Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица ([[еохипус]]). Те били с малки размери и обитавали гористите местности. Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници. С течение на времето Еохипусът еволюирал в [[mезохипусмезохипус]]. Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства. Четвъртият пръст закърнява, а средният се развива добре. След това новият вид в еволюционната линия на коня бил [[мерихипуса]]. Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци. Той живеел в степите. При този вид 2-рият и 4-тият пръст закърняват, а средният се развива много добре. Предпоследният вид от филогенетичния ред на коня е наречен [[плиохипус]] - Хипарион. За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст (копито), закърнели 2-ри и 4-ти пръст. И плиохипусът дал началото на днешния кон – [[еквус]]. Конят има добре развито копито, отсъствие на закърнели пръсти, които го правят много добре приспособен да издържа собственото си тегло в местностите му на възникване. В ареала на вида му, който се характеризира с твърда земя. Предполага се, че с увеличаване на черепа му, за да се запази пропорционалността като цяло, се увеличил и скелета на тялото му. Това е причината дребния еохипус да доведе до съвременния сравнително голям по размерите си кон.
