Разлика между версии на „Луи IX“

м
Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 26x тире-числа, 5x тире, 2x заглавие-стил, 23 интервала, запетая (ползвайки Advisor)
м (Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 26x тире-числа, 5x тире, 2x заглавие-стил, 23 интервала, запетая (ползвайки Advisor))
| изображение за личността = Saintlouis.jpg
| описание на изображението = миниатюра от 13 век
| управление = [[1226]]- – [[1270]]
| регент на =
| регентство =[[Бланш Кастилска]]
| погребан = [[Сен Дени (базилика)|Сен Дени]]
| предшественик = [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]]
| потомство = * Бланш (1240- – 1243); Изабела (1242- – 1271), Луи (1244- – 1260), [[Филип III (Франция)|Филип III]];
* Жан Тристан (1250- – 1270), Пиер, (1251- – 1284),* Бланш (1252- – 1320), Маргьорит,[[Робер дьо Клермон]];[[Агнеса Френска (1260–1327)|Агнес]]
| наследник = [[Филип III (Франция)|Филип III]]
| съпруга = [[Маргьорит дьо Прованс]]
}}
 
'''Свети Луи IX ''' (на [[френски език|френски]] ''Saint Louis'') е [[крал на Франция]] ([[1226]]- – 25.08.[[1270]]) от династията на [[Капетинги]]те. Той е син на крал [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]] и [[Бланш Кастилска]].
 
== Ранни години ==
Луи е четвъртото дете на [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]] и на [[Бланш Кастилска]]. Тъй като по-големите му братя и сестри умират още в ранна детска възраст, той е подготвен за престолонаследник. Множество учители му преподават библейска история, география и религия. Обучен е да язди и стреля превъзходно. Майка му е особено активна във възпитаването на характера му, който е изключително буен и често невъздържан. Красив и изящен, Луи се интересува в младостта си от разни рицарски забави.
 
Когато баща му наследява [[Филип II (Франция)|Филип II]] на престола през [[1223]] г. дългогодишният конфликт между династията на [[Капетинги]]те и [[Плантагенети]]те все още не е разрешен, но към момента е във временно затишие, тъй като английският крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] не е готов да възобнови войната. На юг от [[Франция]] бушува Албигойската война на еретиците, а в страната съществува напрежение между някои от висшите аристократи и краля. [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]] до голяма степен успява да овладее тези външни и вътрешни проблеми, но ненадейно умира през 1226 година при завръщането си от успешен поход срещу графа на Тулуза.
 
== Царуване ==
Луи IX, който по онова време е 12-годишен, е коронясан в [[Реймс]], а майка му [[Бланш Кастилска]] е обявена за негов регент. Бланш е жена с характер, необикновен ум, силна воля и големи политически способности. Изключително религиозна, тя има огромно влияние над сина си. Тя поема управлението на страната и с голяма ловкост успява за кратко време да потуши вътрешното напрежение, да укрепи авторитета на кралската власт и да разшири владенията на Франция.
 
По нейно настояване Луи атакува бунтовните барони - – Хю от Лузиян и херцога на Бретан - – Пиер Моклерк. Без подкрепата на английския крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], тяхната съпротива е сломена бързо. Така с мирния договор от Вандом вътрешната опозиция е неутрализирана.
 
Успешна се оказва и офанзивата срещу Тулузкия граф Раймонд VII, който капитулира пред кралската войска при [[Лангедок]]. На [[11 април]] [[1229]] г. е подписан Парижкият мирен договор, според който дъщерята на Раймонд VII се омъжва за брата на Луи - – Алфонс, като след тяхната смърт областта Лангедок остава в кралския домен. По този начин Луи и Бланш прекратяват Албигойската война. Като политически дебют това е изключителен успех.
[[файл:Bataille de Taillebourg par Paul Lehugeur - St Louis.jpg|thumb|gauche|280px|''Битката при Taillebourg'']]
Проблемът с владените от Плантагенетите земи във Франция обаче остава. Английският крал Хенри III се опитва да върне владенията на своите предци (областта около Харона). Подкрепян от Пиер Моклерк, [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] акостира в Бретон и предприема поход в Западна Франция. Луи IX, тогава едва 15-годишен, застава начело на армията, заповядва да се възстанови крепостта в Ангър и се насочва към [[Нант]], където се установява английската войска. Всъщност битка не се осъществява два дни, но Луи удържа блестяща победа при Талебург (1242).
 
