Битка при Траянови врата: Разлика между версии

== Исторически извори ==

Освен ''Битолския надпис'', където победата на Арон и Самуил над Василий II е спомената накратко<ref>''Подбрани извори'', т. II, с. 128</ref>, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Сред тях са ''[[Лъв Дякон]]'' – очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, ''[[Йоан Скилица]]'' и други двама писатели, ''Георги Кедрин'' и ''[[Йоан Зонара]]'', които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но и арабинът ''Яхъя от Антиохия'' и арменците ''Стефан от Тарон'' (познат още като Асолик) и ''Матей от Едеса''. Допълнителни подробности се намират в "„''Похвалното слово за Св. Фотий Тесалийски''"“.<ref>С изключение (по-обективни причини) на надписа на цар Иван Владислав, преглед на споменатите извори дава ''В. Златарски'' в ''История на българската държава'' (1994), т. I, ч. 2, с. 665 сл..</ref>

== Причини за първия поход на Василий II срещу българите ==

Борбата срещу българите е оставена на местните византийски управители<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 99, 107</ref>, които не успяват да окажат ефективен отпор. За засилването на братята [[Самуил]] и [[Арон (комитопул)|Арон]] (по-старите братя, [[Давид (комитопул)|Давид]] и [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], умират много скоро след въстанието през 976 г.<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 99, 146; ''Андреев'', Кой кой е в Средновековна България, с. 84, 281</ref>) спомага не само метежът на Склир, но и пренебрежението, с което предишният император, [[Йоан Цимисхий]], подхожда към югозападните български предели, след като през 971 г. завладява Преслав и Североизточна България<ref>Приоритет на Цимисхий е войната му с арабите в Месопотамия и Сирия – ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 72</ref>. От областта около Охридското и Преспанското езеро<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 97- – 98</ref>, комитопулите се вдигат на оръжие срещу византийците.

*[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-2.pdf '''Карта на Самуиловите войни с Византия (976-1014 г.)''']<ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php сайта] на ''Военна академия "Георги„Георги Стойков Раковски"Раковски“'' на 19 ноември 2007 г.</ref>

На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите<ref>Според ''Петър Петров'' и други историци през 976 г. Североизточна България е освободена от византийско владичество (''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 32-33, 64). Тази теория е опровергана, след като археолозите откриват печати на византийски управители, властвали в [[Преслав]] и [[Дръстър]] в годините ''непосредствено'' след 976 г. (''Стоименов'', Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971-987/989 г., ГСУ НЦСВП, т. 82 (2), 1988, с. 40; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 108, 153-154).</ref>, но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе главния град на областта [[Тесалия]] (в дн. северна Гърция), след [[обсада на Лариса]]<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 107-108, 152-153. ''Златарски'' (История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 660-663) и ''Чолпанов'' (Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 38), отнасят завземането на Лариса към 983 г.</ref>. Непрекъснатите български нападения карат византийския император да предприеме ответен удар<ref name="diakon76">''Подбрани извори'', т. II, с. 76</ref><ref name="zlat665">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665</ref>.

== Обсадата на Сердика ==

Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30&nbsp;000 души<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите<ref name="zlat665">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665</ref>.<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> От [[Адрианопол]] императорът достига [[Филипопол]], а оттам се запътва към [[София|Сердика]].<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар<ref name="diakon76">''Подбрани извори'', т. II, с. 76</ref>.<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към [[Македония (област)|Македония]]<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>.

== Разгром на византийската армия ==

*[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-1.pdf '''Карта на битката при Траянови врата (17.VIII.986 г.)''']&nbsp;<ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php страницата] на ''Военна академия "Георги„Георги Стойков Раковски"Раковски“'' в интернет на 19 ноември 2007 г.</ref>

Византийската войска отстъпва от [[Софийска котловина|Софийското поле]] към Щипон (дн. [[Ихтиман]]), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673-674</ref>. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673-674; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 111</ref>, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673</ref>. Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 43</ref>. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от [[Арменци|арменски]] воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 674-675</ref>. “Много„Много голям брой”брой“<ref name="diakon77">''Подбрани извори'', т. II, с. 77</ref> византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии)<ref name="diakon77">''Подбрани извори'', т. II, с. 77</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 672-675</ref>

== Последици ==

<gallery>

Картинка:Trayanovi-vrata-right-arch-2.JPG|Крепостта [[Траянови врата]] край София

*{{икона|ru}} ''Яхъя Антиохийский'', [http://www.krotov.info/acts/10/yahya.html Летопись] (Розен, В. Р., Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, с. 21), изтеглено от ел. изд. "Библиотека„Библиотека Якова Кротова"Кротова“ на 19 януари 2008 г.

*{{икона|bg}} Хроника на ''Йоан Скилица'', в: [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu ''Гръцки извори за българската история'', том VI], с. 276-277, формат djvu, изтеглено на 19 януари 2008 г.

*{{икона|ru}} ''Стефан Таронски'' (Асохик) - – ''Всеобщая история Степаноса Таронскаго, Асохика по прозванию'', Москва 1864, с. 175-177, в: [http://www.zeughma.narod.ru/library/library.htm Библиотека сайта "Античность„Античность и Средневековье"Средневековье“] (изтеглено 19.1.2008)

*{{икона|bg}} [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/1_14_986.php ''Войната през 986 г.'' - – сражението при прохода Траянови врата], във: Военна история на България 681 – 1945 г., изд. Военна академия "Георги„Георги Стойков Раковски"Раковски“, изтеглено на 19 ноември 2007 г.

== Използвана литература ==

* '''Ангелов''', Димитър, и Борис '''Чолпанов''', ''Българска военна история през средновековието (Х-XV век)'', Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X

* '''Андреев''', Й., '''Лазаров''', Ив., '''Павлов''', Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', Изд. "Просвета"„Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9

* '''Божилов''', Иван, Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X в., София 1979

*'''Златарски''', Васил, ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, Академично издателство "Марин„Марин Дринов"Дринов“, София 1994, ISBN 954-430-299-9

*'''Мутафчиев''', Петър, ''Книга за българите'', Издателство на БАН, София 1992, ISBN 954-430-128-3

*'''Мутафчиев''', Петър, ''Лекции по история на Византия'', том II, Изд. "Анубис"„Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)

*'''Николов''', Георги, ''Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII -– началото на XI в.)'', Академично издателство "Марин„Марин Дринов"Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7

*'''Острогорски''', Георгий, ''История на византийската държава'', София 1998, ISBN 954-8079-92-5

*'''Пириватрич''', Сърджан, ''Самуиловата държава. Обхват и характер'', Изд. група "АГАТА„АГАТА-А"А“, София 2000, ISBN 954-540-020-X

* '''Подбрани извори за българската история''', Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. "ТАНГРА„ТАНГРА ТанНакРа ИК"ИК“, София 2004, ISBN 954-9942-40-6

* '''Стоименов''', Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971- – 987/989 г., в сп. Годишник на Софийския университет. Научен център за славяновизантийски проучвания (ГСУ НЦСВП), т. 82 (2), 1988, с. 39-65

*'''Holmes''', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm ''Basil II (A.D. 976-1025)''], публ. в: [http://www.roman-emperors.org/impindex.htm De Imperatoribus Romanis], An Online Encyclopedia of Roman Emperors, изтеглено на 16 ноември 2007 г.

<references />