Битка при Траянови врата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица [[Велики Преслав|Преслав]] победата при [[Траянови врата]] затвърждава успехите, постигнати във [[въстание на комитопулите|въстанието на комитопулите]] през 976 г. В условия на непрестанни борби с [[Византия]] [[Първа българска държава|Първата българска държава]] просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от [[Велики Преслав|Преслав]] на североизток в [[Охрид]] на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в [[Битолски надпис|Битолския надпис]] на Ароновия син цар [[Иван Владислав]].
== Исторически извори ==
{{Б-В войни Самуил}}
Освен ''Битолския надпис'', където победата на Арон и Самуил над Василий II е спомената накратко<ref>''Подбрани извори'', т. II, с. 128</ref>, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Сред тях са ''[[Лъв Дякон]]'' – очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, ''[[Йоан Скилица]]'' и други двама писатели, ''Георги Кедрин'' и ''[[Йоан Зонара]]'', които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но и арабинът ''Яхъя от Антиохия'' и арменците ''Стефан от Тарон'' (познат още като Асолик) и ''Матей от Едеса''. Допълнителни подробности се намират в
== Причини за първия поход на Василий II срещу българите ==
Войната в България е първият мащабен самостоятелен ход, предприет от Василий II след възкачването му на престола през 976 г.<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 394</ref>, въпреки че българските нападения в имперските владения започват още тогава. Една от причините за продължителното бездействие е политиката на [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин|Василий]], който фактически управлява Византия в първите години от царуването на своя съименник<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 391-393</ref>. Основна задача на правителството в Константинопол е да се справи с метежа на пълководеца [[Варда Склир]], който обхваща [[Мала Азия]] през 976-979 г.<ref>''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, т. II, с. 267-270; ''Holmes'', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976-1025)]</ref>
Борбата срещу българите е оставена на местните византийски управители<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 99, 107</ref>, които не успяват да окажат ефективен отпор. За засилването на братята [[Самуил]] и [[Арон (комитопул)|Арон]] (по-старите братя, [[Давид (комитопул)|Давид]] и [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], умират много скоро след въстанието през 976 г.<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 99, 146; ''Андреев'', Кой кой е в Средновековна България, с. 84, 281</ref>) спомага не само метежът на Склир, но и пренебрежението, с което предишният император, [[Йоан Цимисхий]], подхожда към югозападните български предели, след като през 971 г. завладява Преслав и Североизточна България<ref>Приоритет на Цимисхий е войната му с арабите в Месопотамия и Сирия – ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 72</ref>. От областта около Охридското и Преспанското езеро<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 97
*[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-2.pdf '''Карта на Самуиловите войни с Византия (976-1014 г.)''']<ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php сайта] на ''Военна академия
На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите<ref>Според ''Петър Петров'' и други историци през 976 г. Североизточна България е освободена от византийско владичество (''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 32-33, 64). Тази теория е опровергана, след като археолозите откриват печати на византийски управители, властвали в [[Преслав]] и [[Дръстър]] в годините ''непосредствено'' след 976 г. (''Стоименов'', Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971-987/989 г., ГСУ НЦСВП, т. 82 (2), 1988, с. 40; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 108, 153-154).</ref>, но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе главния град на областта [[Тесалия]] (в дн. северна Гърция), след [[обсада на Лариса]]<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 107-108, 152-153. ''Златарски'' (История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 660-663) и ''Чолпанов'' (Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 38), отнасят завземането на Лариса към 983 г.</ref>. Непрекъснатите български нападения карат византийския император да предприеме ответен удар<ref name="diakon76">''Подбрани извори'', т. II, с. 76</ref><ref name="zlat665">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665</ref>.
Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II прави опит да се разбере с българите. В този контекст той повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули, Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил<ref name="zlat668">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 668</ref>. В замяна на своето подчинение Арон иска да завърже роднински връзки с императора чрез брак на един от синовете си<ref name="zlat668">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 668</ref> със сестрата на Василий II, Анна. Вместо сестра си, императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665-669</ref>.
