Кочо Лютата: Разлика между версии

Кочо Лютата е роден 1836г. в мелнишкото село [[Левуново]]. Работи като овчар. След убийство на турчин е затворен в [[Солун]]. Успява да избяга и става хайдутин в четата на дядо [[Ильо войвода]] и с нея участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]]. Със Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко. С четата си от 12души участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] На 5 октомври 1878г, следзаедно с четите на [[Стоян Карастоилов]] от Неврокопско, Стойо Торопинков, [[Тодор Паласкаря]] и [[Коста Кукето]](общо около 400 бойци), под ръководството на Димитър Попгеоргиев атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което хайдутуваучаства в освобождаването на селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]], Морска,[[Будилци|, Будилци]], [[Сливница]], [[Брезник]]. В 1895 година участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]]. При него служи Йордан Божков от [[Велес]], участник в Съединението /възстаникъ отъ четата на Кочо Лютата през 1895 г/

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов есе записва доброволец и е най -възрастният боец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. и служиСлужи в четата на [[Дончо Златков]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.</ref>

Загива в сражение в [[Дупница]] през 1918 г.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.</ref>