Осман II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 84.238.142.170 (б.), към версия на Simin
Етикет: Отмяна
Ред 22:
За половин година преди смъртта си през декември 1603 г., султан Мехмед Трети нарежда да убият неговия най-голям син и наследник- принц Махмуд. След смъртта на Мехмед Трети, престола поел тринадесетгодишния му син- Ахмед Първи, които все още нямал деца, което поставяло династията пред заплаха. Единствения наследник бил братът на Ахмед- Мустафа, затова и Ахмед Първи го оставя жив, и нарушава закона за братоубийството. На Ахмед били подарени наложниците: Махфируз и Кьосем Султан. И двете му раждат синове. Първото му дете се ражда на 3 ноември 1604 г., и е кръстено Осман, в чест на основателя на Османската империя- Осман Първи Гази. Майката на Осман била Махфируз, а Ахмед станал най-младия баща от всички султани. По случай рождението на Осман, който спасил династията, били устроени седемдневни тържества. Втория син на султана- шехзаде Мехмед се родил четири месеца след Осман, на 8 март 1605 г. Негова майка била Кьосем Султан. Осман и Мехмед отраснали заедно, а техен учител бил Йомер Ефенди. Съгласно източниците Осман започнал да чете на 4 години. Според европейските историци той владеел гръцки, латински и италиански език и бил високо образован. Съвременните историци изразяват съмнения в това. За майката на Осман е известно, че се е казвала- Махфируз. Също така султан Ахмед я изпраща в Стария дворец в средата на 10-те години на седемнадесети век. Освен това е възможно венецианския посланик Контарини, да споменава точно нея, когато заявява, че султан Ахмед през 1612 г. нарежда да убият майката на Осман, която пречела на Кьосем.
По мнението на известните историци: Лесли Пиърс, Габриел Питерберг и Улучай, Махфируз умира приблизително през 1620 г. По тяхно мнение тя никога не е живяла в Топкапъ, а в Стария дворец и не е носила титлата валиде, дори и след като нейния син става султан. В Стария дворец няма свидетелства, Махфируз да е живяла там, затова е възможно майката на Осман, да е умряла по-рано. Венецианския посланик Кристофо Валер през 1615 г., пише че султан Ахмед има четирима сина от две жени, и една от тях не е между живите. През 1615 г., Пиетро Делла Вале написва, че майката на първородния син на султана е мъртва. През 1618 г., френския посланик, заявява, че майката на Осман е умряла в неговото детство. Още през детството на Осман, Кьосем Султан се опитва да изгради приятелски отношения с него. По съобщения на посланик Контарини, Осман заедно с Кьосем Султан и нейните синове са се возили с карета из града, докато Ахмед Първи не забранява тези разходки през 1616 г. Осман се отнасял уважително към мащехата си и през 1619 г. я уважил, вече като султан, с тридневна визита в Стария дворец.
=== Възкачване на престола===
Братът на султан Ахмед Първи, Мустафа на три пъти се е спасявал да бъде убит, по традициите на династията. При възкачването си на престола- Ахмед оставил брат си жив, защото той бил единствен наследник по мъжка линия на династията. След това изиграли ролята си два фактора: Мустафа бил психично болен и не е представлявал опастност при евентуален заговор на метежниците, и второ самата Кьосем Султан искала да спаси от смърт Мустафа, и да се нарушат законите на династията, тъй като се опасявала това да не се случи и с нейните деца. През 1612 г. венецианския посланик Симон Контарини, съобщава, че Кьосем убедила Ахмед да не убива Мустафа. Тя казвала на Ахмед, че самия той не бил най-големия син на султана, но съдбата му позволила да седне на престола. Затова той не е длъжен да убие брат си, независимо от законите и обичаите на Османците. Мотивите на Кьосем, според Контарини били, че според нея милостта на Ахмед към брат му, щяла да послужи за пример и по времето на нейните синове и първороден принц. Когато султан Ахмед умира през 1617 г., неговите синове били непълнолетни и султан станал Мустафа. Това бил първия случай в историята на империята, когато наследствената линия не била от баща към син, а от бившия султан към брат му.
 
== Източници==