Чарли Чаплин: Разлика между версии

Той е създателят на един от най-знаменитите и незабравими образи в нямото кино – на скитника Чарли. Неговата кариера обхваща повече от 75 години, от детството във [[викторианската епоха]] до една година преди смъртта му през 1977 г. и е изпълнена с противоречия. Обвиняван е в симпатии към комунистите и влиза в черния списък на Холивуд, а женитбите и връзките му с много по-млади от него жени предизвикват скандали. След започналото разследване на ФБР Чаплин е принуден да напусне Съединените щати и да се установи в [[Швейцария]].

Пише, режисира, продуцира, редактира, участва в и композира музиката за повечето от филмите си. Той е перфекционист и финансовата му независимост му позволява да прекарва години в разработването и производството на даден филм. Неговите филми се характеризират с добре обмислена клоунада, съчетана с патос, вписани в борбата на скитника с противниците му. Много от тези филми съдържат социални и политически теми, както и автобиографични елементи. През 1972 г., като част от подновеното признание за работата си, Чаплин получава почетен [[Оскар]]. Едни от най-известните му филми, популярни и днес са „[[ЗлатнатаТреска за тресказлато]]“, „[[Светлините на града]]“, „[[Модерни времена]]“ и „[[Великият диктатор]]“, класирани сред едни от най-добрите филми на всички времена.

Обикаля с осемте трупи, но майка му настоява да посещава и училище. Въпреки това на 13 години Чарли Чааплин изоставя образованието си<ref>{{cite book|last=Louvish|first=Simon|title=Chaplin: The Tramp's Odyssey|year=2010|origyear=2009|publisher=Faber and Faber|location=London|isbn=978-0-571-23769-2 |ref={{sfnRef|Louvish}}}}</ref>. Той работи на няколко места, докато храни амбицията си да стане актьор. На 14-годишна възраст, малко след рецидив на заболяването на майка му, той се регистрира в театрална агенция в лондонския [[Уест Енд]]. Менаджерът усеща потенциала на Чаплин, който веднага получава първата си роля<ref name="R">{{cite book|last=Robinson|first=David|title=Chaplin: His Life and Art|year=1986|origyear=1985|publisher=Paladin|location=London|isbn=0-586-08544-0|ref={{sfnRef|Robinson}}}}</ref>. Премиерата е през юли 1903 г., но шоуто е неуспешно и приключва само след две седмици. Въпреки това, комичните представления на Чаплин са забелязани и получават похвала в много от рецензиите<ref name="M">{{cite book|last=Marriot|first=A. J.|title=Chaplin: Stage by Stage|year=2005|publisher=Marriot Publishing|location=Hitchin, Herts|isbn=978-0-9521308-1-9|ref={{sfnRef|Marriot}}}}</ref>.

Чаплин скоро намира работа с нова компания и отива на турне с брат си, който също преследва актьорска кариера, с комедийния скеч наречен „Ремонти“. През май 1906 г. се присъединява към цирка на Кейси, където разработва популярни бурлески сценки и скоро става звездата на шоуто. При завършване на турнето през юли 1907 г. 18-годишният Чарли Чаплин е вече завършен комедиен изпълнител.

Междувременно Сидни Чаплин се присъединява към престижната комедийна компания на [[Фред Карно]] през 1906 г., а през 1908 г. е един от ключовите им изпълнители. През февруари той успявaуспява да осигури двуседмичен пробен период за своя по-малък брат. Карно първоначално е предпазлив и смята Чаплин за „бледен, мърляв и мрачен млад актьор“, който „изглежда твърде срамежлив, за да направи нещо добро в театъра“. Тийнейджърът обаче оказва влияние, особено след първата си нощ в Лондонския Колизеум и той бързо сключва договор. Чаплин започва да играе поредица от незначителни роли и в края на краищата достига главни роли през 1909 г. През април 1910 г. получава главната роля в нов скеч, „Безстрашният Джими“, който постига голям успех, а Чаплин привлича вниманието на пресата.