Преговорите се възобновяват и Пиер Моклерк признава върховенството на Луи IX. Ръководейки се от началата на справедливостта, той не се възползва от победата, отхвърля голямата мечта на френските крале  да овладее Аквитания, и въпреки мнението на своите съветници отстъпва на Хенри частта от провинциите, отнети от Англия още при Филип Август.
 
През 1234 година той се жени за [[Маргарита Прованска]], дъщеря на графа на Прованс.
 
=== Седми кръстоносен поход ===
През 1244 година Луи IХ тежко заболява и дава обет да стане кръстоносец. Получава в Сен-Дени хоругва и атрибути на поклонник и получава в Лион благословията на папата, Луи с кръстоносците си пристига през септември 1248 година  в Кипър, а есента на 1249 година в Египет, Дамиета, която на 6 юни французите превземат. Движейки се по-нататък, Луи достига град Мансур (1250), но силите на кръстоносците са отслабени от раздори и безпорядък и той не успява да го превземе.
 
По време на отстъплението към Дамиета, сарацините настигат Луи и го вземат в плен, от който той се откупува с предаването на Дамиета. През май 1250 година Луи IХ отплува от Египет, но остава 4 години (1250—12541250 – 1254) в Сирия, очаквайки нови кръстоносци. Със своята нравственост Луи оказва огромно влияние въпху християните в Палестина, осъществява контакти с азиатските владетели. Славата му се разпространява на далеко. Получавайки известие за смъртта на майка си [[Бланш Кастилска]], Луи се връща във Франция след шестгодишно отсъствие и ревностно се заема с държавните дела.
 
Така организираният от него [[Седми кръстоносен поход]] се проваля.
 
=== [[Осми кръстоносен поход]] ===
Крал Луи IX Свети не се примирява с неуспехите. Като ревностен католик продължава да желае освобождаването на Гроба Господен. Той ръководи и [[Осми кръстоносен поход|Осмия кръстоносен поход]] през [[1270]] г.
 
Същата година Луи Свети умира от [[чума]] при обсадата на Тунис по време на същия поход.
 
[[файл:SmrtLudvika91270.jpg|thumb|rechtsдясно|250px|Смъртта на Луи в Тунис. Илюстрация от ''Grandes Chroniques de France'' от [[Жан Фуке]], (Париж, Националната бибилиотека на Франция)]]
 
== Канонизация ==
Веднага след смъртта на Луи IХ, въпросът за канонизацията на починалия крал е повдигнат от неговия син [[Филип III (Франция)|Филип III]], настояващ за признаване на святостта на благочестивия крал, и поддържан от много влиятелни лица във Франция. След 27 години, през август 1297 година, булата „Gloria laus“ на папа [[Бонифаций VIII]]  провъзгласява крал Луи за светец. С този жест папа Бонифаций преследва целта за възстановяване на добрите отношения с внука на светеца - крал Филип IV Красиви, който налага забрана за износа от Франция на благородни метали (злато и сребро), с което лишава папата от сериозен доход.
 
Луи IX е канонизиран под името св. Людвик Френски; той става първият светец сред френските крале, без да се брои [[Дагоберт II]], причислен към светците преди официализацията на процеса на канонизация.
 
== Потомство ==
На [[27 май]] [[1234]] г., Луи се жени за [[Маргьорит дьо Прованс]] (1221- – 1295), с която имат 11 деца:
* Бланш (1240- – 1243);
* Изабела (1242- – 1271), ∞ 1255 Теобалд II, крал на Навара;
* Луи (1244- – 1260), вер. сгоден на 20 август 1255 за инфанта [[Беренгела]] († 1300), дъщеря наследничка на крал [[Алфонсо X]] от Кастилия;
* [[Филип III (Франция)|Филип III]] (1 май 1245- – 5 октомври 1285), крал на Франция ∞ 1. 1262 Изабела Арагонска и 2. 1274 г. Мария Брабантска;
* Жан (1248- – 1248);
* Жан Тристан (1250- – 1270), граф на Невер, ∞ 1265 Йоланда Бургундска († 1280);
* Пиер, (1251- – 1284), граф на Алансон и Перш, ∞ 1272 Жана дьо Шатилон (1258—12911258 – 1291);
* Бланш (Бланка) (1252- – 1320), ∞ 1268 Фернандо де ла Серда, трон-принц на Кастилия († 1275);
* [[Маргарета Френска (1254 – 1271)]] : брак през 1270 за херцог [[Ян I (Брабант)|Ян I Брабант]] († 1294);
* [[Робер дьо Клермон]] (1256 — 7 февруари 1317), граф дьо Клермон, ( по линия на съпругата) херцог Бурбон. Загубва разсъдък в резултат на падане от кон на рицарски турнир в чест на [[Карл I Анжуйски]] . Основател на династията Бурбони, станала впоследствие кралска династия във Франция (1589—17921589 – 1792, 1814—18301814 – 1830);
* [[Агнеса Френска (1260–1327)|Агнес]] (1260-.19 декември 1325), омъжена от 1279 година за Робер II, херцог на Бургундия († 1306)
 
