Асен Христофоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 36:
След завръщането си Христофоров постъпва в ръководения от [[Оскар Андерсон]] [[Статистически институт за стопански проучвания]] към [[Софийски университет|Софийския университет]], където с кратко прекъсване работи до септември 1940 година. През 1939 година се жени за Люба Атанасова, дъщеря на пловдивския адвокат Трифон Атанасов. По това време става хоноруван преподавател в [[УНСС|Държавното висше училище за финансови и административни науки]] (ДВУФАН). В началото на 1941 година започва работа в Търговския, а след това – в Информационния отдел на Софийската търговско-индустриална камара. През 1942 година за три месеца работи отново с Андерсон, който е заминал в Института за световно стопанство в [[Кил (град)|Кил]]. Остава на работа в Камарата до 1943 година, когато е назначен за редовен доцент в ДВУФАН (от 1945 година е извънреден професор).{{hrf|Аретов|2011|39 – 40, 42}}
През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934 – 1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]].{{hrf|Аврамов|2010|9}} През 1942 – 1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя [[Добри Божилов]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 372 – 374 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>
Близък до „Звено“, а според спомени на съпругата му и официално членуващ в организацията, непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година той участва в създаването на организацията на [[Отечествени фронт|Отечествения фронт]] в Юридическия факултет на Софийския университет. По това време той публикува поредица от текстове във вестник „[[Мир (вестник)|Мир]]“, която е допълнена и издадена в началото на 1945 година в самостоятелната автобиографична книга „Скици из Лондон“. През февруари става член на ръководството на възстановеното Българо-британско дружество, а малко по-късно е назначен за търговски съветник в посолството в Лондон, но така и не заема поста.{{hrf|Аретов|2011|52 – 55}}
През 1946 година става секретар на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]] и редактор на неговото списание.{{hrf|Аретов|2011|53}} Въпреки това, като привърженик на [[неокласическа икономика|неокласическата икономическа теория]] и противник на [[Марксизъм|марксизма]], той е смятан за неблагонадежден от установяващия се комунистически режим и е уволнен от университета.<ref name="аврамов"/> Това става чрез непреназначаване при преструктурирането и преобразуването през 1947 г. на Държавното висше училище за финансови и административни науки във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.
В едно от първите свободни и незаглушавани предавания на Радио Би Би Си – Лондон след 10 ноември поканени британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно – планово стопанство, го споменават като първия вътрешен критик на възприетия в България икономически модел.
=== Преводач и писател ===
{{раздел-мъниче}}
Литературният дебют на Асен Христофоров е автобиографичната книга „Скици из Лондон“, излязла през 1945 година.<ref>Аретов, Николай. Самоков през ХІХ век в един исторически роман („Ангария“, 1960 г., на Асен Христофоров), – в: Югоизточноевропейският град и съвремеността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лидия Кирова, София 2012, с. 173.</ref> През 1947 година Христофоров, привърженик на [[неокласическа икономика|неокласическата икономическа теория]] и противник на [[Марксизъм|марксизма]], е уволнен от университета.<ref name="аврамов"/> През 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в лагера [[Белене (концлагер)|Белене]]. След като е освободен, през 1953 година отива да живее на вилата си в [[Говедарци]]<ref name="аврамов"/> и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: ''В дебрите на Рила'' (1957), ''Скици из Рила'' (1957), ''Мацакурци'' (1958, 2 изд. ''Вуцидей''), ''Ангария'' (1960), ''Искровете'' (1962) и други. Превежда от английски ''[[:Белия зъб]]'' на [[Джек Лондон]], ''[[Джоузеф Андрюз]]'' на [[Хенри Филдинг]], сборника с разкази „Дъблинчани“ на [[Джеймс Джойс]], ''Трима души в една лодка'' на [[Джером К. Джером]], [[Емили Бронте]] и други.▼
▲
== Произведения ==
| |||