Теобалд I (Навара): Разлика между версии

| описание = граф Шампан и Кралкрал на Навара

| съпруга = Гертруда фон Егисхайм

| трети брак = Маргарета от [[Бурбони|Бурбон]]-Дампиер (1211–12561211 – 1256)

'''''Тибо /(Теобалдо/) IV Шампан'''<nowiki> ('</nowiki>'''''Трубадур, Постум''')({{lang-fr|Thibaut IV de Champagne, le Chansonnier}}, {{lang-es|Teobaldo}}, {{lang-de|Theobald von Champagne, Posthumus, der Trobadour, der Sänger}}, * [[30 май]] [[1201]], † [[8 юли]] [[1253]] в [[Памплона]]) - – от 1201 г. [[граф]] [[Шампан]] и Бри - – като Тибо IV, а от 1234 г. [[крал на Навара]] като '''Теобалдо I Велики''' .

Теобалдо П[[постум|остум]] е син на граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III Шампан]] (1179– 1201) и на [[Бланка от Навара (Шампан)|Бланш Наварска]] († 1229), най-малката дъщеря на крал [[Санчо VI|Санчо VI Наварски]] († 1194) и Санча [[Кастилия|Кастилска]]. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му води за него регентството в [[Шампан]], а той е възпитаван в двора на своя кръстник крал [[Филип II (Франция)|Филип II Август]] от Франция. Там той се влюбва в тринадесет години по-голямата [[Бланш Кастилска]], съпругата на престолонаследника [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]] и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име ''Трубадур'' (или „Шансониер“ във Франция).

През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си.

Принася [[оммаж]] на Луи VIII през юни 1223 година като наследник  на Шампан и Бри.

През 1226 година при обсадата на Авиньон двадесет и четири годишният граф изоставя крал [[Луи VIII Лъвът|Луи VIII Лъва]]. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, че Тибо, „страдайки от страст“ към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон. Бенедиктинският монах Матей Парижки в „Голямата история на Англия“<ref>Матвей Парижкий-Великая хроника</ref> потвърждава това: „Била е пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства“. Френската аристокрация даже призовава Луи IX да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смъртта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година побеждава съюзените срещу нея метежни барони.

През 1229 година, живее по покана на кралицата в Лувъра, ползвайки се с влияние при двора, и съчинява песни.

== Наследство на Навара ==

Набожният крал [[Луи ІХ]] отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]] за Кръстоносенкръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости AскалoнAскалон и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех -– войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.

През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от мюсюлманите на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10-годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'', както и парче от истинския Христов кръст.

В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305—13091305 – 1309), написана от участник в седмияСедмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан - – Жан де Жуанвил (1223—13171223 – 1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:

„''Зад кралската маса (в анжуйския [[Сомюр]] през 1241 година) с лице към граф Дрьо седеше моямоят синьор, кралят на Навара, в атлазен плащ и куртка, стегната с прекрасен кожен пояс и с шапка със златни шивицишевици. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш, обърната към тази, която заемаше краля.''“<ref>Жан дьо Жоанвил - – „Животът на Свети Луи“</ref>

Тибо умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама [[Бланш Кастилска]] (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му – в манастир Корделиерес в [[Прованс]].

Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Тибо е най-известнияизвестният [[трубадур]] за неговото време.<ref>[http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm Theobald der Troubadour]</ref>

<u>1 брак</u> -  – през 1217 г. за Гертруда фон Егисхайм (* ок. 1203, † 30 март 1225), дъщеря на Алберт фон Егисхайм, [[Графство Дагсбург|граф на Дагсбург]] и [[Мец]], и вдовица на херцога на [[Горна Лотарингия]] [[Теобалд I (Лотарингия)|Теобалд I]]. След като не получава графство Мец, той я изгонва.

<u>2 брак - – </u>През 1223 г. за Агнес († 11 юли 1231), братовчедка на [[Луи IX (Франция)|Луи IX Светия]], с която си играе още във френския двор. Агнес е дъщеря на Гуихард IV Божьо († 1216) и на Сибила († 1217) от [[Графство Хенегау|Хенегау]]. Тя умира през 1231 г. От нея той има една дъщеря:

<u>3 брак</u> - – През 1232 г. за Маргарета от [[Бурбони|Бурбон]]-Дампиер (1211–12561211 – 1256), дъщеря на [[Архамболт VIII (Боурбон)|Архамболт VIII]], синьор Бурбон от [[Дом Дампиер]]. С нея той има децата:

* [http://lamop.univ-paris1.fr/baudin/comtes/thibaud4/thibaud4.htm ''Theobald I. von Navarra'']

* "Френска„Френска поезия" -поезия“ – издание НК-Световна класика, стр.38 -(има превод на стихове на Тибо Шампан)