Асен Христофоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 38:
През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934 – 1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]].{{hrf|Аврамов|2010|9}} През 1942 – 1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя [[Добри Божилов]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 372 – 374 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref> През този период Христофоров е смятан от властите за свързан с политическия кръг „[[Звено]]“{{hrf|Аретов|2011|48}} и полицията настоява неуспешно за уволнението му от Търговско-индустриалната камара, където работи.<ref name="аврамов"/>.
Близък до „Звено“, а според спомени на съпругата му и официално членуващ в организацията, непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година той участва в създаването на организацията на [[Отечествени фронт|Отечествения фронт]] в Юридическия факултет на Софийския университет. По това време той публикува поредица от текстове във вестник „[[Мир (вестник)|Мир]]“, която е допълнена и издадена в началото на 1945 година в самостоятелната автобиографична книга „Скици из Лондон“. През февруари става член на ръководството на възстановеното Българо-британско дружество, а малко по-късно е назначен за търговски съветник в посолството в Лондон, но така и не заема поста.{{hrf|Аретов|2011|52 – 55}} През 1946 година става секретар на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]] и редактор на неговото списание.{{hrf|Аретов|2011|53}}
През 1946 година става секретар на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]] и редактор на неговото списание.{{hrf|Аретов|2011|53}} Въпреки това, като привърженик на [[неокласическа икономика|неокласическата икономическа теория]] и противник на [[Марксизъм|марксизма]], той е смятан за неблагонадежден от установяващия се комунистически режим и е уволнен от университета.<ref name="аврамов"/> Това става чрез непреназначаване при преструктурирането и преобразуването през 1947 г. на Държавното висше училище за финансови и административни науки във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.▼
В едно от първите свободни и незаглушавани предавания на Радио Би Би Си – Лондон след 10 ноември поканени британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно – планово стопанство, го споменават като първия вътрешен критик на възприетия в България икономически модел.
===
▲
След уволнението си от университета и неуспешни опити отново да получи преподавателско място, Асен Христофоров заминава за самоковското село [[Говедарци]], което посещава редовно през предходните години и където с материалната помощ на тъста си построява малка къща. Апартаментът му на улица „Неофит Рилски“ №55 е иззет от властите, като семейството успява да си го върне едва през 1969 година. В Говедарци Христофоров започва да събира краеведска информация, включена в по-късните му работи, издържайки се с преводи за различни учреждения, уроци по английски и продажба на семейни ценности. Съпругата му в продължение на година работи в местното лесничейство, след което се връща в София.{{hrf|Аретов|2011|61 – 62}}
На 16 юни 1951 година Асен Христофоров е арестуван от [[Държавна сигурност]] и е разпитван за контактите си с британското посолство в средата на 40-те години, за свои критични изказвания за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] по същото време и за контактите си с местни антикомунисти в Говедарци. Макар по време на седеммесечното следствие да е принуден да пише признания, че неволно е сътрудничил на британското разузнаване, обвинение не му е повдигнато и в началото на 1952 година е изпратен в концентрационния лагер [[Белене (концлагер)|Белене]], където остава до освобождаването си на 12 септември същата година.{{hrf|Аретов|2011|64 – 68}}
След като е освободен Христофоров опитва за известно време да работи в строителството,{{hrf|Аретов|2011|69}} след което през 1953 година отива да живее в къщата си в Говедарци.<ref name="аврамов"/> Съпругата му остава в София, работейки в туткалената фабрика на [[Гара Искър]].{{hrf|Аретов|2011|68}} През следващите месеци започва да публикува спорадично под свое име или под псевдоним кратки текстове в периодичния печат – две статии на икономическа тема, приказки в детски издания, пътеписи, краеведски и пропагандни очерци.{{hrf|Аретов|2011|70 – 71}} През 1955 година за пръв път от десетилетие издава книга – под псевдонима ''Асен Доспейски'' и в съавторство с бившия партизанин [[Станислав Вихров]] – пропагандната повест „Боен път“.{{hrf|Аретов|2011|70}} По това време се занимава и с редактиране на преводи, а според някои данни става и автор на няколко книги, издадени от името на други писатели.{{hrf|Аретов|2011|72 – 73}}
=== Писателска дейност ===
{{раздел-мъниче}}
През
== Произведения ==
Line 82 ⟶ 89:
; Цитирана литература
* {{Източник БДС 17377 | фамилия-част = Аврамов | име-част = Румен | автор-част-препратка = Румен Аврамов | заглавие-част = Двуизмерният талант. За икономиста и писателя Асен Христофоров | фамилия = Христофоров | име = Асен | заглавие = Избрани произведения и документи | том = 1 | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_history_heritage_ah_01_bg.pdf | място = София | издател = Българска народна банка | дата = 2010 | страници = 590 | isbn = }}
* {{cite book | last = Аретов | first = Николай | authorlink = Николай Аретов | year = 2011 | title = Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене | publisher = Издателство „Кралица Маб“ | location = | isbn = 978-954-533-109-1}}
== Външни препратки ==
| |||