Разлика между версии на „Попинци“

Версия от 04:40, 11 октомври 2017 на Vodenbot; форматиране: 14x нов ред, 10x кавички, 9x тире, 4 интервала, запетая (ползвайки Advisor)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
(Версия от 04:40, 11 октомври 2017 на Vodenbot; форматиране: 14x нов ред, 10x кавички, 9x тире, 4 интервала, запетая (ползвайки Advisor))
== География ==
Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от [[град]] [[Панагюрище]]. Разделя се от река [[Луда Яна]].
Едната част местните наричат "Чучура", а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността "Петелово". Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.
 
Едната част местните наричат "Чучура"„Чучура“, а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността "Петелово"„Петелово“. Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.
== История ==
 
== История ==
Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и все още неизучен и непознат.
Предполага се, че селището е попаднало под Османско владичество през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.
Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - Istanbul - BOA,TD 26) и 1530 г.(Попинич - Istanbul - BOA,TD 370).
Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес.
През последните години се наложи още една нова традиция - от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна.
Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра", създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди.
В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източноправославното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.
 
Предполага се, че селището е попаднало под Османско владичество през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.
По време на туското владичество в селото не са замръквали турци. Има
 
легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И оттогава турци не замръкват в селото.
Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - – Istanbul - – BOA,TD 26) и 1530 г.(Попинич - – Istanbul - – BOA,TD 370).
 
Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - – всички тези обичаи и традиции са живи и днес.
Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на османската власт в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" Оттогава реката носи това име.
 
През последните години се наложи още една нова традиция - – от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна.
== Население ==
 
Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра"„Искра“, създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди.
 
В близост до историческата крепост "Градището"„Градището“ и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източноправославното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.
 
По време на туското владичество в селото не са замръквали турци. Има
легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да "погостуват"„погостуват“ на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото – -замазват го, след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И оттогава турци не замръкват в селото.
 
Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на османската власт в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда„Луда Яна!" Оттогава реката носи това име.
 
== Население ==
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6IytR5Txm | заглавие = „Справка за населението на село Попинци, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“| достъп_дата = 23 юни 2017 | издател = webcitation.org | език = bg}}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-pazardzik.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 23 юни 2017 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref></small>
 
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
Дойчо Кръстев живее тук,а Пепи Оряшкова скоро!
|1934г = 2 876
 
|1946г = 3 225
Дойчо и Пепи Кръстеви !
|1956г = 3 201
|1965г = 3 154
|1975г = 3 077
|1985г = 2 997
|1992г = 2 864
|2001г = 2 467
|2011г = 1 993
}}
 
=== Етнически състав ===
 
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
 
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 23 юни 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
 
== Обществени институции ==
 
* [[Читалище]] „Искра“
 
Основно училище "Отец„Отец Паисий" -Паисий“ – средищно училище. В него учат деца от Попинци, Левски и Елшица.
 
== Културни и природни забележителности ==
В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: "Прала„Прала Начка на реката"реката“ и "Бял„Бял се пелин"пелин“. В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.
 
В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: "Прала Начка на реката" и "Бял се пелин". В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.
 
== Редовни събития ==
Традиционни за с. Попинци са кукерските фестивали ([[Джумал]]), провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор, на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна. Избират се кукерски състави, които да са на 1, 2, 3 място и те получават награди.
 
Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са КмeтствоКметство Попинци и читалище “Искра”„Искра“ със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище - – Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.
 
Целите на фестивала са съхраняване на традицията, популяризиране на маскарадните и кукерски игри и създаване на условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в тази област на националния фолклор.
 
== Литература ==
 
* Светлана Паршикова, ''[[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс