Иван Генадиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
 
== Биография ==
Иван Генадиев е роден около 1830 година в [[Охрид]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на архимандрит [[Генадий Велешки|Генадий]], бъдещ велешки митрополит. Завършва класното училище в [[Битоля]], където баща му е протосингел на митрополита, и учи гръцка филология в [[Атински университет|Атинския университет]]. Работи като учител. Пише поезия на [[гръцки език]]. Става секретар на [[Деркоска епархия|деркоския митрополит]],<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:mmJo3d2zxi8J:www.mpc.org.mk/Knizarnica/Premin/Broj3/BuditelskiotDuh.pdf+иван+генадиев+хармосин&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShd3Yij5STugnZnFhMnzBL_eCzMhv4S6B0PopSDYnloSOPlvS0pNjxudMB_sy3cf0RX_GUHfVi1fhq1LTsX2PmIJGwaJn-wiA55vm1YFYL8n9fbTXUNRaoQvjM94W_trgEISaSK&sig=AHIEtbR2jt0D0plgpkNDH5tCCi1PcRDHFQ Коџабашија, Јане. Будителскиот дух, црковно-музичките дејци]</ref> но в 1865 година вече е в [[Дебър]], като секретар на баща си, назначен за митрополит в града в 1864 година. Генадиев събира народни напеви и превежда от гръцки на [[български език|български]] църковни песни и в 1869 година издава в Цариград „Пасхалия“, църковна песнопойка нотирана с [[невми]]. Вторият му сборник „Велики воскресник“ е загубен. В 1870 година отново следва баща си като секретар на новата му катедра във [[Велес]]. А в 1873 година двамата се местят в Битоля. След смъртта на баща си Иван Генадиев се установява в Цариград, а от 1876 година е учител по история и музика в Пловдивската гимназия. След 1878 година е секретар на Пловдивскияпловдивския митрополит. В 1887 година издава „Брачник. Книга за сродствата и други отношения на брака“. В ръкописното си наследство оставя църковповечески сборници и сатирична комедия писана на гръцки.
 
Иван Генадиев е баща на журналиста [[Харитон Генадиев]], на видния общественик и политик министър [[Никола Генадиев]] и на революционера, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Павел Генадиев]].<ref>Енциклопедия „България“, том 2, Българска академия на науките, София, 1981, стр. 34.</ref>