Чарли Чаплин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 95:
 
==== Парижанка и Треска за злато ====
[[Файл:Chaplin the gold rush boot.jpg|мини|„Треска„[[Треска за злато“злато]]“ (1925 г.), Чаплин в една от най-известните сцени от филма, където яде варената си [[обувка]]. В действителност тя е направена от [[сладък корен]]]]
След като изпълнява договора си с ''First National'', той най-накрая е свободен да направи първия си филм като независим продуцент. През [[ноември]] [[1922]] г. започва да заснема „Парижанка“, романтична драма за недоброжелателните любовници. Иска да направи Една звезда с този филм и затова не се появява във филма освен за кратко. Той пожелава филмът да има реалистично усещане и затова изисква от своя актьорски състав да има въздържани реакции. В реалния живот според него мъжете и жените се опитват да скрият емоциите си, вместо да ги показват. Премиерата е през [[септември]] [[1923]] г. и е аплодирана за своя иноваторски фин подход. Обществото обаче изглежда няма никакъв интерес към филм на Чаплин без Чаплин и това води до разочарование и слаба посещаемост. Режисьорът е наранен от този провал и оттегля филма от циркулация.
 
Чаплин се завръща в комедията за следващия си проект. Определяйки високите си стандарти, той си каза че следващият филм трябва да е епичен и велик. Вдъхновен от снимка на Клондайкската златна треска от 1898 г., а по-късно и от историята на партията Донер от 1846-47 г. се получава това, което Джофри Макнаб нарича епична комедия на мрачна тема. В „[[Треска за злато]]“, скитникът е самотен [[професор]], който се бори с несгодите и търси [[любов]]. С [[Джорджия Хейл]] като новата симу дама във водеща дамароля, Чаплин започва да заснема филма през февруари 1924 г. Неговата сложна продукция, струваща почти 1 милион долара, включва снимане на място в планините Тръки с 600 екстри, екстравагантни комплекти и специални ефекти. Последната сцена е заснета през май 1925 г. след 15 месеца от началото.
 
Чаплин чувства, че „Златната треска“ е най-добрият филм, който е направил до този момент. Излиза през август 1925 г. и се превръща в един от най-скъпите филми. Комедията съдържа някои от най-известните сцени, като например скитникът, който яде обувките си и танца с хлебчетата. Макнаб го нарича квинтесентен филм на Чаплин.