Васил Кутинчев: Разлика между версии

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] произвежда 6 души генерал-майори в чин [[генерал-лейтенант]] и Кутинчев е един от тях. Това е първият случай в историята на [[Трето българско царство|Третото българско царство]], когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.<ref>'''Славова''', '''С.''', '''Дойнова''', '''Ц.''', „Балканската война през погледа на един французин – сборник от документи“, София, 1977 г., Военно Издателство, с. 57 – 58</ref>

 

В началото на [[Балканската война]] (1912 – 1913), като като началник на 1^-ва военно-инспекционна област, генерал Кутинчев поема командването на [[Първа българска армия]]. [[Втора българска армия|Втора армия]] е поверена на генерал [[Никола Иванов (генерал)|Никола Иванов]], а трета на генерал [[Радко Димитриев]]. При започване на съсредоточаването на войските, щабът на Първа армия се установява в [[Ямбол]]. Съгласно планът войските са съсредоточени по двата бряга на река [[Тунджа]], в района на [[Елхово]], който е непосредствена близост до границата с Османската империя.

 

Действията след Чаталджанското примирие при отблъскването и сломяването на турското нападение показват, че изборът на Кутинчев е сполучлив. Трите големи победи при Одрин, Булаир и Чаталджа разрушават и последните турски надежди за благоприятен завършек на войната. Дейността на Кутинчев през войната е високо оценена и той е сред 8^-те български генерала наградени с Военен орден „За храброст“ II степен (10 март 1913 година). Кутинчев командва Съединените армии до самия край на Балканската война.<ref>Мусаков, с. 82 – 83</ref>

 

В началото на [[Междусъюзническата война]] (1913) българските войски са прехвърлени на западната граница, като на командваната генерал Кутинчев 1^-ва армия е поверен северният театър на военните действия. В периода 5 – 11 юли{{дата нов стил}} 1^-ва армия завладява проходите [[Свети Никола (проход)|Св. Никола]] и [[Кадъ боаз]], навлиза в [[Сърбия]], овладява линията от Тимошкия край до [[Княжевац]] и почти цялата долина на р. [[Тимок]] от масива Дренова глава – Модра стена до с. [[Враждалица]]. След появата на румънската армия на десния бряг на [[Дунав]] в тила на 1-ва армия, тя е изтеглена на българска територия, а по-късно частите и са разхвърляни по другите фронтове и тя фактически престава да съществува, а генерал Кутинчев е оставен на разположение на главното командване в Главната квартира. На 16 юли генерал Кутинчев е назначен за началник на 2^-ра армия, която по това време наброява едва около 5000 души.<ref>Мусаков, с. 83 – 84</ref>