Плочник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 11:
}}
 
'''Плочник''' е бивше село в България, намиращо се в [[Родопи]]те, на 30 км южно от гр. [[Пловдив]], по пътя за с. [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]] и с. [[Лилково]]. Под селото тече Дормушевска река (Лилковската река). Заличено от списъка на отделните населени места с указ 757/обн. от 8 май 1971 г<ref>Н. Минчев, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България. 1878 - – 1987. София. 1989.</ref>, днес населеното място се води административно към с. [[Бойково]].
 
Днес има две-три запазени стари къщи, покрити с плочи (тикли), на мястото на другите стари къщи има построени вили. Селището е електрифицирано неотдавна.
 
== История ==
Според едно предание, селото е създадено от козар, който обикалял със стадото си по баирите. Направил си колиба и намерил момиче от съседните села, така двамата "запалили„запалили огнище"огнище“ и сложили началото на селото.
 
Околността на селото явно е населявана от стари времена. На 500 м от селището, както и на 1 км западно и 2 км източно има останки от „калета“ – стари укрепления, защитаващи прохода. Не са провеждани проучвания, които да дадат по-точна датировка на времето на създаването им.
 
През 1880 г. в селото има 50 къщи с 58 домакинства и 350 жители; през 1884 г. жителите са 367. Има две махали с два [[мехтеп]]а. Жителите са [[помаци]]. Изселването на населението започва още в края на 19 в., като само през 1891 г. селището е напуснато от над 180 души.
 
Старото име на селото е Дурмушево ("дурмуш"„дурмуш“ от [[турски език|турски]] означава „стоя, спирам, застоявам, установявам се“). Според преданието в началото селото има друго име, но е наречено Дурмушево от [[кадия]], който в течение на няколко години заварвал селото все в едно и също състояние – нито растяло, нито намалявало, а стояло все на едно и също положение. С указ № 7 от 23 май 1934 г. е преименувано на Плочник, заради плочестите камъни (т. нар. тикли), с които изобилства околността.
 
Хората на Плочник говорят чист български език, съхранен през вековете. Занимавали са се с животновъдство, с отглеждане на картофи и ръж и с дърводобив.
Ред 28:
== Източници ==
<references />
Ангел Вълчев. Плочник, село проклето. сп. Родопи 8/1968, стр. 7 - – 9.
 
[[Категория:Исторически села в област Пловдив]]