Композиция (музика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
Въпреки че музикалната композиция често използва музикална нотация и има един автор, но това не винаги е така. Музикалното произведение може да има множество композитори, които често се появяват в популярната музика, когато всички членове на групата си сътрудничат за написването на песен или в музикалния театър, когато един човек пише мелодиите, вторият пише текстовете и трето лице оркестрира песните. Музика може да бъде съставена и от думи, изображения, а в 20 в. с компютърни програми, които обясняват или отбелязват как певицата или музикантът трябва да създават музикални звуци. Примерите варират от авангардната музика на 20-ти век, която използва графична нотация, до текстови композиции като Aus den sieben Tagen на [[Карлхайнц Щокхаузен]] до компютърни програми, които избират звуци за музикални парчета. Музиката, която е създадена изведнъж и спонтанно се нарича [[алеаторика]] и се свързва със съвременни композитори на 20-и век като [[Джон Кейдж]], [[Мортън Фелдман]] и [[Витолд Лютославски]]. По-известен пример за случайно базирана музика е звукът от вятърни камбани, които се свиват в бриз. Проучването на композицията традиционно е доминирано от изследването на методите и практиката на западната класическа музика, но дефиницията на композицията е достатъчно широка като включва създаването на популярна музика и традиционни музикални песни и инструментални произведения и да включва спонтанно импровизирани произведения като тези на свободни джаз изпълнители и африкански перкусионисти като барабанисти на овчарки.
 
Макар че през 2000-те години композицията се състои от манипулирането на всеки аспект на музиката (хармония, мелодия, форма, ритъм и тембър), според Жан-Бенджамин де Лабора (1780, 2:12):{{цитат|<em>
{{цитат|<em>Композицията се състои само от две неща. Първото е нареждането и изхвърлянето на няколко звука ... по такъв начин, че тяхната последователност да угоди на ухото. Това е, което древните наричат мелодия. Втората е озвучаването на два или повече едновременни звука по такъв начин, че тяхната комбинация е приятна. Това е, което наричаме хармония и само то заслужава да се нарече композиция<ref> Translation from Allen Forte, Tonal Harmony in Concept and Practice, third edition (New York: Holt, Rinehart and Winston, 1979), p.1. ISBN 0-03-020756-8.</ref>.{{цитат|</em>}}
 
== Източници ==