Национализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 62.73.78.146 (б.), към версия на StanBot
Етикет: Отмяна
Ред 2:
[[File:Eugène Delacroix - La liberté guidant le peuple.jpg|thumb|300px|„[[Свободата води народа]]“ на [[Йожен Дьолакроа]]]]
 
'''Национализмът''' или "[[национализъм|народолюбие]]" е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди с определена [[нация]].<ref>[[#Grosbi2008|Гросби (2008)]], стр. 20; [[#Miller2006|Miller (2006)]], стр. 531; [[#Woodwell2007|Woodwell (2007)]], стр. 15; [[#Bicakci2011|Bıçakcı (2011)]], стр. 633.</ref> Две водещи перспективи разглеждат въпроса за произхода и основите на национализма. Едната е [[примордиалистичната]] перспектива, описваща национализма като отражение на древните и вродени еволюционни склонности хората да се организират в отделни групи въз основа на родство; другата е [[модернистичната]] перспектива, описваща национализма като скорошен феномен, нуждаещ се от структурните условия на модерното общество, за да съществува.<ref>[[#Motyl2001|Motyl (2001)]], стр. 251.</ref>
 
Възприемането на дадена национална идентичност в контекста на историческото развитие, често е резултат от реакция от страна на влиятелна социална група или групи, неудовлетворени от традиционните идентичности поради несъответствие между определения социален ред и опита на хората в рамките на този социален ред. Неудовлетвореността от това несъответствие води до състояние на [[аномия]], което националистите търсят да разрешат. Аномията произвежда общество или общества, реинтерпретиращи идентичността, като запазват елементите, смятани за приемливи, и отстраняване на елементите, смятани за неприемливи, за да се създаде унифицирана [[общност]]. Този процес може да е резултат от вътрешни структурни въпроси или от реакция на съществуваща група или групи спрямо други общности, особено чужди сили, търсещи контрол върху съпротивляващите се общности.<ref>[[#Motyl2001|Motyl (2001)]], стр. 262.</ref>