Гоислав I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 31:
Той е син на крал [[Стефан Държислав]]. След смъртта на баща му през 997 г. на трона се възкачва по-големият му брат [[Светослав Суроня]]. Гоислав и третият брат Крешимир III оспорват властта на Суроня и дори поискват военна помощ от българския цар [[Самуил]]. Българския владетел нахлува с войските си в Хърватия през 998 г. и опустошава [[Далмация (тема)|Далмация]] чак до [[Задар]]<ref>Љетопис Попа Дукљанина, приредио Фердо Шишић, Београд-Загреб, 1928</ref>, провокиран и от факта, че Суроня подкрепя Византия, с която Самуил е във война. След това Самуил предоставя контрола върху завладяната територия на двамата братя. През 1000 г. най-после гражданската война утихва след като Крешимир и Гоислав извършват преврат. Светослав Суроня потърсва спасение със семейството си в Унгария, а двамата братя си поделят властта. Възползвайки се от гражданската война в Хърватия венецианският дож [[Пиетро II Орсеоло]] започва военна кампания в [[Далмация]]. Така резултатът от тригодишните междуособици между тримата братя е конфликт с [[Венецианска република|Република Венеция]] за далматинските територии, който ще продължи дълги години и ще нанесе сериозен удар върху хърватската държава.
 
Не е известна точната година на смъртта на Гоислав I, но се смята, че е след 1019 г., когато за последен път е споменат в хрониките.<ref>Hrvatski biografski leksikon [http://hbl.lzmk.hr/clanak.aspx?id=7075 Hrvatski biografski leksikon]</ref>
 
== Източници ==