== Литература ==
** Richard de Bury, , Hayes Barton Press,‎ 1822 <small>(ISBN 1-59377-554-7 et 9781593775544, lire en ligne)</small>
** Louis Carolus Barré, , <abbr>coll.</abbr> „ Publications de l'École française de Rome “,‎ 1994, 325 <abbr>p.</abbr><small>(ISBN 2-7283-0300-2)</small>
** Jean Richard, , <abbr>coll.</abbr> „ Journal des savants “,‎ 1988, 217 <abbr>p.</abbr> <small>(lire en ligne)</small>
** René François Rohrbacher, , Paris, Gaume Frères,‎ 1858 <small>(OCLC 186815, lire en ligne)</small>.
** Natalis de Wailly, , <abbr>t.</abbr> 27, Paris, <abbr>coll.</abbr> „ Bibliothèque de l'École des chartes “,‎ 1886, <abbr>[PDF]</abbr> Persée<small>(DOI 10.3406/bec.1866.446057, lire en ligne)</small>, pp. 105- – 127
 
** Louis Carolus-Barré, „ , ''Revue d'histoire de l'Église de France'', <abbr>vol.</abbr> 57, <abbr>n<sup>o</sup></abbr> 158,‎ 1971.
** Alain Erlande-Brandenburg, , Paris, Les Éditions du Huitième Jour,‎ 2004, 114 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 978-2-914119-35-1)</small>
** Laurence de Finance, , Paris, Éditions du Patrimoine, Centre des monuments nationaux,‎ 1999, 64 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 2-85822-317-3, ISSN 1159- – 1722, noticeBnF n<sup>o</sup> FRBNF37049439)</small>
** Palémon Glorieux, , Paris, Vrin, <abbr>coll.</abbr> „ Études de philosophie médiévale “,‎ 1966, 348 <abbr>p.</abbr><small>(ISBN 978-2-7116-0303-9)</small>
** Jean-Michel Leniaud et Françoise Perrot, , Paris, Éditions du Patrimoine, Centre des monuments nationaux,‎ 2007, 213 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 978-2-85822-920-8, notice BnFn<sup>o</sup> FRBNF41108769)</small>
** Gérard Sivéry, , Fayard,‎ 2003 <small>(ISBN 2213614865)</small>
** Zina Weygand (<abbr>préf.</abbr> Alain Corbin), , éditions Créaphis,‎ 2003, texte remanié à partir d'une thèse de doctorat en histoire à l'université Paris-Sorbonne en 1998 ; titre original de soutenance : „ La cécité et les aveugles dans la société française : représentations et institutions du Moyen âge aux premières années du <abbr>XIX<sup>e</sup></abbr> siècle “, 374 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 9782913610255, notice BnF n<sup>o</sup> FRBNF39031803)</small>
** (<abbr>en</abbr>) Jennifer R. Davis, „ , ''Journal of Interdisciplinary History (en)'', The Massachusetts Institute of Technology, <abbr>vol.</abbr> 41, <abbr>n<sup>o</sup></abbr> 2,‎ automne 2010, <abbr>p.</abbr> 209- – 225 <small>(ISSN 0022- – 1953, DOI 10.1162/JINH_a_00050)</small>
** Louis Isidore Nachet (avocat), , Paris, Landois et Bigot,‎ 1830 (<abbr>réimpr.</abbr> 1833, 1838, 1846), ouvrage couronné par la Société de la morale chrétienne <small>(OCLC 555763669, notice BnF n<sup>o</sup> FRBNF36341901, lire en ligne)</small>, En France, <abbr>chap.</abbr> XI („ Des Juifs “), pp. 12, 19, 127- – 131, 209
** Гарро, А. Людовик Святой и его королевство. СПб., 2002; http://depositfiles.com/en/files/9a2tw1t6v.