Андрю Джаксън: Разлика между версии

| вицепрезидент=[[Джон Калхун]] (1829- – 1832) и [[Мартин Ван Бурен]] (1833- – 1837)

'''Андрю Джаксън''' ([[15 март]] [[1767]] - – [[8 юни]] [[1845]]) е седмият ([[1829]]- – [[1837]]) [[президент на САЩ]]. До неговото избиране всеки президент е бил или член на плантаторския елит на [[Вирджиния]], или се е казвал Адамс. Прякорът на Джаксън е Стария орех (Стария пекан), но също е известен и като Острия нож. Той е първият президент, който е живял в американските гранични райони. Джаксън се превръща в символ на цяла ера в американската история, понякога наричана '''„Годините на Джаксън“''' или '''„Джаксъновата ера“''', ера която доминира от войната от [[1812]] година до [[Гражданска война в САЩ|Гражданската война]].

Джаксън се връща към военна служба отново в това, което ще стане известно като Първата война с племето [[семиноли]]. Той е посочен от [[Джеймс Монро]] през [[декември]] [[1817]] година да води военната кампания във [[Флорида]] срещу племената семиноли и крийк, а също и да предотврати възможността Флорида да бъде убежище за избягали роби. По–късно се твърди, че при изпълнение на задачите Джаксън надвишава правата си, но Монро и обществото смятат задачите във Флорида за решаващи за съюза. Преди да предприеме действията Джаксън пише на Монро „Бях уведомен по различни пътища, че придобиването на Флорида е желано от Обединените щати и това ще стане за шестдесет дни.“

== Влиянието на Джаксън ==

Джаксън ще се запомни и с въвеждането на системата „по заслуги”заслуги“ в американската политика. След избирането му за президент много лица, на държавни служби се оказват заменени от поддръжници на Джаксън, които са работили за неговото избиране. Джаксън вижда в тази система подкрепа за [[демокрация]]та, тъй като в политиката се включват повече хора. Практиката намира горещ прием в политическите кръгове на Америка и до момента се прилага. Наред с това Джаксън принуждава щатите да занижат изискванията за гласуване като допълнителен способ за допускане на повече хора до демокрацията.

[[File:Bustofandrewjackson.jpg|thumb|Андрю Джаксън|Паметник на Андрю Джаксън]]

=== Съпротивата срещу Националната банка ===

Джаксън смята, че банката поддържа и увеличава богатството на елитарните кръгове на търговците и индустриалците за сметка на фермерите и работниците. След изключително противостоене Джаксън успява да премахне банката чрез налагане на вето за подкрепата ѝ от Конгреса и чрез оттегляне на фондовете на правителството от нея през [[1833]] година. Това се оказва [[Пирова победа]], тъй като кредитиращите функции на банката преминават към безброй малки щатски банки, което води до повишаване на цената на кредитите и до значителен брой спекулации, а от друга страна икономическия растеж не се ускорява. Сенатът излиза с критика към Джаксън от [[27 март]] [[1834]] година за неговите действия по унищожаване на банката.

=== Кризата на обезсилването ===

Друга известна криза по време на президентството на Джаксън е „кризата на обезсилването”обезсилването“ („кризата на отделянето”отделянето“) от [[1828]] – [[1832]] година, която води до вътрешни противоречия и несъгласия относно търговските мита. Високите мита („ненавистните мита”мита“) върху вноса на много от широко използваните стоки се разглеждат от южните щати като нечестно облагодетелстване на северните производители и индустриалци за сметка на купувачите на промишлените стоки, а това са преди всичко фермерите от Юга. Въпросът става особено наболял след като вицепрезидентът [[Джон Калхун]] се обявява в защита на искането на родния си щат [[Южна Каролина]] за анулиране на митата от 1829 година. Неговият по–общ възглед е, че не съдилищата или Конгресът, а щатите са крайни арбитри за конституционността на федералните закони, тъй като централното федерално правителство е творение на щатите. Оттук следва правото на щатите да анулират закони на Конгреса, ако те са срещу техните интереси. Въпреки че Джаксън симпатизира на интерпретацията на Юга в дебата около митата, той е силен привърженик на федерализма (силен съюз със силно централно правителство) – точно противоположно на идеите на Калхун, което води до разрив между двамата. Особено известен е инцидентът от [[13 април]] [[1829]] година по време на тодишния банкет на Демократическата партия в чест на Джеферсън, когато Джаксън извиква наздравица „Нашият федерален Съюз ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН”ЗАПАЗЕН“, което отправя директно предизвикателство към Калхун. Той отговаря с треперещ глас „След нашата свобода най-скъп ни е съюзът”съюзът“<ref>{{cite book |title= История на американския народ |last= Бринкли |first= Алън |authorlink= |coauthors= |year= 1999 |publisher= Рива |location= |isbn= 954-8440-067 |pages=231 |url= |accessdate=}}</ref>.

