Висок (котловина): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Висок''' е гранична [[котловина]] между [[България]] и [[Сърбия]], разположена между планината [[Видлич]] от юг и [[Берковска планина|Берковския дял]] на [[Стара планина]] от север. През Висок тече река [[Височица]], която извира под връх [[Камара]].
Котловината се разделя на две части '''Горни''' и '''Долни Висок''' ({{lang-sr|Горњи и Доњи Висок|Gornji и Donji Visok}}). Границата между тях най-общо съвпада с границата между България и Сърбия от [[Берлински договор|Берлинския договор]] [[1878]] година, като Горни Висок е в България, а Долни – в Сърбия.
==История==
Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.▼
В Поменик на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Света гора]] от [[16 век|16]] – [[17 век]] е спомената котловината Висок като
{{цитат|Блъгарска земля, град [[Пирот]], място Висок, монастир [[Изатовски манастир|Свети Архангел]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500 – 501, 513.</ref>}}
След промяната на българо-сръбската граница през [[1920]] г. по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата [[Бърля]], [[Губеш]], [[Комщица]] и [[Смолча]]. Останалата част на Горни Висок е в [[Западните покрайнини]] и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – [[Славиня]], [[Болев дол]], [[Брачевци]], [[Вълковия (Община Цариброд)|Вълковия]], [[Горни Криводол]], [[Долни Криводол]], [[Изатовци]], [[Каменица (Западни покрайнини)|Каменица]] и [[Сенокос (Община Цариброд)|Сенокос]].
▲Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.
== Вижте също ==
Line 15 ⟶ 19:
== Литература ==
* [http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Zbirka_knjiga_Narodne_biblioteke_u_Pirotu/NBPI_knjige_067#page/6/mode/1up Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955]
* Маринков, Јордан. Стара планина. Горњи Висок. Привредни потенцијали, Димитровград 1996
| |||