Мирон: Разлика между версии

'''Мирон''' ({{lang-el|Μύρων}}) е [[Древна Гърция|древногръцки]] скулптор от средата на 5 век пр. н.е. Той е роден в [[Елевтер]], на границата на [[Беотия]] ис [[Атика]].

Неговите най-известни творби според [[Плиний Стари]] (''Естествена история'', 34, 57) са статуя на крава, на бегачътбегача Ладас, който пада мъртъв в момента на победата и ''Дискобол'', известна и като „[[Дискохвъргачът]]“. За прослава на статуята с кравата са написани много епиграми, но нищо не се споменава за позата ѝѝ. Копие на статуята на Ладас няма.

Съществуват няколко копия на ДискоболДискохвъргачът, от които най-доброто е това в [[Дворец Масимо|двореца Масимо]] (Националния Римски Музей). Копието в [[Британски музей|Британския музей]] е с глава, разположена неправилно. Атлетът е представен в момента, когато обърнат назад засилва диска с напълно разпъната ръка, за да го хвърли с цялата сила на тялото си. Главата би трябвало да е обърната назад към диска.

[[Image:Discobulus.jpg|мини|ДискоболДискохвъргачън, Британски музей]]

Мраморна фигура в Латеранския музей, която е определена като танцуващ [[сатир]] ([[Марсий]]), е почти със сигурност копие на работатворба на Мирон.

Древни критици упрекват Мирон, че докато успешно пресъздава движението вна телата нав своите статуи, не успява да пресъздаде емоциите ввърху лицата им. Лицето на [[Марсий]] е почти като маска, въпреки че получаваме жива представа за емоциите му от стойката, в която е изобразен. Лицето на дискохвъргача също е спокойно и невъзмутимо, но пък всички мускули в тялото му са напрегнати.

Наскоро откритоткритият [[Оксиринх|Оксхиринхски папирус]] в [[Египет]] казва, че Мирон е изработил статуи на атлета [[Тимант]], победител в [[Олимпиядревни (Древнаолимпийски Гърция)игри|Олимпияолимпийските игри]] през [[456 пр.н.е.]], и на [[Лициний]], победител през 448 и 444 г. пр.н.е.. Това помага да се определи по-точно кога е живял Мирон. Ученик на [[Агелад]], той е бил съвременник, но доста по-стар отна [[Фидий]] и [[Поликлет]], но доста по-стар от тях<ref>Bernard Pyne Grenfell and Arthur Surridge Hunt, ''The Oxyrhynchus Papyri'' 1899, p 86f.</ref>.