Мери Уолстънкрафт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 41x тире-числа, 17x заглавие-стил, 15x кавички, 7 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 28:
След две злощастни връзки с Хенри Фюзели и Гилбърт Имлей Уолстънкрафт се омъжва за философа [[Уилям Годуин]], един от предшествениците на анархисткото движение и ражда от него [[Мери Шели]], авторката на ''[[Франкенщайн (роман)|Франкенщайн]]''. Тя умира последствие на усложнения след раждането, оставяйки няколко недовършени ръкописа. След смъртта ѝ Годуин публикува ''Мемоари'' за живота ѝ (1798), разкривайки нетрадиционния ѝ начин на живот, което непреднамерено унищожава репутацията ѝ за един век. С появяването на [[феминизъм|феминисткото]] движение в началото на 20 век обаче защитата на равноправието на жените от Уолстънкрафт и критиката ѝ на традиционната женственост придобиват все по-голяма значимост. Днес тя е считана за една от основателките на [[феминизъм|феминистката философия]] и феминистките често цитират живота и творбите ѝ като важни влияния.
== Живот ==
=== Ранен живот ===
Мери Уолстънкрафт е родена на 27 април 1759 г. в Спиталфийлдс, Лондон. Баща ѝ постепенно пропилява семейния доход, който е осигурил обезпечено детство на Мери, в рисковани проекти и опити да стане джентълмен-фермер, което става причина семейството да е принудено да се мести из Англия и [[Уелс]] през юношеството на Мери. Баща ѝ дори я принуждава да върне парите, които е трябвало да наследи при пълнолетието си. Освен това той често бие жена си в пиянски изстъпления. Мери често спи пред вратата на спалнята на майка си, за да я защитава. Тя играе подобна майчина роля и в живота на по-малките си сестри Еверина и Илайза. През 1784 г. тя убеждава Илайза, която вероятно е страдала от [[следродилна депресия]] да напусне съпруга и бебето си. Уолстънкрафт урежда обстоятелствата за бягството на сестра си, показвайки готовността си да предизвика социалните норми. Сестра ѝ обаче е сурово порицана от обществото и тъй като не може да се омъжи повторно е осъдена на живот на бедност и тежка работа.
Уолстънкрафт се сприятелява с Фани Блъд, представена ѝ от семейство Клеър от Хокстъм, които ѝ
Уолстънкрафт предвижда живот в женска утопия с Блъд. Те правят планове да наемат стаи заедно и да се подкрепят взаимно емоционално и финансово, но тази мечта рухва под натиска на икономическата реалност. За да си изкарват прехраната Уолстънкрафт, сестрите ѝ и Блъд основават училище в Нютингтън Грийн, общност на несъгласни с [[Англиканска църква|Англиканската църква]]. Блъд скоро се сгодява и след сватбата съпругът ѝ Хю Скийс я отвежда в Европа, за да подобри здравето ѝ – което винаги е било неустойчиво. Въпреки промяната на обстановката, здравето на Блъд се влошава, когато тя забременява и Уолстонкрафт напуска училището и я последва, за да се грижи за нея – безрезултатно. Нейното напускане на училището води до неговия край. Смъртта на Блъд съкрушава Уолстънкрафт и служи частично като вдъхновение за първия ѝ роман ''Мери: една измислена история'' (1788).
=== „Първата от нов род“ ===
[[File:Mary Wollstonecraft Original Stories from Real Life copy 1 object 1 - Look what a fine morning it is.jpg|мини|220п|Корица на ''Оригинални истории от реалния живот'' (гравирано от [[Уилям Блейк]]), 1791]]
След смъртта на Блъд приятели на Уостънкрафт ѝ помагат да си намери работа като гувернантка на дъщерите на англо-ирландксото семейство Кингзбъро в [[Ирландия]]. Макар да не се разбира с лейди Кингзбъро децата я намират за вдъхновяващ наставник; Маргарет Кинг по късно казва, че „тя е освободила ума ѝ от всички суеверия“. Някои от преживяванията на Уолстънкрафт от годината прекарана при семейството се появяват на страниците на единствената ѝ книга за деца ''Оригинални истории от реалния живот'' (1791). Разочарована от малкото възможности за кариера, които има за почтени, но бедни жени – затруднение, която тя красноречиво описва в главата от ''Мисли за образованието на дъщери'', озаглавена „Нещастната ситуация на жени, модерно образовани и оставени без състояние“ – тя решава след само година като гувернантка да започне кариера като писателка. Това е радикален избор, тъй като по онова време е било почти невъзможно жена да си изкарва прехраната с писане. Както пише на сестра си Еверина през 1787 г., тя се опитва да стане „първата от нов род“ („the first of a new genus“). Мести се в Лондон, където с помощта на либералния издател Джоузеф Джонсън намира място, където да живее и работи, за да се издържа. Тя научава френски и немски и превежда текстове, най-известният от които е ''За важността на религиозните мнения'' от Жак Некер и ''Елементи на морала, за употреба от деца'' от Кристиян Залцман. Тя също пише прегледи, предимно на романи, за периодичното издание на Джонсън ''Аналитичен преглед''. Интелектуалната вселена на Уолстонкрафт се разширява по това време, не само от четенето ѝ, но също и от компанията, в която се движи: тя посещава известните вечери на Джонсън и среща такива светила като радикалния памфлетист [[Томас Пейн]], поета и художник [[Уилям Блейк]] и философа [[Уилям Годуин]]. Годуин и Уолстънкрафт са разочаровани от първата си среща. Годуин е дошъл да чуе Пейн, но Уолстънкрафт го напада през цялата нощ, различавайки се от него по почти всеки предмет на разговор. Самият Джонсън обаче тя описва в писмата си като баща и брат.
