Народен съд: Разлика между версии

 

== Учредяване и състави ==

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'', изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист)<ref name = "Paunovski">Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14</ref>, включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) – земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. <ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-то Постановление на Министерски съвет, ''„.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ '', с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.<ref name = "Paunovski"></ref>.

 

Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с [[обратна сила]] и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им<ref>Огнянов, Любомир. пос. съч., с. 34 – 35</ref>. Съденето на депутати, които при това имат имунитет, дава и друго основание [[de jure]] да се твърди, че съдът е незаконен, т.е. изцяло политически и външнополитически (виж [[суверенитет]]).

 

 

През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства.