Западни покрайнини: Разлика между версии

Западните покрайнини са разположени на територията на днешна Република [[Сърбия]] – от сръбско-македонската граница до поречието на [[Тимок]] и [[Видин]]ско, между западната българска граница според [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] [[1878]] г. и тази, прокарана според разпоредбите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] ггодина. На някои места – на северозапад от [[Трън]] и по билото на [[Стара планина]] от Берковско до Кулско – тези две гранични линии съвпадат, поради което територията на различните райони на Западните покрайнини не е непосредствено свързана.

[[Бански дол]], [[Бачево (Община Цариброд)|Бачево]], [[БолевБольев дол]], [[Борово (Царибродско)|Борово]] (през [[1952]] г. административно заличено, а неговите махали са групирани в 3 нови села [[Барие (Община Цариброд)|Барие]], [[Било (Община Цариброд)|Било]] и [[Верзар]]<ref>[http://webrzs.stat.gov.rs/WebSite/repository/documents/00/00/44/10/Sistematski_spisak_naselja.pdf ЗАВОД ЗА СТАТИСТИКУ, СИСТЕМАТСКИ СПИСАК НАСЕЉА У РЕПУБЛИЦИ СРБИЈИ, Београд, 2011.ISBN 978-86-6161-013-4]</ref>) [[Брачевци|Брайкьовци]], [[Бребевница]], [[Власи (Община Пирот)|Власи]], [[Вълковия (Община Цариброд)|Вълковия]], [[Гоин дол]], [[Горна Невля]], [[Горни Криводол]], [[Планиница (Община Цариброд)|Горна Планиница]], [[Градине]] (Градинье, Градина), [[Грапа (Община Цариброд)|Грапа]], [[Гуленовци]], [[Долна Невля]], [[Долни Криводол]], [[Драговита]], [[Държина]], [[Желюша]], [[Изатовци]], [[Каменица (Община Цариброд)|Каменица]], [[Лукавица]], [[Моинци]], [[Мъзгош]], [[Височки Одоровци]], [[Петърлаш]], [[Поганово]], [[Прача]], [[Пъртопопинци]], [[Пъскашия]], [[Радейна]], [[Сенокос (Община Цариброд)|Сенокос]], [[Скървеница]], [[Славиня]], [[Сливница (Община Цариброд)|Сливница]] и [[Смиловци (Община Цариброд)|Смиловци]]. Границата от [[1920]] година разделя село Долна Невля на две части.

СръбскитеВ апетити1833 година къмСърбия западнаприсъединява България6 сапредимно отколешни, първо с [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] анексирабългарски нахии с българско и смесено население в [[Поморавие]]то, в 1830-33 г. присъединява още 6 чисто българските нахииТимошко и по-късно започва да предявява претенции и към областите на [[Ниш]], [[Пирот]], [[Трън]], [[Брезник]], [[Кюстендил]], [[Радомир]], Самоков, София, [[Видин]] и Македониядруги. По-късно през Освободителната руско-турска война 1877-1878, в края на 1877 г. сръбските войски бързо заемат Куршумлия[[Куршумли]]я, Лесковац[[Лесковъц]] и [[Пирот]], след което и районите на Царибродско, Трънско с Знеполе и Брезнишко с Граово, Кюстендилското Краище с Босилеград, като се спускат към Дупница и стигат донедалеч от самия Кюстендил и установяват сръбска администрация чак до май-юни 1879 г.<ref>[http://notabene-bg.org/read.php?id=221 Граници и идентичности – от „селяни” и „християни” до „българи” и „сърби” (1877-1918 г.)]</ref> когато след многократни дипломатически покани да се изтеглят са прогонени от руските войски до границата определена с [[Берлински договор|Берлинския договор]] дал Нишко с Пирот на Сърбия, но останалата част определил за България. В [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война 1885 г.]] сърбите отново нахлуват, но за дни са напълно разбити от българската войска.

След [[Първа световна война|Първата световна война]] като наказателна мярка на България е наложен жесток мирен договор. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и АнглияВеликобритания, подтиквани от съседните страни - [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Румъния]]. В дискусиите при подготовката на този договор, [[САЩ]] заемат друга позиция. По-късно Конгресът на САЩ отказва да ратифицира [[Ньойски договор|Ньойския]] и останалите договори от [[Версайска система от договори|Версайската система]]. Създаденото на [[1 декември]] [[1918]] година [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] става приемник на Кралство Сърбия и отстоява нейните претенции за присъединяване на обширни територии от Западна България.