Фредерик Соди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вътр. препратки; форматиране: интервал (ползвайки Advisor) |
м допълване в шаблон, форматиране, вътр. препратки, допълване, източник; форматиране: 7x тире, 4x нов ред, 4 интервала, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8:
| починал-място = [[Брайтън (Англия)|Брайтън]], [[Англия]]
| националност = {{Англия}}
|
|
| вложки = {{Личност/Учен | категория = химик
| област = [[радиохимия]]
| образование = [[Оксфордски университет]]
| учил-при = [[Ърнест Ръдърфорд]] [[Image:Nobel prize medal.svg|20px]]
| работил-в = [[Университет Макгил]]
| студенти =
| публикации =
Line 21 ⟶ 23:
}}
'''Фредерик Соди''' (
== Произход и образование (1877 – 1900) ==
Роден е на [[2 септември]] [[1877]] година в [[Истборн]], Англия, седми син в семейството на търговеца Бенджамин Соди и съпругата му Хана Грей. На 2-годишна възраст майка му умира и Соди е отгледан от доведената си сестра.
Роден е на [[2 септември]] [[1877]] година в [[Истборн]], Англия. Завършва Мъртън колидж към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1898 година. Работи 2 години като изследовател в университета. През 1900 – 1903 година е демонстратор по [[химия]] в университета „Макгил“ в [[Монреал]], [[Канада]], където с [[Ърнест Ръдърфорд]] (''Ernest Rutherford'') изследват [[Радиоактивни елементи|радиоактивните елементи]] и през 1903 година създават теорията за [[Радиоактивност|радиоактивния разпад]]. Теорията им е началото за съвременното учение за [[атом]]а и с нея доказват, че при радиоактивен разпад самопроизволно се осъществява превръщане на един [[химичен елемент]] в друг. По-късно в [[Лондонски университетски колеж|Колежа на Лондонския университет]] с Уилям Рамзи (''Wiliam Ramsay'') доказват през 1903 година със [[Спектроскопия|спектроскопски]] анализ, че при радиоактивен разпад на [[радий]] се отделя [[хелий]]. С тези експерименти на практика е потвърдено превръщането на един елемент в друг.▼
През 1895 е приет в Мъртън колидж към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] и получава научна стипендия. Там учи химия при Уилям Рамзи и през 1898 се дипломита с отличие. През следващите две години работи като изследовател в университета.
След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, работи върху теории от областта на [[Икономика (наука)|икономиката]], [[политика]]та и [[Социална дейност|социалната дейност]]. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с [[ядрени оръжия]] за масово унищожение, призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.▼
През 1900 г. Соди се жени за Уинифред Билби, от която има три деца.
Умира на [[22 септември]] [[1956]] година в [[Брайтън]], Англия.▼
== Изследователска и преподавателска дейност (1900 – 1937) ==
=== В Монреал и Лондон (1900 – 1903) ===
▲
=== В Глазгоуския университет (1904 – 1914) ===
През 1904 г. Соди започва да чете лекции по [[физикохимия]] в [[Глазгоуски университет|Университета в Глазгоу]]. Там провежда редица експерименти и доказва, че радият се образува от постепенното разпадане на урановите атоми. Соди изказва и предположението, че в хода на това превръщане трябва да се образува промеждутъчен елемент. Истинността на тази хипотеза се потвърждава през 1906 г. от американския физик [[Бертран Болтууд]], който нарича този елемент йоний.
През годините на изследователската си работа в Глазгоу Соди изучава свойствата на радиоактивните елементи, които могат да се отделят един от друг с помощта на обикновени химически средства. През 1910 г. той достига до извода, че „''елементи с различна атомна маса могат да притежават еднакви химически свойства''“. През следващите две години разширява рамките на своите опити, включвайки в тях елементи, които не са радиоактивни.
През 1913 г. Соди изказва концепцията за атомните [[изотоп]]и на един и същи елемент, които се различават един от друг по физическите си свойства. Всичките изотопи на един елемент заемат в [[Периодична таблица|периодичната таблица]] едно и също място, но имат различна атомна маса.
Докато е в Глазгоу Соди формулира закона за радиоактивното изместване, според който при излъчване на алфа частици един елемент се превръща в изотоп на друг елемент, разположен с две места по-назад в периодичната таблица, а бета излъчването предизвиква изместване с две места по-напред. Правилото за изместването дава възможност да се предсказва последователността на разпадане на много радиоактивни елементи, като се определят образуващите се по този начин елементи на основата на един или друг вид излъчване и се включват в периодичната таблица.
=== В Абърдийнски университет (1914 – 1919) ===
През 1914 г., когато започва [[Първата Световна Война|Първата световна война]], Соди напуска Университета в Глазгоу и заема длъжността на професор по химия в [[Абърдийнски университет|Абърдийнския университет]] в [[Шотландия]]. Докато е там успява да потвърди две предвиждания, произтичащи от закона за радиоактивното изместване. Проследявайки произхода на елемента [[актиний]], Соди доказва, че обикновеното [[олово]] е в действителност смес от изотопи.
=== В Оксфорд (1919 – 1937) ===
През 1919 г. Соди става професор по [[Неорганична химия|неорганична]] и физическа химия в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], кудето посвещава значителна част от своето време за повишаване на равнището на преподаване и за модернизация на оборудването на университетската лаборатория.
През 1920 г. предсказва, че изотопите могат да се използват за определяне на геологическата възраст на [[Скала|скалите]] и [[вкаменелост]]ите, защото е известна скоростта на радиоактивното им разпадане. Неговото предположение довежда в крайна сметка до развитието на съвременната технология за радиоактивното датиране, до появата на метода за датиране с помощта на [[Въглерод-14|въглерод 14]], разработен през 40-те години от американския химик [[Уйлард Либи]].
След смъртта на съпругата си през 1936, Соди подава оставка като професор в Оксфордския университет и се премества в [[Брайтън]].
== Следващи години (1937 – 1956) ==
▲След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, работи върху теории от областта на [[Икономика (наука)|икономиката]], [[политика]]та и [[Социална дейност|социалната дейност]], като посвещава няколко книги на тези теми. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с [[ядрени оръжия]] за масово унищожение, призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.
▲Умира на [[22 септември]] [[1956]] година в [[Брайтън]], Англия, на 79 годишна възраст.
== Принос в развитието на радиохимията ==
Line 42 ⟶ 67:
* През 1918 година с [[Джон Кранстън]], независимо от [[Ото Хан]] и [[Лиза Майтнер]], откриват химическия елемент [[протактиний]].
* През 1920 година развива хипотезата, че [[изотоп]]ите могат да се използват за определяне геоложката възраст на скалите, доказана 20 години по-късно от [[Уилард Либи]] с метода за [[радиоактивно датиране]] посредством [[въглерод-14]].
== Признание ==
Line 50 ⟶ 72:
== Библиография ==
* ''The interpretation of radium'', 1909;
* ''The Interpretation of Radium and the Structure of the Atom'', 1909;
* ''The Chemistry of the Radio-elements'', 1911;
* ''Matter and energy'', 1912;
* ''Science and life'', 1920;
* ''Cartesian Economics: The Bearing of Physical Science Upon State Stewardship'', 1922;
* ''Wealth, Virtual Wealth and Debt'', 1926;
* ''The Role of Money: What it Should Be, Contrasted with What it Has Become'', 1934.
== Източници ==
* Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издава „Българска енциклопедия“ – БАН, фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
* http://n-t.ru/nl/hm/soddy.htm
{{DEFAULTSORT:Соди, Фредерик}}
| |||