Стоян Загорчинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол, + 2 категории, + НАБИС линк
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Стоян Загорчинов
| снимка =
| размер =
| описание =
| псевдоним =
| фон =
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1889|12|3|1}}
| място на раждане = [[Пловдив]], [[България]]
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1969|1|31|1889|1|1|1}}
| място на смърт = [[София]], [[България]]
| работил = [[писател]]
Line 17 ⟶ 13:
| направление =
| дебют =
| известни творби = „Ден последен, ден Господен“ (1931-34)
| повлиян =
| повлиял =
Line 22 ⟶ 19:
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
Line 29 ⟶ 25:
 
== Биография ==
Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от [[Охрид]]. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва [[история]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], продължава следването си в [[Женева]] и [[Ньошател]] в специалностите [[история на философията]] и [[филология]] (1910-12) и окончателно се дипломира с история и [[френска филология]] в Софийския университет през 1915 г.
 
Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на [[Първата световна война]] (1915-18) служи в [[Кюстендил]] като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във [[Варна]] (1918-19), преподавател по история в [[Морско машинно училище|Морското машинно училище]] във [[Варна]] (1920-25) и по [[френски език]] във [[Национален военен университет|Военното училище]] в София (1925-49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“., „Българска мисъл“, „Хиперион“„[[Хиперион (списание)|Хиперион]]“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и др.
 
== Творчество==
Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на [[руска литература|руската]] и [[френска литература|френската литература]]. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на [[трилогия]]та „Ден последен, ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“, „Юнаци“) (1931-34), и на [[роман]]ите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския [[исторически роман]], започната от [[Иван Вазов]].
 
Освен тези произведения, пише и няколко [[пиеса|драматични пиеси]]:
Line 41 ⟶ 37:
* 1950 – „Байрактарят“,
* 1964 – „Майка“,
* 1965 – „[[Горски„Горски пътник]]“пътник“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“.
 
През 1956 г. издава сборника [[литературна критика|критически статии]] и [[очерк|очерци]] „Бразди“, а през 1966 г. – [[мемоари|мемоарната книга]] „Един живот в сянка“.
 
== Литература ==
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 гизд., изд.БАН., 1988, с.230;.
 
== Външни препратки ==
* [http://primounicat.nalis.bg/primo_librarySearch/libweb/action/search.doResults?dscntlookfor=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1433105345720&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BDСтоян+%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2Загорчинов&fntype=search&vid=NALIS_VIEWAllFields От и за Стоян Загорчинов в НационалнияСводен каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИСБългария]
* [https://literaturensviat.com/?p=41413 Стоян Загорчинов в Литературен свят]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n81124942|VIAF=85325601|ISNI=0000 0001 0921 4695|SUDOC=142943266|BNF=cb12175683f}}
 
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Загорчинов, Стоян}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български писатели на исторически романи]]
[[Категория:Български романисти]]
[[Категория:Български публицисти]]
[[Категория:Български драматурзи]]
[[Категория:Български мемоаристи]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]