Уикипедия

Тунджа: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м дребни кор.
Ред 22:
}}
[[File:Tunja Map of the Bassin.jpg|мини|260п|Карта на водосборния басейн]]
'''Тунджа''' (в древността '''Тонзос''', '''Тонзус)''' е [[река]] в [[Южна България]], области [[област Пловдив|Пловдив]], [[област Стара Загора|Стара Загора]], [[област Сливен|Сливен]], [[област Ямбол|Ямбол]] и [[област Хасково|Хасково]] и [[Турция]], [[вилает Одрин]]. Дължината ѝѝ е 390 km, от които на българска територия – 349,5 km на българска територия, която ѝѝ отрежда 3-то място сред реките на България, след [[Дунав]] и [[Искър]]. Река Тунджа се явява най-големият приток на [[Марица]].
 
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
[[File:Autumn river of Tundzha.jpg|thumb|250п|Река Тунджа в горното си течение.]]
Река Тунджа води началото си от 2083 m н.в. под името Селска река, на 250 m южно от връх [[Юрушка Грамада]] (2136 m) в [[Калоферска планина]] на [[Стара планина]]. До град [[Калофер]] тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50 – 60 m. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма – 1,5 – 2 m/s.
 
В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝѝ се разширява и при село [[Александрово (Област Стара Загора)|Александрово]] достига до 3 – 4 km, след което се стеснява до 1 km. Напречният ѝѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по -близо до северните склонове на [[Сърнена Средна гора]]. Прави слаби меандри, коритото ѝѝ е широко до 20 – 25 m, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 m, скорост на течението 1 – 1,5 m/s и надлъжен наклон около 1,5‰.
 
Между селата [[Виден]] и [[Бузовград]] долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село [[Копринка]] достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир „[[Копринка (язовир)|Копринка]]“, след което отново се разширява до около 1 km. В този участък коритото е широко около 28 – 30 m, скоростта на течението 1 m/s, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.
Ред 46:
 
=== Водосборен басейн, граници, притоци ===
Площта на водосборният басейн на Тунджа възлиза на 8429 km<sup>2</sup>², което представлява 15,9% от водосборния басейн на река Марица. От целия водосборен басейн на българска територия са 7884 km<sup>2</sup>², като обхваща части от 7 области: северната част на [[област Стара Загора]], централната част на [[област Сливен]], над 80% от [[област Ямбол]], източната част на [[област Хасково]], най северозападната част на [[област Бургас]], малка част от [[област Пловдив]] (землището на град [[Калофер]]) и много малък участък от [[област Габрово]]. Във водосборният басейн на реката се включват териториите на 19 общини, от които 10 броя изцяло и 9 броя частично, с 257 броя населени места и население от 488 хил. души (към 2003 г.).
 
Границите на водосборния басейн са следните:
Ред 58:
Около 15 km вододелът следи държавната граница с [[Турция]] на запад-югозапад по билото на [[Дервентските възвишения]] до най-високата им точка – връх Гюргенбаир (555 m). От върха вододелната граница завива юг-югозапад, преминава източно от град [[Лалапаша]] и достига до левия бряг на Тунджа при устието и&#768;. В този си последен участък водосборният басейн на Тунджа граничи с водосборните басейни на реките [[Ергене]] и Сазлъдери, леви притоци на [[Марица]].
 
В Тунджа се вливат стотици по-големи и по-малки реки, като основните &#768;ѝ притоци са около 60:
 
[[Image:Бент на р.Тунджа край с.Бинкос.jpg|thumb|250px|Бент на река Тунджа край село [[Бинкос]]]]
[[Image:Tundzha River in Yambol, Bulgaria.jpg|thumb|250px|Река Тунджа в [[Ямбол]]]]
[[Image:Yambol-Tundja-3.jpg|thumb|250px|Десен ръкав на река Тунджа в [[Ямбол]] – изглед откъм Градскияградския парк, близо до тенис кортовете]]
[[Image:Yambol-Tundja-2.jpg|thumb|250px|Мост над река Тунджа в [[Ямбол]], свързващ Градскияградския парк с Гимназиягимназия „Иван Райнов“ и Стадионастадиона]]
[[Image:River-Tundzha-at-Elhovo.jpg|thumb|250px|Мост над река Тунджа при [[Елхово]]]]
→ ляв приток, ← десен приток
Ред 129:
 
=== Хидроложки показатели ===
Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборнияводосборният басейн на реката с характерни дъждове или неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период за ниските зони и задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата в планинските части на басейна, масови дъждове през пролетта и засушлив период с малко валежи през лятото и есента и високи температури за целия басейн.
 
В западната Старопланинска част, при град [[Калофер]], пълноводието настъпва през март-април, когато пролетните дъждове се застъпват с масово снеготопене на задържаната по високопланинските части на басейна над 1500 – 1700 m трайна снежна покривка до средата на март. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие.
Ред 135:
В по-ниската част на водосборния басейн на реката в източната, югоизточната и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата дори и есента. Заедно с това и краят на пълноводието се измества назад с един до два месеца (май, април), като се увеличава дължината на сухия период към началото на пролетта, което е твърде неблагоприятно за растенията и за регулирането на оттока за напоителни цели.
* средни годишни валежни количества – до около 550 mm;
* среден годишен отток – при [[Калофер]] 0,47 m<sup>3</sup>³/s, при [[Елхово]] 33,5 m<sup>3</sup>³/s, при границата с Турция 39,7 m<sup>3</sup>³/s;
* отточен модул – 3 l/s/km<sup>2</sup>;
* гъстота на речната мрежа във водосборния басейн – от 0,23 km/km<sup>2</sup> до 0,66 km/km<sup>2</sup>;
Ред 170:
 
== Стопанско значение ==
В басейна на река Тунджа има изградени 264 язовира с общ обем от 372,2 млн. m<sup>3</sup>, като основните такива по поречието на главната река са „[[Копринка (язовир)|Копринка]]“ и „[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]“. товаТова са комплексно значими язовири, имащи съществено значение за напояването на огромни земеделски площи и от съществено значение за регулиране на речния отток и динамиката на водните количества в средното и долно течение. Малка част от водите им се използват и за производство на електроенергия.
 
Общото годишно водно количество, преминаващо през реката, е 1265,8 млн. m<sup>3</sup>, от които за стопански нужди (напояване, битово и промишлено водоснабдяване, електроенергия и др.) се използват 245,1 млн. m<sup>3</sup>. 56,1 члнмлн. m<sup>3</sup> от водите на Тунджа се прехвърлят в басейна на [[Марица]] за производство на електроенергия, за промишлено водоснабдяване и напояване и на север през [[Стара планина]], в басейна на река [[Янтра]] – за питейно-битово водоснабдяване на град [[Трявна]].
 
От древността долината на реката представлява важен транспортен коридор от запад на изток в горното и средно течение и от север на юг – в средното и долно течение. По долината на реката преминават участъци от два първокласни пътя от Държавната пътна мрежа на България:
Ред 180:
По долината на реката реката от [[Калофер]] до [[Сливен]] преминава и част от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Бургас]].
 
Горите във водосборният басейн на Тунджа заемат 2613 km<sup>2</sup>, което представлява 33% от цялата площ на басейна. Залесеността в горната част на басейна (до Сливен) е 56%, а в средната и долната част – 44%. Буковите гори образуват непрекъснат пояс във високетвисоките части на Стара планина. В останалите части от речния басейн горските съобщества са представени предимно от нискостъблени дъбови гори, крайречни формации от тополи и върби. В Елховския район са се запазили най-големите в България вътрешни лонгозни гори.
 
== Вижте още ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тунджа“.