 1931 г., за регистрация на списъка си всяка партия трябва да събере голямо количество подписи от всички избирателни окръзи на кралството.<ref name=autogenerated1 />. В резултатарезултат на изборите от 1931 г. Вместата результате,в напарламента выборахса 1931заети годаглавно был представлен только правительственныйот списокправителствени кандидатовкандидати, а избранныеизбраните депутатыдепутати впрез декабредекември тогосъщата жегодина годасъздават создалиединствената единственную партиюпартия – ЮгославянскуюЮгославска радикально-крестьянскуюрадикална демократиюселска демокрация (на 20 июляюли 1933 годаг. переименованае впреименувана на ЮгославянскуюЮгославска национальнуюнационална партиюпартия)<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267, 272. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. ФактическимФактическият концомкрай диктатурына сталодиктатурата [[Марсельскоее убийство|убийствоубийството 9на октябрякрал 1934Александър годана в9 Марселеоктомври короля1934 Александра]]г. ПослеСлед этоготова событияубийство в Югославии кна властивласт пришелидва принц-регентрегента [[Павел КарагеоргиевичКараджорджевич|Павел]] прина малолетнеммалолетния королекрал [[ПетрПетър II КарагеоргиевичКараджорджевич|ПетреПетър II]]. ПрактическиПочти сразуведнага из-подслед това от ареста былиса выпущеныпуснати словенскийсловенският и хорватскийхърватския лидерылидери ([[Корошец, Антон|А. Корошец]] и [[Мачек, Владко|В. Мачек]]), прежнийпредишният парламент распущен,е аразпуснат новыеи выборыса впроведени Скупщинунови проведеныизбори поза обновленномуСкупщина в мартесъответствие с актуализациите от март 1933 годаг., чтокоето позволилопозволява получитьопозиционните депутатскиепартии мандатыда представителямимат оппозиционныхдепутатски партиймандати<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 275 – 276. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. ОднакоСъгласно подействащия действующемуизбирателен избирательномузакон законуправителствения правительственныйсписък список,получава набравший лишьсамо 60,64 % голосовгласовете получилполучава 303 места в парламенте изот 370<ref>Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 276. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke</ref>. ПослеПолитическата некоторойборба политическойприключва борьбы было заключено впрез 1939 годуг. със [[соглашениеСпоразумение ЦветковичаЦветкович-Мачек|споразумението — МачекаЦветкович-Мачек]], котороекоето создалосъздава в составесъстава Югославиина Югославия [[ХорватскаяХърватска бановина|Хорватскую бановину]]. ЭтаТази территориальнаятериториална единица, сформированнаяформирана пона национальномунационална признакуоснова, противоречилапротиворечи принципамна короляпринципите Александрана крал Александър, которыйкоито придерживалсясе политикиосновават на политиката на унификацииобединение.
 
== Бележки ==