Ред 42:
В Лондон Уолстънкрафт се впуска във връзка с художника Хенри Фюзели, въпреки че той вече е женен. Тя пише, че е възхитена от гения му, „величието на душата му, бързината на схващане и прекрасното съчувствие“. Тя предлага платонично съжителство с Фюзели и съпругата му, но съпругата е ужасена и Фюзели прекъсва връзката. След отхвърлянето от Фюзели Уолстънкрафт решава да пътешества из Франция, за да избяга от унижението на случилото се и да участва в революционните събития, които току що е възхвалила в ''Защита на правата на хората'' (1790), написана в отговор на консервативната критика на [[Френска революция|Френската революция]] от [[Едмънд Бърк]] ''Размишления върху революцията във Франция'' (1790) и с която бързо става известна. Тя е сравнена с водещи интелектуалци като теолога и полемист Джоузеф Прийстли и с Пейн, чиято ''Правата на човека'' (1791) се превръща в най-популярния отговор на Бърк. Тя преследва идеите, очертани в ''Правата на хората'' в ''Защита на правата на жената'' (1792), най-известната ѝ и влиятелна творба.
=== Франция и Гилбърт Имлей ===
[[Image:Jacques_Bertaux_-_Prise_du_palais_des_Tuileries_-_1793.jpg|мини|250п|Щурмуването на двореца Тюйлери, 10 август 1792]]
Уолстънкрафт тръгва за Париж през декември 1792 г. и пристига месец преди крал [[Луи XVI]] да бъде гилотиниран. Страната е в суматоха. Тя търси други британски посетители като Хелън Мария Уилямс и се присъединява към кръга на британците в града. Току-що написала ''Правата на жената'' Уолстънкрафт е решена да подложи идеите си на изпитание и в стимулиращата интелектуална атмосфера на Френската революция тя опитва най-експерименталното си романтично привързване до момента: среща се и се влюбва в американския авантюрист Гилбърт Имлей. Имлей обаче не се интересува от брак, а Уолстънкрафт изглежда се е влюбила в идеализиран мъжки портрет. Уолстънкрафт е отхвърлила сексуалния компонент на връзките в ''Правата на жената'', но Имлей събужда страстите ѝ и интереса ѝ към секса. <ref>Todd,
С влошаването на политическата обстановка [[Великобритания]] обявява война на [[Франция]], което увеличава значително опасността за британските граждани в страната. Имлей регистрира Уолстънкрафт като своя съпруга през 1793 г., за да я защити, въпреки че не са женени. <ref>St Clair, 160; Wardle,
Недоволен от домашната и майчина насоченост на Уолстънкрафт, Имлей я напуска. Той обещава да се върне Льо Хавр, където тя е отишла, за да роди детето си, но забавянията на писмата му и дългите му отсъствия убеждават Уолстънкрафт, че е намерил друга жена. Писмата ѝ до него са пълни с увещания, на някой, който е изпаднал в нужда. <ref>Todd, Chapter 25; Tomalin,
=== Англия и Уилям Годуин ===
Уолстънкрафт се връща в Лондон да търси Имлей през април 1795 г., но той я отхвърля. През май 1795 г. тя опитва да се самоубие, вероятно с опиева тинктура, но Имлей спасява живота ѝ (не е ясно точно как) <ref>Todd,
<blockquote>Нека оскърбленията ми заспят с мен! Скоро, много скоро ще намеря покой. Когато получиш това, моята горяща глава ще бъде студена... Ще потъна в Темза, където шансът
Тя тогава излиза в дъждовната нощ и „за да утежни дрехите си с вода тя ходи напред-назад около половин час“ преди да скочи в р. [[Темза]], но един непознат я вижда и спасява. <ref>Todd,
[[Image:WilliamGodwin.jpg|мини|165п|ляво|Уилям Годуин, худ. Джеймс Норткоул, 1802]]
Постепенно Уолстънкрафт се връща към литературния си живот и отново се включва в кръга на Джоузеф Джонсън, в частност с Мери Хейс, Елизабет Инчбалд и Сара Сидънс, чрез Уилям Годуин. Ухажването между Уолстънкрафт и Годуин започва бавно, но накрая се превръща в страстна любовна връзка. <ref>St. Clair,
=== Смърт и ''Мемоари''те на Годуин ===
