|
[[File:Krastev, Slaveykov, Yavorov and Todorov.jpg|thumb|250px|Литературният кръг „Мисъл“ – Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров.]]
[[File:Penco Slavejkov Como.jpg|thumb|250px|Паметната плоча на Пенчо Славейков на къщата в която е починал в Комо, Италия]]
[[File:Pencho Slaveykov's Grave in Sofia.JPG|250px|thumbмини|Гробът на Пенчо Славейков в Софийските централни гробища]]
Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на [[Българското книжовно дружество]], днес [[Българска академия на науките]]. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в София. Става близък помощник на д-р [[Кръстьо Кръстев]] в редактирането на сп. „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“ и е в центъра на литературния кръг „[[Мисъл (литературен кръг)|Мисъл]]“.
== Алфред Йенсен ==
[[Алфред Йенсен]] е шведски писател, литературовед и славист-езиковед, преводач, журналист и кореспондент, автор на многобройни пътеписи от пътувания в Източна Европа, експерт по славянска литература към Нобеловия комитет, интелектуален посредник между [[Швеция]] и славянския свят. Пенчо Славейков се сближава с Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. Тогава, "за„за първи и вероятно за последен път", както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решава да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име<ref>[https://www.actualno.com/chronicles/shvedskijat-pisatel-alfred-jensen-nominira-pencho-slavejkov-za-nobelova-nagrada-za-literatura-news_590322.html actualno.com]</ref>. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от [[30 януари]] [[1912]] г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - "Коледари"„Коледари“ и "Съдби„Съдби и поети"поети“, превежда много други стихове, както и поемата "Кървава„Кървава песен"песен“, за която пише: {{Цитат|''Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - "Кървава„Кървава песен"песен“''|}}. Заради преждевременната смърт на Славейков предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref>.
== Почит ==
== Библиография ==
* '''Момини сълзи''', 1888.
* '''Епически песни. Кн. 1'''. 1896.
* '''Блянове. Епически песни. Кн. 2'''. 1898.
* '''Епически песни'''. 1902.
* '''Сън за щастие''', 1906. (Доклевключва „Докле е младост...“, Безумний„Безумний вихървихър“, Спря„Спря се орача...“, Вият„Вият се облаци...“, Капчици„Капчици дъждовни...“, Над„Над безкрайните полета...“, Над„Над вършини и долини...“, Плакала„Плакала е горчиво...“, Во„Во стаичката пръска ароматаромат“, Ни„Ни лък ни дъхва...“, Спи„Спи езерото...“, Морна„Морна лятна нощ...“ и др.)
* '''Епически песни. 1882 – 1907''', 1907. (Неразделнивключва „Неразделни“, Сърце„Сърце на сърцатасърцата“, Ралица„Ралица“, Фрина„Фрина“, Змейново„Змейново любелюбе“, Късмет„Късмет“, Луд„Луд ГидияГидия“, Поет„Поет“, Микел„Микел АнджелоАнджело“, Бойко„Бойко“, Харамии„Харамии – 33“, По„По жътважътва“, Коледари„Коледари“, Cis„Cis MollMoll“, Чумави„Чумави“, Симфония„Симфония на безнадежносттабезнадежността“ и др.)
* '''На Острова на блажените''', 1910. (Стовключва „Сто двадесет душидуши“, Катунари„Катунари“, Над„Над него ден изгряваизгрява“, Баща„Баща ми в менмен“, Псалом„Псалом на поетапоета“, Самоубиец„Самоубиец“ и др.)
* '''Кървава песен'''. Част 1 – 3, 1911 – 1913.
* '''Немски поети''', 1911.
* '''Книга на песните'''. Редактор д-р К. Кръстев, 1917.
== Бележки ==
== Източници ==
* Иван Радев, [http://wwwwww1.libvar.bg/librarypublications/biographyslaveykov/biografia.html Пенчо П. Славейков 1866 – 1912]. // Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна.
== Библиография за него ==
|