На [[2 октомври]] [[1912]] г. младежът отива с трупата на Карно в [[САЩ]] и остава там. По време на неговите представления е забелязан от продуцента [[Мак Сенет]]. Шест месеца след второто американско турне, Чаплин е поканен да се присъедини към Нюйоркската филмова компания. Мак Сенет, който е свидетел на неговите изпълнения, смята, че той може да замести Фред Мейс, звезда на техните студиа в Кийстоун, който възнамерява да напусне<ref name="R"/>. Чарли Чаплин се срещна с компанията и подписва договор за $150 на седмица ($3,714, 2017 г.) през септември 1913 г.<ref>Federal Reserve Bank of Minneapolis Community Development Project. "Consumer Price Index (estimate) 1800–". Federal Reserve Bank of Minneapolis. Retrieved January 2, 2018.</ref> Пристига в [[Лос Анджелис]], където е студиото Кийстоун, в началото на декември 1913 г. Шефът му Мак Сенет първоначално изразява загриженост, че 24-годишният младеж изглежда твърде млад и не го използва в снимки до края на януари. През това време Чарли Чаплин се опитва да научи процесите на филмопроизводството. На [[2 февруари]] [[1914]] година излиза дебютния му филм „Да заработваш прехраната си“ (''Making a Living''), който не му харесва. Известният му на цял свят персонаж на малкия човек, [[бродяга]] и скитник се появява едва във втория му филм „Детски автомобилни състезания“. Сакото е тясно, шапката малка, а панталоните и обувките големи. Той прибавя мустаците за да завърши образа. Неговият персонаж също така има много характерна смешна и поклащаща се походка. Опитва се да направи предложения за филмите, в които участва, но тези идеи са отхвърлени от неговите режисьори.

След отказа на First National за повече пари и след загриженост за евентуално сливане на компании, а и за качеството на филмите, през [[1919]] г. Чаплин решава да основе нова собствена компания „[[United Artists]]“ заедно с [[Мери Пикфорд]], [[Дъглас Феърбанкс]] и [[Дейвид Грифит]]. Споразумението е революционно във филмовата индустрия, тъй като позволява на четиримата партньори - всички творци, да финансират лично своите снимки и да имат пълен контрол над филмите си. Чаплин бърза да започне работа с новата компания и предлага на First National да откупи договора си, но те му отказват и настояват да завърши останалите 6 филма.

Загубата на сина му плюс собствените му детски преживявания повлияват на филма на Чаплин, който превръща скитника покровител на малко момче<ref>"Independence Won: First National". Charlie Chaplin. British Film Institute. Archived from the original on 24 March 2012. Retrieved 5 May 2012.</ref>. За това ново начинание той също така желае да направи повече от комедия и да остави своя белег в един променен свят. Заснемането на „Хлапето“ започна през август 1919 г. с четиригодишния [[Джеки Куган]] и е сниман в продължение на девет месеца до май 1920 г. Филмът е 68 минути, най-дългият до този момент. Справяйки се с проблемите на [[бедност]]та и разделянето на родители и деца, „Хлапето“ е един от първите филми, който прави опит за комбиниране на комедия и драма. Изиза на екран през януари 1921 г. с незабавен успех и до 1924 г. е гледан в над 50 държави.

След като изпълнява договора си с ''First National'', той най-накрая е свободен да направи първия си филм като независим продуцент. През [[ноември]] [[1922]] г. започва да заснема „Парижанка“, романтична драма за недоброжелателните любовници. Иска да направи Една звезда с този филм и затова не се появява във филма освен за кратко. Той пожелава филмът да има реалистично усещане и затова изисква от своя актьорски състав да има въздържани реакции. В реалния живот според него мъжете и жените се опитват да скрият емоциите си, вместо да ги показват. Премиерата е през [[септември]] [[1923]] г. и е аплодирана за своя иноваторски фин подход. Обществото обаче изглежда няма никакъв интерес към филм на Чаплин без Чаплин и това води до разочарование и слаба посещаемост. Режисьорът е наранен от този провал и оттегля филма от циркулация.

Бракът е нещастен и Чаплин прекарва дълги часове в студиото, за да не вижда жена си. През ноември 1926 г. Грей взима децата и напуска семейния дом. Следва горчив [[развод]], в който Грей обвинява Чарли Чаплин в [[изневяра]], [[насилие]] и извратени сексуални желания. Информацията се промъква в пресата. Чаплин съобщава, че е в нервна криза, тъй като историята се превръща в главна новина на първа страница и групи, формиращи се в Америка призовават филмите му да бъдат забранени<ref name="R" />. Стремейки се да прекратят делото без по-нататъшен скандал, адвокатите му се съгласяват на парично споразумение от 600 000 долара - най-голямата сума, присъдена от американските съдилища по онова време.

По времето, когато „Циркът“ е пуснат по екраните, [[Холивуд]] вече е свидетел на въвеждането на звукови филми. Чаплин е циничен по отношение на тази нова среда и техническите недостатъци, които представя, като вярва, че на говорящите филми им липсва артистичността на немите филми. Той също се колебае да промени формулата, която му носи толкова успех и се опасява, че ако на скитника му се даде глас, това ще ограничи международната му привлекателност. Следователно решава да отхвърли новата холивудска лудост и започва работа по нов ням филм. Все пак се безпокои за това си решение и остава така по време на продукцията на филма.

Чаплин завършва „Светлините на града“ през декември 1930 г., когато немите филми са анахронизъм. Представянето пред нищо неподозираща аудитория е неуспешно, но представянето за пресата предизвиква положителни отзиви. Един журналист пише:Никой в ​​света освен Чарли Чаплин не би могъл да го направи. Той е единственият човек, който притежава това странно нещо, наречено обществено обаяние, достатъчно качествено, за да се противопостави на популярните говорщи филми.

В автобиографията си Чаплин си спомня, че при завръщането си в Лос Анджелис е объркан, без план, неспокоен и изключително самотен. За кратко време обмисля да се пенсионира и да се премести в [[Китай]]. Самотата на Чаплин е облекчена, когато се среща с 21-годишната актриса [[Полет Годар]] през юли 1932 г. и двойката започва романтична връзка. Той обаче не е готов да започне снимките на нов филм и се съсредоточава върху написването на сериал за пътуванията си (публикуван в „Дом на жените“). Пътуването е стимулиращо преживяване за Чаплин, включително срещи с няколко видни мислители, което го подтиква все повече да се интересува от световните дела. Състоянието на труда в Америка го безпокои и той се страхува, че капитализмът и въвеждането на машини на работното място ще увеличат равнището на [[безработица]]та. Именно тези притеснения стимулират и вдъхновяват следващия му филм.

През 1940 г. Чаплин е изправен пред редица противоречия както в работата си, така и в личния си живот, които променят съдбата му и сериозно засягат популярността му в Съединените щати. Първото от тях е растящата му смелост да изразява политическите си убеждения. Дълбоко разтревожен от бурята на милитаристкия национализъм през 30-те години на миналия век, Чаплин установява, че не може да остави тези проблеми извън работата си. Паралелите между него и [[Адолф Хитлер]] са забелязани от широката публика: родени са само с 4 дни разлика, и двамата се издигат от бедност до световна известност, и двамата носят същите мустаци. Има дори слухове, че Хитлер имитира мустаците на Чаплин. Тази физическа прилика вдъхновява следващия филм, „[[Великият диктатор]]“, който е [[сатира]] на Хитлер и [[фашизъм|фашизма]].

Комикът прекарва две години в разработването на сценария и започва да снима през септември 1939 г., шест дни след като [[Великобритания]] обявява война на [[Германия]]. Той се съгласява да използва говорим диалог, отчасти поради убеждението, че няма друг избор, но и защото признава, че е по-добър начин за предаване на политическо послание. Създаването на комедия за Хитлер се смята за много противоречиво начинание, но финансовата независимост му позволява да поеме [[риск]]а. Заменя скитника (който носи подобно облекло) с еврейски бръснар отчасти поради убеждението на нацистите, че е евреин. Играе и диктатора Хинкел, който е [[пародия]] на Хитлер.

В края на [[1960-те]] здравословното състояние на Чарли Чаплин започва бавно да се влошава след прекарани няколко микроинфаркта. След награждаването му със специален [[Оскар]] за цялостния му принос през [[1972]] г. този процес се ускорява значително. Около октомври 1977 г. той вече не може да общува и е прикован към инвалидна количка, като се нуждае от непрекъснати денонощни грижи. Умира в съня си на [[25 декември]] [[1977]] г., на [[Рождество Христово]] (празник, който не обича да празнува поради болезнени детски спомени), на 88 години, в малкия швейцарски град [[Вьове|Веве]]<ref>Thomas, David (26 December 2002). "When Chaplin Played Father". The Telegraph. Archived from the original on 15 July 2012. Retrieved 26 June 2012.</ref>. Погребан е във [[Во]], [[Швейцария]] на [[27 декември]] [[1977]] г. със скромна церемония каквото е неговото желание.