Кремиковци (компания): Разлика между версии

| сайт = [http://www.kremikovtzi.com www.kremikovtzi.com]

}}

 

== История ==

Решението за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище е взето на [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на [[ЦК на БКП|Централния комитет]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през 1956 година. Това става въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ. Проектът е реализиран само с активния натиск на диктатора [[Тодор Живков]] върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината. Като аргумент за започването на проекта се сочи, че извличаните от рудата [[барит]] и [[олово]] ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 379 – 380}}</ref>

 

От създаването си „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика.<ref>{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = „Сиела софт енд паблишинг“ | location = София | isbn = 978-954-28-0162-7 | pages = 81}}</ref>

 

През [[1999]] г. 71% от [[капитал]]а на [[дружество]]то е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“.

 

Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби.<ref>[http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjE2MDs0&mater=MjE2MDsw „"Кремиковци" избълва отрова над София“] – [[novinar.org]], 30.01.2007: „Основният промишлен замърсител на въздуха в София си остава „Кремиковци“, заявиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).“, „На „Кремиковци“ непрекъснато са налагани глоби. На дружеството е наложена ежемесечна санкция за 2006 г. в размер на 88&nbsp;946 лева за замърсяване на атмосферния въздух.“</ref> След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.<ref>{{cite web | publisher = Mediapool | year = 2012 | url = http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html | title = ”Дружба”, ”Надежда” и ”Павлово” са с най-мръсен въздух в София | work = mediapool.bg | accessdate = 2012-03-16}}</ref>

 

 

На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спряни са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена.<ref>http://dnes.dir.bg/2009/05/15/news4447412.html Около 13.00 часа днес ще приключи процесът по спиране на природния газ към „Кремиковци“.</ref> Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.

 

В края на 2010 година предприятието е в процедура по [[несъстоятелност]], като назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не се явяват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от [[Първа инвестиционна банка]].<ref>{{cite web | publisher = Mediapool | year = 2011 | url = http://mediapool.bg/show/?storyid=178355 | title = Купувачът на „Кремиковци“ плати цялата цена | accessdate = 14 април 2011 | ref = harv}}</ref>

 

== Източници ==

<references/>

* [http://www.kremikovtzi.com/ Официален сайт на Кремиковци]

* [http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52008DC0511:BG:NOT Първи мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния]