Осман II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 23:
По мнението на известните историци: Лесли Пиърс, Габриел Питерберг и Улучай, Махфируз умира приблизително през 1620 г. По тяхно мнение тя никога не е живяла в Топкапъ, а в Стария дворец и не е носила титлата валиде, дори и след като нейния син става султан. В Стария дворец няма свидетелства, Махфируз да е живяла там, затова е възможно майката на Осман, да е умряла по-рано. Венецианския посланик Кристофо Валер през 1615 г., пише че султан Ахмед има четирима сина от две жени, и една от тях не е между живите. През 1615 г., Пиетро Делла Вале написва, че майката на първородния син на султана е мъртва. През 1618 г., френския посланик, заявява, че майката на Осман е умряла в неговото детство. Още през детството на Осман, Кьосем Султан се опитва да изгради приятелски отношения с него. По съобщения на посланик Контарини, Осман заедно с Кьосем Султан и нейните синове са се возили с карета из града, докато Ахмед Първи не забранява тези разходки през 1616 г. Осман се отнасял уважително към мащехата си и през 1619 г. я уважил, вече като султан, с тридневна визита в Стария дворец.
=== Възкачване на престола===
Братът на султан Ахмед Първи, Мустафа на три пъти се е спасявал да бъде убит, по традициите на династията. При възкачването си на престола- Ахмед оставил брат си жив, защото той бил единствен наследник по мъжка линия на династията. След това изиграли ролята си два фактора: Мустафа бил психично болен и не е представлявал опастност при евентуален заговор на метежниците, и второ самата Кьосем Султан искала да спаси от смърт Мустафа, и да се нарушат законите на династията, тъй като се опасявала това да не се случи и с нейните деца. През 1612 г. венецианския посланик Симон Контарини, съобщава, че Кьосем убедила Ахмед да не убива Мустафа. Тя казвала на Ахмед, че самия той не бил най-големия син на султана, но съдбата му позволила да седне на престола. Затова той не е длъжен да убие брат си, независимо от законите и обичаите на Османците. Мотивите на Кьосем, според Контарини били, че според нея милостта на Ахмед към брат му, щяла да послужи за пример и по времето на нейните синове и първороден принц. Когато султан Ахмед умира през 1617 г., неговите синове били непълнолетни и султан станал Мустафа.
== Източници==
| |||