Отваря главното меню

Промени

м
Рише, заедно с Жул Ерикур, открива бактерията ''[[Staphylococcus]]'', предизвикваща смъртоносно заболяване при [[зайци]]те, но само ограничени гнойници при инфектирани с нея [[кучета]]. Прякото преливане на кръв от кучета във вените на зайците, за да им се придаде устойчивост към [[бактерия]]та, предизвиквало токсично действие. Но ако кръвта се преливала между ципите на [[перитонеум]]а, за да я просмуква бавно, предаването на устойчивостта се осъществявало успешно и зайците придобивали [[имунитет]] към следваща инфекция със ''Staphylococcus''. След това Рише и Ерикур решават да приложат своята ''хемотерапия'' (наречена по-късно серумна терапия) към заболяванията на човека. Те започват с [[туберкулоза]]та. Към края на века Рише и Ерикур са принудени да признаят, че първоначалната им цел – серумна терапия на туберкулозата – не е достигната. Но те откриват, че храненето със сурово месо подобрява състоянието на болни от туберкулоза кучета. През 1900 г. Рише доказва, че ''зомотерапията'' (хранене със сок от сурово месо) може да бъде ефективно средство за лечение на туберкулозата при хората.
 
През 1901 г., когато изучава токсичното действие при пряко инжектиране на мускулна тъкан във вените, Рише получава възможност да усъвършенства своите познания по [[токсикология]]. При научна експедиция в [[Средиземно море]] с принца на [[Монако]] [[Албер I (Монако)|Алберт]] той е натоварен със задачата да изследва отровните пипалца на ''сифонофора физалия''. След някои предварителни опити Рише се връща във Франция, където започва сравнително изследване на отровата, която има ''морската анемония''. Той инжектира на кучета [[отрова]] в различни концентрации, за да определи токсичната доза. Ако кучетата оживявали, след няколко седмици отново им инжектирали отрова. И, както пише Рише, „''изведнъж се разкри потресаващ факт, в който самият аз повярвах с огромно усилие''“. Когато инжектирали на кучетата много по-малки дози отрова, те умирали много бързо. Рише нарекъл това явление [[анафилаксия]], тъй като било противоположно на профилактичния ефект при обикновената имунизация.
 
През 1911 г. Рише обобщава работата си в монографията „Анафилаксия“. Той обяснява явлението с това, че „''в кръвта се намира вещество, което само по себе си е безобидно, но отделя силна отрова при смесване с антиген''“. Като посочва, че такива вещества са [[белтъчини]], Рише разработва специфични диагностични проби за откриване на свръхчувствителността.
10 924

редакции