Емил Фишер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: субстрат → Субстрат (биохимия) |
|||
Ред 44:
Работа, обаче, на която дължи славата си е изследванията му върху [[пурин]]и и захари. Тази работа, извършена между 1882 и 1906 показва, че различните вещества, малко известни по това време, като [[аденин]], [[ксантин]], в растителна биомаса, кофеин и в животински екскременти, [[пикочна киселина]] и [[гуанин]], всички принадлежат към едно хомогенно семейство и биха могли да се получат едно от друго и че те съответстват на хидроксилни и амино производни на една и съща основна система, образувана от бициклични азотни структури, в която влиза характерната група [[урея]]. Това изходното вещество, което първоначално се разглежда като хипотетично, той нарича пурин през 1884 г., и успява да синтезира през 1898 г. Множество изкуствени производни, повече или по-малко, аналогична на естествено срещащи се вещества, произхождат от лабораторията му, синтезирани между 1882 и 1896.
През 1884 г. Фишер започва своята обширна работа върху захари. Още преди 1880 г. е известна [[алдехид]]ната формула на [[глюкоза]]та, но Фишер го доказва в поредица от трансформации като например окисляването в [[алдонова киселина]] и действие на фенилхидразин, който той е открил и което прави възможно формирането на фенилхидразони и озазони. С превръщането в озазон той установява връзката между [[глюкоза]], [[фруктоза]] и [[маноза]], които той открива през 1888 г. През 1890 г. чрез [[епимеризация]] между [[глюконова киселина|глюконова]] и
Между 1899 и 1908 г. Фишер прави голям принос към познанието за [[протеини]]те. Той намира ефективни аналитични методи за отделяне и идентифициране на отделните [[Аминокиселина|аминокиселини]], откривайки нов тип, цикличните аминокиселини: [[пролин]] и [[хидроксипролин]]. Той също изучава синтеза на протеини, чрез получаване на различни аминокиселини в оптически активна форма, за да ги свърже. Установява вида на връзките, които ги свързват във вериги, а именно, [[пептидна връзка]] и успява да получи дипептиди, а по-късно и трипептиди и полипептиди. През 1901 г. той открива, в сътрудничество с Ърнест Фурние, синтеза на дипептида, глицилглицин, като през същата година публикува работата си върху [[хидролиза]]та на [[казеин]]. Аминокиселините, които се срещат в природата са получени в лабораторни условия, а са открити и нови такива. Неговата работа по синтеза на олигопептиди достига своята кулминация в синтеза на октодекапептид, който има много от характеристиките на естествените протеини. Това, както и неговата последваща работа довежда до по-добро разбиране на протеините и полага основите за по-късните проучвания за тях.
| |||