== Преместването на индианците ==

Джаксън е отявлен привърженик на преместването на индианците на запад и подписва нарочен закон за това. Законът за преместването не задължава всеки американски индианец да бъде преместен, а дава право на президента да води преговори за замяна на племенната земя на изток за западни земи, които са придобити при Покупката на Луизиана.

== Опитът за покушение ==

На [[30 януари]] [[1835]] година се извършва неуспешен опит за покушение срещу Джаксън на [[Капитал Хил]]. Това е първият опит за убийство срещу американски президент. Докато Джаксън напуска погребението на конгресмен от [[Южна Каролина]], душевно болен мъж на име [[Ричард Лоурънс]], безработен бояджия, изскача и стреля от упор. Пистолетът засича и преди някой да успее да реагира, убиецът вади втори пистолет, който по една щастлива случайност също засича. Вместо да напусне възможно най–бързо мястото, 67–годишният президент напада с бастуна си своя атентатор. Несъстоялият се убиец, който твърди, че Джаксън му е попречил да се възкачи на английския трон, впоследствие е оправдан поради [[невменяемост]] и изпратен в изгнание.

== Семейството на Джаксън ==

Жената на Джаксън, Рейчъл, умира от инфаркт два месеца преди началото на първия му мандат като президент. Предполага се, че се е развела с първия си съпруг – полковник Луис Робардс, но законността на развода е съмнителна и тя никога не бива приета във висшето общество. Джаксън дълбоко е ненавиждал атаките срещу доброто име на жена му, той убива Чарлз Дискън в дуел поради отправено от последния оскърбление. Той също бива ранен при дуела, като куршумът остава в тялото му, но е толкова близко ди сърцето му, че никога не е изваден и му причинява силни болки през остатъка от живота му. Джаксън обвинява [[Джон Куинси Адамс]] за смъртта на съпругата си, зашото той раздухва скандалите около смейството му по време на изборите 1828 година. Той смята, че това е ускорило смъртта и&#768; и никога не му прощава. На смъртното легло на Рейчъл се твърди, че Джаксън казва "„''Може би Господ ще прости на Джон Куинси Адамс за това, което той ти направи, но аз никога."“ ''

== Старост ==

Джаксън остава със силно влияние след оттеглянето му в Хермитидж, домът му в [[Нешвил]] през [[1837]] година. Макар и самият да е робовладелец, Джаксън е твърд поддръжник на съюза и отказва да даде каквато и да било подкрепа на разговорите за отделяне на щати. Той умира на [[8 юни]] [[1845]] година на 78-годишна възраст от хронична [[туберкулоза]], [[воднянка]] и проблеми със сърцето. Последните му думи са „О, не плачете! Бъдете добри деца и всички ще се видим в [[Рая]]”“. Въпреки че подкрепя правото на отделните щати да притежават роби като собственост, по-късно е приеман като философски предшественик на [[Конфедерацията]] и е изобразен на конфедералната банкнота от 1000 [[долар]]а. Джаксън бил висок 200 см. ( 6 [[фут]]а и 2 [[инч]]а) и е тежал само 65 килограма (140 [[паунд]]а).

== Филми и биографии ==

Историята на съвместния живот на Рейчъл и Джаксън е разказана в биографичния [[бестселър]] на [[Ървинг Стоун]] от [[1951]] година с името „Дамата на президента”президента“, който е превърнат във филм под същото заглавие, в който участват [[Сюзън Хейуърд]], [[Чарлтън Хестън]].

== Цитати ==

*Само едно, много проклето ограничено съзнание може да намери един– единствен начин за изписване на дума.

*Няма такова нещо като необходимо зло в правителството. Неговото зло съществува само в подтисничеството.

*Нашият федерален съюз – трябва да бъде запазен.