Светослав Суроня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Монарх | име=Светослав Суроня | описание=крал на Хърватия | изображение за личността= |...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
| герб=
}}
'''Светослав Суроня''' ({{Lang-hr|Svetoslav Suronja}}) е [[Хърватско кралство|хърватски]] крал от рода [[Търпимировичи]] управлявал Хърватското кралство от 997 г. до 1000 г. Йоан Дякон, автор на „Венецианска хроника“, написана в началото на XI век на латински, го нарича ''Surigna'', възприето от хърватите като ''Suronja'' („тъмен“ или „студен мъж“), вероятно като белег за характера му.<ref>
Суроня е най-големият син на крал [[Стефан Държислав]], посочен за негов наследник още приживе и споделил управлението с него в последните години от царуването му. След смъртта на стария крал двамата братя на Суроня - [[Крешимир III]] и [[Гоислав I]] организират бунт против Светослав заради отказа му да подели властта над кралството между тримата. Те искат военна помощ от българския цар [[Самуил]], който има причини да се отзове, тъй като Суроня подобно на баща си е съюзник на Византия против българското царство. Самуил напада Хърватия през 998 г. като завладява цяла [[Далмация (тема)|Далмация]] до [[Задар]] и предава контрола върху завладените територии на Крешимир и Гоислав, с което предрешава техния превес в междуособицата им със Светослав Суроня.
| |||