== Обсадата на Сердика ==
Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите<ref name="zlat665">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665</ref>.<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> От [[Адрианопол]] императорът достига [[Филипопол]], а оттам се запътва към [[София|Сердика]].<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар<ref name="diakon76">''Подбрани извори'', т. II, с. 76</ref>.<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към [[Македония (област)|Македония]]<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>.
По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника [[Лъв Мелисин]] със задачата да охранява тила на главната армия<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражирите и отмъкват добитъка на самите византийци. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref>.<ref>Подбрани извори, т. II, с. 76-77</ref>
== Разгром на византийската армия ==
В резултат на тези неуспехи византийците остават без средства за превземане на Сердика с щурм. Прекъсването на снабдяването им означава, че те не могат да разчитат на варианта да изтощят защитниците с глад, а сами трябва да се справят с този проблем. В допълнение към тези съображения изниква още една причина за вдигане на обсадата – по планините в тила на императорската армия се явява войска, предвождана от Самуил<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 41; ''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 672</ref>. Вместо да подсигури пътя за отстъпление, Лъв Мелисин се оттегля във Филипопол<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. Този факт е допълнителен стимул за Василий II да вдигне обсадата на Сердика. [[доместик на западните схоли|Началникът на западните войски]] [[Кондостефан]] убеждава императора, че Мелисин е потеглил към [[Константинопол]], за да завладее престола му<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 670-672</ref>.
[[File:Trayanovi-vrata-memorial.JPG|thumb|200px|Паметна плоча, поставена по повод 1020 години от победата при Траянови врата]]
*[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-1.pdf '''Карта на битката при Траянови врата (17.VIII.986 г.)'''] <ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php страницата] на ''Военна академия
Византийската войска отстъпва от [[Софийска котловина|Софийското поле]] към Щипон (дн. [[Ихтиман]]), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673-674</ref>. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673-674; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 111</ref>, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673</ref>. Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 43</ref>. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от [[Арменци|арменски]] воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 674-675</ref>.
== Последици ==
Провалът на похода в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в [[Мала Азия]] избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години<ref>''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, т. II, с. 272-273; ''Острогорски'', История на византийската държава, с. 397-398</ref>. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 676-679</ref>.
Ред 58:
== Галерия ==
<center>
<gallery>
Картинка:Trayanovi-vrata-right-arch-2.JPG|Крепостта [[Траянови врата]] край София
Картинка:Trayanovi-vrata-fortification-2.JPG|Укрепления при [[Траянови врата]]
Картинка:Trayanovi-vrata-right-arch-1.JPG|Дясната арка откъм входа на крепостта Траянови врата
Ред 70:
== Външни препратки ==
*{{икона|ru}} ''Лев Диакон'', История, [http://oldru.narod.ru/biblio/ldt6_10.htm#05 Книга 10], ч. 8, от сайта [http://oldru.narod.ru/index_1a.htm Образование Киевской Руси], 19 ноември 2007 г.
*{{икона|ru}} ''Яхъя Антиохийский'', [http://www.krotov.info/acts/10/yahya.html Летопись] (Розен, В. Р., Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, с. 21), изтеглено от ел. изд.
*{{икона|bg}} Хроника на ''Йоан Скилица'', в: [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu ''Гръцки извори за българската история'', том VI], с. 276-277, формат djvu, изтеглено на 19 януари 2008 г.
*{{икона|ru}} ''Стефан Таронски'' (Асохик)
*{{икона|bg}} ''Васил Златарски'', [http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018)], (изд. „Наука и изкуство“, София 1971), [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 603-642], изтеглено от сайта [http://www.promacedonia.org/index.html Книги за Македония] на 19 ноември 2007 г.
*{{икона|bg}} ''Петър Мутафчиев'', [http://www.promacedonia.org/pm2/index.html Книга за българите], Издателство на БАН, София 1987 (достъп от 04.11.2008)
*{{икона|bg}} [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/1_14_986.php ''Войната през 986 г.''
== Използвана литература ==
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
== Източници ==
<references />
[[Категория:Сражения по време на Първата българска държава|Траянови врата]]
[[Категория:Българо-византийски битки|Траянови врата]]
[[Категория:История на Ихтиман]]
[[Категория:Община Костенец]]
▲{{Портал Военна история на България}}
|