Лаврентий Берия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 66:
През 1915 година Берия завършва училище с отличие, заминава в [[Баку]] и постъпва в Бакинското средно механо-строително техническо училище. От 17-годишен издържа майка си и сестра си, които отиват при него.
 
През март 1917 година Берия организира в училището в Баку клон на [[РСДРП]]. От юни до декември 1917 година като техник на хидротехнически отряд заминава на румънския фронт, след което се връща в [[Азербайджан]] и бива зачислен като сътрудник към Бакинския съвет на депутатите. Остава в [[Баку]] и след превземането на града от турско-азербайджански войски в средата на 1918 г., работи като чиновник в завода „Каспийско сдружение Бял град“ и изпълнява разнообразни поръчения на болшевиките в нелегалност (от края на 1918 до пролетта на 1920 г. на власт в Азербайджан билае партияпартията „Мусават“, която е била под контрол на английските тайни служби).
 
От март 1919 до установяването на съветска власт в Азербайджан през април 1920 година Л. П. Берия ръководи нелегалната комунистическата организация на техниците. Едновременно с учението работи като практикант в главната кантора на нефтената компания „ Нобели“. През 1919 година Л. П. Берия успешно завършва техническо училище и получава диплома за техник архитект-строител.
 
През есента на 1919 година Лаврентий Берия постъпва на служба в контраразузнаването към Комитета за държавна отбрана на Азербайджанската демократична република. През този период установява тесни отношения със Зинаида Кремс, която е свързана с немското военно разузнаване. ВВпоследствие са намерени документи, въз основа на които се предполага, че е била свързана и със английското разузнаване. Впрочем, в своята автобиография, датирана „1922 г. 22/Х“, Берия не скрива факта за своята работа в азербайджанското контраразузнаване:
 
{{цитат|В началото на турската окупация аз работих в Бял град в завода на „Каспийско сдружение“ като чиновник. През есента на 1919 година от партия „Гуммет“ постъпих на служба в контраразузнаването, където работих заедно с другаря Муссеви. Приблизително през март 1920 година, след убийството на другаря Муссеви, аз напуснах контраразузнаването и за кратко работих в Бакинската митница.|}}
Ред 76:
В биографични анкети той не крие за своята работа в буржоазното контраразузнаване. В писмо до Г. К. Орджоникидзе през 1933 година пише, че:
 
{{цитат|в мусаватското разузнаване… бях изпратен от партията и че този въпрос е решен от ЦК на [[Азербайджанската КП]] през 1920 година и ЦК на АКП го е „реабилитирал напълно“, тъй като „фактът че работата му в контраразузнаването е била със знанието на партията, е потвърден в заявление на Мирза Давуд Хусейнов, Касум Измайлов и др.|}}
 
От март до април 1920 година е сътрудник в Бакинската митница. През април същата година Л. П. Берия е изпратен по нелегална работа в Грузинската демократична република като упълномощен кавказски представител на РКП. Почти веднага е арестуван в Тбилиси и освободен с препоръка да напусне Грузия в 3-дневен срок. В своята автобиография Берия пише:
 
{{цитат|От първите дни след Априлския преврат в Азербайджан от Комитета на компартията (болшевики) е изпратен от регистрода към РВС на 11 армия е командирован в [[Грузия]], за да извършиизвърша нелегална дейност като пълномощник. В [[Тифлис]] се свързах с представител на комитета в лицето на [[Амаяк Назаретян]], разположих мрежата от резиденти в [[Грузия]] и [[Армения]], установих връзка с щабовете на грузинската армия и гвардия и редовно изпращах куриери в регистрода в Баку. В Тифлис бях арестуван заедно с Централния комитет на Грузия, но съгласно преговорите на Г. Стуруа с Ной Жорданий, освободиха всички с предложение да се напусне Грузия в тридневен срок. На мене ми се удаде да остана, като постъпих под псевдонима Лакербай на служба в представителството на РСФСР при другаря [[Сергей Киров|Киров]], който по онова време пристигаше в град [[Тбилиси]].}}
 
При подготовката на въоръженото въстание против меншевисткото правителство в Грузия е разобличен от грузинското контраразузнаване, арестуван и затворен в Кутаиския затвор, след което е екстрадиран в Азербайджан. По този въпрос той пише: