Сидхарта Гаутама Буда: Разлика между версии

'''Сидхарта Гаутама Буда''' ({{lang-sa|सिद्धार्थ गौतम}}; [[пали]]: '''Сидхатха Готама''') е [[Индия|индийски]] духовен учител, поставил началото на [[Будизъм|будизма]].<ref>{{cite web | url = http://www.buddhanet.net/buddha.htm | title = The Buddha, His Life and Teachings | publisher = Buddhanet.net | accessdate = 20 октомври 2010 | lang = en}}</ref> Думата '''Буда''' е титла на първото духовно пробудило се същество в една ера. B повечето будистки традиции почитат Сидхарта Гаутама като Върховен '''[[Будда|Буда]]''' (Пали: Саммасамбуда, Санскрит: Самиаксамбуда) на нашата епоха, думата "Буда"„Буда“ означава „пробуденият“, „просветленият.“<ref>{{cite web | url = http://dsal.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/contextualize.pl?p.2.soas.1976481 | title = buddha 9276 | accessdate = 22 февруари 2010 | last = Turner | first = Ralph Lilley | year = 1962–19851962 – 1985 | work = A comparative dictionary of the Indo-Aryan languages. London: Oxford University Press |publisher = Digital Dictionaries of South Asia, University of Chicago | page = 525 | lang = en}}</ref>) на настоящата епоха. Сидхарта Гаутама също се споменава и като '''Гаутама Буда''' или като '''Шакямуни''' ("Мъдрецът„Мъдрецът от рода на Шакиите"Шакиите“). Буда открил [[Средния път]], като отрекъл крайния аскетизъм, който съществувал в Шрамана вярванията по това време.<ref>Laumakis, Stephen. ''An Introduction to Buddhist philosophy''. 2008. p. 4</ref>

Епохата, в която е живял Сидхарта Гаутама не е установена точно. Повечето историци в началото на XX век приемат, че той живее приблизително между 563 и 483 г.пр.н.е.,<ref>{{cite journal | last = Cousins | first = L. S | year = 1996 | title = The dating of the historical Buddha | journal = Journal of the Royal Asiatic Society | volume = 6 | issue = 1 | pages = 57- – 63 | url = http://indology.info/papers/cousins | lang = en | ref = harv}}</ref> но по-нови изследвания поставят датата на смъртта му между 486 и 483 г.пр.н.е. и дори между 411 и 400 г.пр.н.е.<ref>{{cite book | last = Narain | first = A. K; (ed.) | year = 2003 | title = The Date of the Historical Śākyamuni Buddha | publisher = B. R. Publishing Corporation | location = New Delhi | isbn = 81-7646-353-1 | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Dundas | first = Paul | year = 2001 | title = The Jains | publisher = Routledge | pages = 24 | url = http://books.google.com/books?id=5ialKAbIyV4C&pg=PA24 | lang = en | ref = harv}}</ref> Според традицията, Гаутама е роден в малката държава [[Капилавасту]] в днешен [[Непал]] и през по-голямата част от живота си разпространява своето учение в източните области на Индия, като [[Магадха]] и [[Кошала]].<ref>{{cite book | last = Warder | first = A.K | year = 2000 | title = Indian Buddhism | publisher = Motilal Banarsidass | pages = 45 | isbn = 978-8120817418 | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Skilton | first = Andrew | year = 2004 | title = A Concise History of Buddhism | publisher = Windhorse Publications | pages = 41 | isbn = 978-0904766929 | lang = en | ref = harv}}</ref>

=== Основни биографични източници ===

Първичните източници за живота на Сидхарта Гаутама представляват набор от разнородни и понякога противоречащи си традиционни биографии. Сред тях са „[[Будакарита]]“, „[[Лалитавистара Сутра]]“, „[[Махавасту]]“ и „[[Ниданаката]]“.<ref name="Fowler">{{cite book | last = Fowler | first = Merv | year = 2005 | title = Zen Buddhism: beliefs and practices | publisher = Sussex Academic Press | pages = 32 | isbn = 9781902210421 | lang = en | ref = harv}}</ref> Най-ранната пълна биография „Будакарита“ е епична поема, написана от [[Ашвагхоша]] и датирана към началото на 1 век.<ref name="Fowler"/> Следваща по възраст е „Лалитавистара Сутра“, писана през 3 век от последователи на будисткото течение [[Махаяна]] или [[Сарвастивада]].<ref name="Karetzky">{{cite book | last = Karetzky | first = Patricia Eichenbaum | year = 2000 | title = Early Buddhist narrative art: illustrations of the life of the Buddha from Central Asia to China, Korea, and Japan | publisher = University Press of America | pages = xxi | isbn = 9780761816713 | lang = en | ref = harv}}</ref> „Махавасту“ е съставена постепенно от представители на направлението [[Локотаравада]], вероятно в хода на 4 век,<ref name="Karetzky"/> а „Ниданаката“ - – от [[Будхагхоша]], последовател на [[Теравада]] в [[Шри Ланка]] през 5 век.<ref>{{cite book | last = Swearer | first = Donald K | year = 2004 | title = Becoming the Buddha: the ritual of image consecration in Thailand | publisher = Princeton University Press | pages = 177 | isbn = 9780691114354 | lang = en | ref = harv}}</ref>

=== Естество на традиционните изображения ===

Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения, и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцендентно (Скт. ''локатара'') и съвършено същество, което е необременено от земният свят. В ''Махавасту'' се разказва че, в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени „в съответствие със света“; всезнание и способност за "потискане„потискане на кармата"кармата“.<ref>Jones, J.J. ''The Mahāvastu'' (3 vols.) in ''Sacred Books of the Buddhists.'' London: Luzac & Co. 1949–561949 – 56.</ref>

=== Зачеване и раждане ===

Денят на раждането на Буда е широко празнуван в [[Теравада]] страните като [[Весак]]<ref>Turpie, D. 2001. Wesak And The Re-Creation of Buddhist Tradition. Master's Thesis. Montreal, Quebec: McGill University. (p. 3). Available from: [http://www.mrsp.mcgill.ca/reports/pdfs/Wesak.pdf Mcgill.ca]. Retrieved 17 November 2006.</ref>. Различни източници твърдят, че майката на Буда умира при раждането му, няколко дни или седем дни по-късно. На новороденото дете е дадено името Сидхарта (пали: Сидхата.), Означава "този„този, който постига целта си"си“. По време на честванията на раждането, отшелника-ясновидец Ашита тръгнал от планинското си жилище и обявил, че детето или ще стане велик цар, (чакраваратин) или велик свят човек<ref name = "narada">{{Cite book| last= Narada|title = A Manual of Buddhism|publisher= Buddha Educational Foundation|year= 1992| isbn=967-9920-58-5| page=9&ndash;12}}</ref>. Според традиционния разказ, това става след като Сидхарта поставил краката си в косите на Ашита и Ашита разгледал рождените белези на детето. Сидходана провел кръщавка на бебето на петия ден от раждането му и поканил осем учени-брамини да прочетат бъдещето на бебето. Всички дали двойни предсказания, че бебето или ще стане велик цар или голям свят човек<ref name=narada/>. Каундиня (пали: Кондана), най-младият и по-късно първият [[архат]] става известен с това, че е единственият, който недвусмислено предрича, че Сидхарта ще стане Буда<ref>Narada (1992), p11-12</ref>.

Ранните текстове показват, че Гаутама не е запознат с преобладаващите религиозни учения на своето време, преди той да се остави на религиозния си стремежа, което се казва, че е бил мотивиран от екзистенциална загриженост за състоянието на човека<ref>Sue Hamilton, ''Early Buddhism: A New Approach: The I of the Beholder.'' Routledge 2000, page 47.</ref>. По това време много малки градове-държави са съществували в древна Индия, наречен Джанапади. Републики и вождества, с разсеяна политическата власт и ограничена социална стратификация са били рядко срещани сред тях и били причислявани като гана-сангхи<ref>[[Romila Thapar]], ''The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300.'' Penguin Books, 2002, page 137.</ref> . Общността на Буда изглежда не е имала кастова система. Тя не била монархия и изглежда е била структурирана или като олигархия или като форма на република<ref>Richard Gombrich, ''Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo.'' Routledge and Kegan Paul, 1988, pages 49- – 50.</ref>. По-егалитарната гана-сангха форма на управление като политическа алтернатива на силно йерархичните царства, може да се е повлияла от развитието на шрамана-типа джайниски и будистките сангхи, където монархиите клонели към ведическия брахманизъм<ref>Romila Thapar, ''The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300.'' Penguin Books, 2002, page 146.</ref>.

=== Ранни години и брак ===

Когато Сидхарта става около 16 години, баща му урежда неговия брак с братовчедка на същата възраст, наречена Яшодхара . Според преданието, тя ражда син, наречен Рахула.

Макар бащата да уверява Сидхарта, че ще му даде всичко, от което се нуждае, будистките ръкописи разказват, че с течение на времето Шакямуни почувствал, че материалното богатство не е неговата крайна цел<ref name="narada_14" />.

=== Отказ от царска власт и аскетичен живот ===

[[Файл:Great Departure.JPG|thumb|left|Тази сцена изобразява "Голямото„Голямото тръгване"тръгване“ на Сидхарта Гаута. Той е представен обкръжен от хало и в компанията на безброй пазачи, митхуна любовни двойки и девата, които му отдават почит<ref>[http://www.guimet.fr/The-Great-Departure Guimet.fr]{{dead link|date=April 2012}}</ref>. Гандхара изкуство, периода Кушан(1- – 3 в. Сл. н. е.)]]На 29 години Сидхарта напуска своя дворец, за да се срещне със своите поданици. Въпреки усилията на баща му да го скрие от болестите, старостта и страданието, Сидхарта успява да види старец, болен човек и мъртвец. Според преданието неговият колесничар Чанна му обяснил, че хората остаряват, страдат от болести и умират. За щастие Сидхарта не престава да излиза навън и най-сетне вижда свят човек и решава също да стане мъдрец. Когато се върнал в двореца, младият принц преживял ужасно видение, познато като "гробищното„гробищното видение"видение“.<ref name=":0">Ст. Димитрова. Притчите на Изтока - – психотерапия на ежедневието. т. 3 Когато белият жерав разтвори крилете си. С., 2014. ISBN 978 954 9694 23 9</ref> Всички танцьорки и музиканти били заспали в грозни пози, и на принца му се привидели техните стари и мъртви тела. Шакямуни усетил присъствието на смъртта и решил да напусне двореца завинаги, за да открие лек за човешкото страдание. Според мита, "копитата„копитата на коня били заглушени от боговете"боговете“<ref>Narada (1992), pp15-16</ref>, за да попречат на пазачите да узнаят за отпътуването на Сидхарта.

Там дочува разговора между млад ученик и неговия учител по цитра. "Струните„Струните не бива да бъдат нито прекалено отпуснати, нито прекалено опънати - – съветвал учителят, -иначе цетрата няма да издаде звука, за който е предназначена."“ Тиха усмивка озарила лицето на отшелника, защото той прозрял принципа на Средния път, а именно тялото като инструмент на духа не бива нито да бъде във властта на страсти и желания, нито подлагано на прекалена суровост.<ref name=":0" />

Сидхарта достига съзерцание, което било блажено и освежаващо, наречено [[дхяна]] - – медитация.

=== Просветление ===

Според ранните будистки текстове<ref name="sn56">[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn56/sn56.011.than.html Dhammacakkappavattana Sutta: Setting the Wheel of Dhamma in Motion]</ref>, след като осъзнава, че медитативното състояние дхяна е правилният път към пробуждане, а крайният аскетзъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път<ref name="sn56"/> — – път на въздържаност далеч от крайностите и самоунищожението<ref name="sn56"/>.

Гаутама сяда под вид индийско смокиново дърво, познато като Дървото Бодхи, в Бодх Гая, Индия, като дава обет никога да не стане, докато не намери истината, водеща до просветление<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8–98 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref> . Каундиня и останалите четири спътници напуснали Сидхарта, вярвайки че той е изоставил своето търсене и е станал недисциплиниран. След известните 49 дни медитация, на 35 години е казано, че Гаутама Сидхарта постига просветление<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8–98 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref> . Според някои писания, това се случва приблизително на петия лунен месец, докато според други, това става на дванадесетия лунен месец. От този момент, Гаутама е бил известен на последователите си като '''Буда''' или "„'''Пробуденият'''"“ ("Буда"„Буда“ също така понякога се превежда и като "Просветленият"„Просветленият“). Той често е посочван в будизма като Буда Шакямуни или "Пробуденият„Пробуденият от клана Шакя."“

Според будизма по време на неговото пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му. Тези открития стават известни като “Четирите„Четирите Благородни Истини”Истини“,<ref name="basicteaching">[http://online.sfsu.edu/~rone/Buddhism/footsteps.htm The Basic Teaching of Buddha]</ref> които са сърцето на будисткото учение. Чрез овладяване на тези истини, състоянието на върховно освобождение или нирвана се смятат за възможни за всяко живо същество. Буда описва Нирвана като съвършен мир на ума, който е свободен от невежество, алчност, омраза и други мъчителни състояния или "замърсяванията"„замърсяванията“ (килеси)<ref name="basicteaching"/>. [[Нирвана]] също се счита за "края„края на света"света“, в който не остават никаква лична идентичност или граници на ума. В такова състояние, съществото притежава Десетте характеристики, принадлежащи на всеки Буда.

Според един разказ в Аякана Сута (Самюта Никая VI.1), стих намиращ се в Пали канона и други канони —– непосредствено след пробуждането си Буда обмислил, дали да преподава [[Дхарма]] на другите. Той бил загрижен за това, че хората били толкова завладени от невежество, алчност и омраза, че никога не биха могли да разпознаят пътя, толкова дълбок и труден за разбиране. Въпреки това, според легендата, Брахма Шамапати го убеждава твърдейки, че поне някои ще го разберат. Буда Шакямуни отстъпил и се съгласил да преподава. Край него се събрали много хора, които жадно очаквали да им говори.

=== Създаване на санга ===

=== Пътешествия и учение ===

=== Опити за убийство ===

=== Махапаринирвана ===

Буда после пита всички съпътстващи бхикшу да изяснят всякакви съмнения или въпроси, които имали. Те нямали нито едно. Според будистките писания, той накрая влезе Паринирвана. Последните думи на Буда се съобщава, че са били: "всички„всички съставни неща отминават. Стремете се към собственото си освобождение с усърдие."“ Тялото му е кремирано и мощите са били поставени в паметници или ступи, някои от които се вярва, че са оцелели и до днес. Например, Храмът на зъба или "Далада„Далада Малигава"Малигава“ в Шри Ланка е мястото, където някои вярват, че се пази реликва от десния зъб на Буда.

[[File:China-Shanghai-Jade Buddha Temple 6048-05.jpg|мини|200пиксела200п|Полулегнал Буда в Нефритения храм, [[Шанхай]].]]

Някои учени са убедени, че в Пали канона и ранните будистки текстове Агама съдържат в някои части истинските думи на Буда<ref>''It is therefore possible that much of what is found in the Suttapitaka is earlier than c.250 B.C., perhaps even more than 100 years older than this. If some of the material is so old, it might be possible to establish what texts go back to the very beginning of Buddhism, texts which perhaps include the substance of the Buddha’s teaching, and in some cases, maybe even his words.'' How old is the Suttapitaka? Alexander Wynne, St John’s College, 2003, p.22 (this article is available on the website of the Oxford Centre for Buddhist Studies: [www.ocbs.org/research/Wynne.pdf]</ref><ref>''It would be hypocritical to assert that nothing can be said about the doctrine of earliest Buddhism ... the basic ideas of Buddhism found in the canonical writings could very well have been proclaimed by him [the Buddha], transmitted and developed by his disciples and, finally, codified in fixed formulas.'' J.W. De Jong, 1993: ''The Beginnings of Buddhism'', in The Eastern Buddhist, vol. 26, no. 2, p. 25</ref>. Част от учените са напълно убедени, че Пали канона и Агама предшестват Махаяна сутрите<ref>''The Mahayana movement claims to have been founded by the Buddha himself. The consensus of the evidence, however, is that it originated in South India in the 1st century CE''–Indian Buddhism, AK Warder, 3rd edition, 1999, p. 335.</ref>. Свещените будистки писания работи предхождат Махаяна произведенията в хронологично и се приемат от много западни учени като основния достоверен източник за информация относно истинското историческо учение на Гаутама Буда. Въпреки това, някои учени не мислят, че текстовете докладват за историческите събития<ref>Bareau, André, Les récits canoniques des funérailles du Buddha et leurs anomalies : nouvel essai d'interprétation, BEFEO, t. LXII, Paris, 1975, pp.151- – 189.</ref><ref>Bareau, André, La composition et les étapes de la formation progressive du Mahaparinirvanasutra ancien, BEFEO, t. LXVI, Paris, 1979, pp. 45- – 103.</ref><ref>Shimoda, Masahiro, How has the Lotus Sutra Created Social Movements: The Relationship of the Lotus Sutra to the Mahāparinirvāṇa-sūtra, in ''A Buddhist Kaleidoscope'', (pp320-22) Ed Gene Reves, Kosei 2002</ref>.

