Уилям Хершел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавен източник
м допълване в шаблон; форматиране: интервал, тире (ползвайки Advisor)
Ред 8:
| роден-място = [[Хановер]], [[Германия]]
| починал-място = [[Слау]], [[Англия]]
| националност = {{Англия}}<br>{{Германия}}
| брак = Мери Болдуин
| деца = [[Джон Хершел]] (1792 – 1871)
| вложки = {{Личност/Учен | категория = астроном
| област = [[астрономия]]
Line 15 ⟶ 18:
| студенти =
| публикации =
| известен-с = *откриването на планетата [[Уран]];
*спътници: [[Енцелад (спътник)|Енцелад]], [[Титания (спътник)|Титания]], [[Мимас (спътник)|Мимас]], [[Оберон (спътник)|Оберон]];
*[[галактики]]: [[NGC 6251]], [[NGC 4473]], [[NGC 3675]]
| повлиян =
| повлиял = }}
Line 29 ⟶ 34:
През 1757 г. Вилхелм се оттегля от военна служба и започва да се занимава по-задълбочено с музика в Англия. Работи като [[органист]] и учител по музика в [[Халифакс (Западен Йоркшър)]], а след това се премества в курортния град [[Бат]], където урежда публични концерти. Интересува се от [[теория на музиката]] и открива, че хармонията ѝ се дължи на [[алгебра]]та. По-нататъшният му път е логичен: от [[математика]] през [[оптика]] до [[астрономия]].
 
Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на [[телескоп]], той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Буквално с първото си наблюдение в самоделния си телескоп през 1781 открива [[комета]], която по-късно се оказва планетата Уран. Но Хершел не я нарича така – той посвещава планетата на тогавашния крал на Англия [[Джордж III]] и я нарича „Звездата на Джордж“ (''Georgium Sidus''), но името не влиза в употреба. Но инициативата на Хершел не остава незабелязана – крал Джордж го назначава за кралски астроном и му осигурява средства за строеж на отделна [[обсерватория]].
 
Но инициативата на Хершел не остава незабелязана – крал Джордж го назначава за кралски астроном и му осигурява средства за строеж на отделна [[обсерватория]]. От 1782 г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. До 1788 г. Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, включително 2-та спътника на Уран – Титания и Оберон. Открива и [[Инфрачервена светлина|инфрачервената светлина]] с елегантен експеримент. Разделяйки слънчевата светлина с [[Призма (оптика)|призма]], Хершел поставя [[термометър]] точно зад червената лента на видимия [[спектър]] и показва, че [[температура]]та се повишава и следователно на термометъра въздействат лъчи, недостъпни за човешкото зрение.
 
Хершел създава някои от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано дотогава качество на огледалата. През 1789 г. построява най-големия си телескоп (фокусно разстояние 12 m, диаметър на огледалото 126 cm), който остава най-голям в света за следващите 50 години.