[[Image:GodwinMemoirs.jpg|мини|125п|''Мемоари за авторката на защита на правата на жената'' (1798)]]
На 30 август 1797 г. Уолстънкрафт ражда втората си дъщеря [[Мери Шели|Мери]]. Раждането първоначално изглежда минава добре, но [[плацента]]та се разкъсва и възпалява, често срещано явление през 18 век. След няколкодневна агония Уолстънкрафт умира от общо отравяне на кръвта на 10 септември. Годуин е съкрушен: той пише на приятеля си Томас Холкрофт „Твърдо вярвам, че няма равна ней на света. Знам от опит, че сме създадени, за да се направим щастливи, Нямам ни най-малко очакване, че мога отново някога да познавам щастието.“<ref>[http://dwardmac.pitzer.edu/anarchist_Archives/godwin/friends/toc.html William Godwin: His Friends and Contemporaries]</ref> Погребана е в старата църква Сейнт Панкрас и там е изграден неин мемориал, макар че останките ѝ, заедно с тези на Годуин, по-късно са преместени в [[Борнмът]].
Ред 65:
През януари 1798 г, Годуин пише ''Мемоари за авторката на защита на правата на жената''. Въпреки че Годуин чувства, че е изобразил жена си с любов, състрадание и искреност, много читатели са шокирани, че той е разкрил незаконното ѝ дете, любовни авантюри и опити за самоубийство. Романтическият поет [[Робърт Сауди]] го обвинява в „липса на всякакво чувство да разсъблече мъртвата си съпруга“ и са публикувани злобни сатири като ''Лишените от пол жени''. Ефектът от публикацията на Годуин продължава и през целия 19 век, а поетите [[Робърт Браунинг]] и [[Уилям Роскоу]] пишат стихотворения на тази тема.
== Основни творби ==
[[Image:WollstonecraftEducation.png|мини|165п|Първа страница от първото издание на ''Мисли върху образованието на дъщери'' (1787)]]
===Образователни творби===▼
Повечето ранни творби на Уолстънкрафт са на темата образование; тя събира антология от литературни извадки „за подобрението на млади жени“, озаглавана ''Жената читател'' и превежда две книги за деца, ''Младият Грандисън'' на Мария Геертруида ван де Веркен де Камбон и ''Елементи на морала'' от Кристиан Залцман. В собствената ѝ поведенческа книга ''Мисли за възпитанието на дъщери'' (1787) и в книгата ѝ за деца ''Оригинални истории от реалния живот'' (1788) Уолстънкрафт се застъпва за образоването на децата в новопоявяващия се дух и морални ценности на средната класа: самодисциплина, честност, пестеливост и социално задоволство. И двете книги наблягат на важността на ученето на децата да разсъждават, разкривайки сходството във вижданията на Уолстънкрафт с образователния философ от 17 век [[Джон Лок]]. Важността, която тя отдава на религиозната вяра и вродените чувства обаче я отличават от Лок и я свързват с беседването за чувствителността, популярно към края на 18 век. И двете творби се застъпват за образованието на жените, противоречива тема по онова време. Уолстънкрафт твърди, че образованите жени ще бъдат добри съпруги и майки и ще допринесат положително за нацията. <ref>Richardson, 25–27; Jones, "Literature of advice", 124; Myers, "Impeccable Governesses", 37-39</ref>▼
▲=== Образователни творби ===
===Защити===▼
▲Повечето ранни творби на Уолстънкрафт са на темата образование; тя събира антология от литературни извадки „за подобрението на млади жени“, озаглавана ''Жената читател'' и превежда две книги за деца, ''Младият Грандисън'' на Мария Геертруида ван де Веркен де Камбон и ''Елементи на морала'' от Кристиан Залцман. В собствената ѝ поведенческа книга ''Мисли за възпитанието на дъщери'' (1787) и в книгата ѝ за деца ''Оригинални истории от реалния живот'' (1788) Уолстънкрафт се застъпва за образоването на децата в новопоявяващия се дух и морални ценности на средната класа: самодисциплина, честност, пестеливост и социално задоволство. И двете книги наблягат на важността на ученето на децата да разсъждават, разкривайки сходството във вижданията на Уолстънкрафт с образователния философ от 17 век [[Джон Лок]]. Важността, която тя отдава на религиозната вяра и вродените чувства обаче я отличават от Лок и я свързват с беседването за чувствителността, популярно към края на 18 век. И двете творби се застъпват за образованието на жените, противоречива тема по онова време. Уолстънкрафт твърди, че образованите жени ще бъдат добри съпруги и майки и ще допринесат положително за нацията. <ref>Richardson,
====''Защита на правата на хората'' (1790)====▼
▲=== Защити ===
▲==== ''Защита на правата на хората'' (1790) ====
''Защита на правата на хората'' е публикувана в отговор на ''[[Размисли за революцията във Франция]]'' (1790) от [[Едмънд Бърк]], в което той защитатва конституционната монархия, аристокрацията и [[Англиканска църква|Англиканската църква]]. Уолстънкрафт от друга страна се застъпва за републиканизма и напада аристокрацията. Нейната ''Защита'' е първият отговор на Бърк в памфлетна война, по-късно станала известна като ''Революционното противоречие'', в която ''Правата на човека'' от [[Томас Пейн]] (1792) се превръща в основен текст за реформаторите и радикалите.
В един известен пасаж от
Като доводи в защита на републиканизма Уолстънкрафт се позовава на новопоявяващия се начин на мислене и живот на средната класа, противопоставяйки го на според нея порочния аристократичен маниерен кодекс. <ref>Sapiro, 83; Kelly, 94
==== ''Защита на правата на жената'' (1792) ====
[[Image:Vindication1b.jpg|мини|205п|Първото американско издание на 'Защита на правата на жената'' (1792)]]
'Защита на правата на жената'' е едно от първите произведения на [[феминизъм|феминистката философия]]. Авторката го посвещава на [[Талейран]], с напразната надежда да повлияе на законодателството в революционна Франция. <ref>''The Wordsworth Companion to Literature in English'', Cambridge University Press, 1992</ref> В него Уолстънкрафт убеждава, че жените трябва да имат образование съизмеримо с тяхната позиция в обществото и продължава с редефиниране на тази позиция, твърдейки, че жените са от съществена важност за нацията, защото те образоват децата и защото могат да бъдат „спътници“ на техните съпрузи, а не просто съпруги. <ref>Wollstonecraft, Vindications, 192</ref> Вместо да се гледа на жените като на украшения на обществото или имущество, с което да се търгува за женене, Уолстънкрафт защитава виждането, че те са човешки същества, заслужаващи същите фундаментални права като мъжете.
Line 86 ⟶ 87:
В ''Правата на жената'' Уолстънкрафт критикува и фалшивата и прекалена чувствителност, особено у жените. Тя твърди, че жените, които се поддават на чувствителността са „понесени от всеки моментен вихър на чувство“ и понеже са плячка на сетивата си, не могат да мислят рационално. <ref>Wollstonecraft, Vindications, 177</ref> Според нея тези жените вредят не само на себе с, но и на цялата цивилизация: това не са жени, които могат да помогнат за облагородяването на цивилизацията – популярна идея от 18 век – а жени, които ще я унищожат. Уолстънкрафт не привежда доводи, че разумът и чувствата трябва да действат независимо, а че трябва да се образоват взаимно. <ref>Jones, 46</ref>
В дванадесета глава от ''Защитата'' Уолстънкрафт пише, препоръчва училищата да образоват децата в смесени паралелки (момчета и момичета), тъй като браковете между мъжете и жените са „циментът на обществото“ и би трябвало да бъдат „образовани по същия модел“. <ref>Wollstonecraft, Vindications, Chapter 12; вижте също Kelly, 124
=== Романи ===
[[Image:Otto_Scholderer_Lesendes_Mädchen.jpg|мини|225п|''Младо момиче чете'', худ. Ото Шолдерер. И в двата си романа Уолстънкрафт критикува жени, които си се представят като сантиментални героини.]]
