Художник: Разлика между версии

През [[19 век]] българските зографи използват в своите [[ерминия|ерминии]] една изключително богата професионална терминология, например днес забравения глагол и гръцка заемка „историчавам“ (срв. [[италиански език|италианското]] „istoriare“ за същото), т.е. „изписвам житийни сцени в черква“, за разлика от изографисването на отделни [[светци]] или икони. [[Дичо Зограф]] ([[1819]] – [[1872]]) подписва изписаните от него икони по гръцки и западен образец „Из руки Дича Зографа“. Срещат се и подписи като например „Рукоделие зографъ Димитрие Кънчовъ от [[Трявна|Трявне]]…[[1838]]“ и „Рукою Анастас Зогр. Кьрклийсийскому въ лето [[1864]]“. В тези случаи действително прозира етимологията на думата „художник“, макар че тя не е била известна на зографите.

 

*Абстрактно изкуство: Василий Кандински

*Абстрактният експресионизъм: Джаксън Полок

*Стенописи: Диего Ривера

*Музикален композитор: Волфганг Амадеус Моцарт

== Литература ==

* Христина Милчева, ''За майсторите, цветорезците и зографите''. София: Отечествен фронт, 1967, 300 с.