*Отхвърляне на непогрешимостта на общоприетите писания: “Ученията„Ученията не трябва да се приемат освен, ако те не преминат през нашия житейски опит и се оценят от мъдрите хора”хора“. Виж Калама сутра за подробности.

*[[Аната]] (санскрит: анатман): Нищо в тази сфера на преживяване може наистина да се нарече “Аз”„Аз“ или “мое”„мое“.

В индуизма Гаутама е считан за единият от десетте аватари на Бог [[Вишну]]. Някои индийски текстове казват, че Буда Шакямуни е аватар на бог Вишну.<ref name="google260">{{Cite book| year=1997 | chapter=Buddha as depicted in the Purāṇas | title = Encyclopaedia of Hinduism, Volume 7 | author1=Nagendra Kumar Singh | publisher=Anmol Publications PVT. LTD. | isbn=978-81-7488-168-7 | pages=260–275260 – 275 | url=http://books.google.com/?id=UG9-HZ5icQ4C&pg=PA260 | postscript=<!--None--> | accessdate=2012-04-16}}. List of Hindu scripture that declares Gautama Buddha as 9th Avatar of Vishnu as as follows

Garuda Purana (1.1, 2.30.37, 3.15.26) Agni Purana (160.Narada Purana (2.72)Linga Purana (2.71) Padma Purana (3.252) etc. [http://srimadbhagavatam.com/1/3/en1 Bhagavata Purana, Canto 1, Chapter 3] - – SB 1.3.24: "Then„Then, in the beginning of Kali-yuga, the Lord will appear as Lord Buddha, the son of Anjana, in the province of Gaya, just for the purpose of deluding those who are envious of the faithful theist."“ ... The [[Bhavishya Purana]] contains the following: "At„At this time, reminded of the Kali Age, the god Vishnu became born as Gautama, the [[Shakyamuni]], and taught the Buddhist dharma for ten years. Then Shuddodana ruled for twenty years, and Shakyasimha for twenty. At the first stage of the [[Kali Yuga|Kali Age]], the path of the Vedas was destroyed and all men became Buddhists. Those who sought refuge with Vishnu were deluded."“ Found in Wendy O'Flaherty, ''Origins of Evil in Hindu Mythology.'' University of California Press, 1976, page 203. Note also SB 1.3.28: "All of the above-mentioned incarnations [avatars] are either plenary portions or portions of the plenary portions of the Lord [Krishna or Vishnu]"</ref>

Житието на християнския светия Йоасаф е базирано върху живота на Буда.<ref> Macdonnel, Arthur Anthony (1900). "Sanskrit„Sanskrit Literature and the West."“. A History of Sanskrit Literature. New York: D. Appleton and Co. p. 420.</ref><ref>John Walbridge The Wisdom of the Mystic East: Suhrawardī and Platonic Orientalism Page 129 – 2001 "The form Būdhīsaf is the original, as shown by Sogdian form Pwtysfi and the early New Persian form Bwdysf. ... On the Christian versions see A. S. Geden, Encyclopaedia of Religion and Ethics, s.v. "Josaphat„Josaphat, Barlaam and,"“ and M. P. Alfaric, ..."</ref> Името на християнския светец Йоасаф произлиза от санскритското ''бодхисатва'' посредством арабското ''будхасаф'' и грузинското ''йоадасаф''.<ref name="Macdonell1900">{{cite book |first=Arthur Anthony |last=Macdonnel| authorlink=Arthur Anthony Macdonell |title=A History of Sanskrit Literature |year=1900 | page=420 |publisher= D. Appleton and Co. |location=New York |chapter=[[Wikisource:A History of Sanskrit Literature/Chapter 16|Sanskrit Literature and the West]]}}</ref>. Единствената история в която Св. Йоасаф се появява ''Барлаам и Йоасафат'' е написана въз основа житието на Буда Шакямуни<ref name="CatholicEncyclopedia">[[Wikisource:Catholic Encyclopedia (1913)/Barlaam and Josaphat|''Barlaam and Josaphat'']], Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.</ref>. Житието на Йоасафат е включено в най-ранните издания на Римската Мартирология (църковния празник на 27 ноември) - – макар и не в римски католически требник —– и в литургичния календар на Източно-православната църква (26 август).

* [http://dharma.hostoi.com/index.php?p=1_29 Дхаммапада - – Казаното от Буда]