И двата романа на Уолстънкрафт критикуват патриархалната институция на брака и нейното вредно влияние върху жените. В първия ѝ роман ''Мери: една измислена история'' (1788) едноименната героиня е принудена да встъпи в брак без любов по икономически причини. Тя осъществява желанието си любов и привързаност извън барака в две страстни романтични приятелства, едно с жена и едно с мъж. ''Мария: или неправдите на жената'' (1798), недовършен роман, публикуван след смъртта ѝ и често считан за най-радикалната феминистка творба на Уолстънкрафт, се върти около историята на една жена, затворена в приют за душевноболни от съпруга си. Подобно на Мери, Мария намира осъществяване извън брака в една любовна връзка с друг обитател на приюта и в приятелството си с една от надзирателките. Отдаването на романтични фантазии от страна на героинята се описва като особено вредно от Уолстънкрафт. <ref>Johnson, 60; 65
=== ''Писма написани в Швеция, Норвегия и Дания'' (1796) ===
[[Image:Caspar David Friedrich - Wanderer above the sea of fog.jpg|мини|235п|ляво|''Пътешественикът над морето от мъгла'', худ. Каспар Фридрих, 1818; изобразявайки Възвишеното]]
''Писма написани в Швеция, Норвегия и Дания'' е дълбоко личен пътепис. Двайсет и петте писма покриват широк спектър от теми. От социологични размишления за [[Скандинавия]] и населението ѝ, до философски въпроси относно идентичността, до размисли за връзката ѝ с Имлей (макар той да не е споменат поименно в текста). Отразявайки силното влияние на [[Русо]], ''Писма написани в Швеция'' споделя сходни теми с ''Въжделения на един самотен пешеходец'' (1782) : „търсенето на източника на човешкото щастие, стоическото отхвърляне на материалните стоки, екстатичната прегръдка на природата, и съществената роля на чувството в разбирането.“ <ref>Favret, 104; Sapiro, 286
Много от писмата описват спиращия дъха пейзаж на Скандинавия и желанието на Уолстънкрафт да създаде връзка с естествения свят. Тя отдава по-голямо значение на въображението, отколкото в предишните ѝ творби. <ref>Myers,
== Списък на произведенията на Мери Уолстънкрафт ==
* Thoughts on the Education of Daughters: With Reflections on Female Conduct, in the More Important Duties of Life. London: Joseph Johnson, 1787.
* Mary: A Fiction. London: Joseph Johnson, 1788.
Line 109 ⟶ 110:
* A Vindication of the Rights of Men, in a Letter to the Right Honourable Edmund Burke. London: Joseph Johnson, 1790.
* A Vindication of the Rights of Woman with Strictures on Moral and Political Subjects. London: Joseph Johnson, 1792.
*
* An Historical and Moral View of the French Revolution; and the Effect It Has produced in Europe. London: Joseph Johnson, 1794.
* Letters Written during a Short Residence in Sweden, Norway, and Denmark. London: Joseph Johnson, 1796.
*
* The Wrongs of Woman, or Maria. Posthumous Works of the Author of A Vindication of the Rights of Woman. Ed. William Godwin. London: Joseph Johnson, 1798. [Published posthumously; unfinished]
*
*
*
*
*
* Contributions to the Analytical Review (
== Библиография ==
* Butler, Marilyn, ed. Burke, Paine, Godwin, and the Revolution Controversy. Cambridge: Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-521-28656-5.
* Wollstonecraft, Mary. The Collected Letters of Mary Wollstonecraft. Ed. Janet Todd. New York: Columbia University Press, 2003. ISBN 0-231-13142-9.
Line 127 ⟶ 128:
* Wollstonecraft, Mary. The Vindications: The Rights of Men and The Rights of Woman. Eds. D.L. Macdonald and Kathleen Scherf. Toronto: Broadview Literary Texts, 1997. ISBN 1-55111-088-1.
=== Биографии ===
* Flexner, Eleanor. Mary Wollstonecraft: A Biography. New York: Coward, McCann and Geoghegan, 1972. ISBN 0-6981-0447-1.
* Godwin, William. Memoirs of the Author of a Vindication of the Rights of Woman. Eds. Pamela Clemit and Gina Luria Walker. Peterborough: Broadview Press Ltd., 2001. ISBN 1-55111-259-0.
* Hays, Mary.
* St Clair, William. The Godwins and the Shelleys: The biography of a family. New York: W. W. Norton and Co., 1989. ISBN 0-8018-4233-6.
* Sunstein, Emily. A Different Face: the Life of Mary Wollstonecraft. Boston: Little, Brown and Co., 1975. ISBN 0-06-014201-4.
Line 137 ⟶ 138:
* Wardle, Ralph M. Mary Wollstonecraft: A Critical Biography. Lincoln: University of Nebraska Press, 1951.
== Бележки ==
<references/>
{{commonscat|Mary Wollstonecraft}}
|