Хемус (издателство): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 8485415 на Cyril S (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8485602 на Cyril S (б.)
Етикет: Връщане
Ред 17:
== История ==
=== 1918 – 1947 ===
„Хемусъ“ израства като най-значимото българско издателство по това време, (особено след [[Банкрут|фалита]] на издателство „Александър Паскалев и Ко.“ (1908 – 1921 г.), което банкрутира, поради голямата [[Омарчевски правопис|правописна реформа]] в [[Български език|българския език]] от 1921 г.). До края на своята дейност през 1948 г., „Хемус“„Хемусъ“ регистрира стабилна издателска дейност и финансова печалба. През 1921 – 1930 г., дружеството е на третото място в издателския бизнес, в България. През 1931 – 1944 г., дейността му се нарежда на пето място.
 
В началната фаза на своето съществуване, издателство „Хемус“„Хемусъ“ публикува главно чужди автори (1918 – 1920 г. – 62% от продукцията).<ref name="Gergova"/>
 
През 1921 – 1930 г., „Хемус“„Хемусъ“ се нарежда на трето място сред българските издателства със своите 129 чужди заглавия.
 
През 1931 – [[1944]] г. е на пето място, основно с издаването на детска литература. По това време българските автори надделяват в издателската политика на „Хемус“„Хемусъ“. Дейността му е насочена към детско-юношеската [[аудитория]], което се оказва много благоприятен ход за издателството. Внимателно подбраните заглавия, ниската им цена и добре развита дистрибуторска мрежа, генерират успеха на „Хемус“„Хемусъ“. Издателството действа в строго съответствие с държавните изисквания и стандарти, действащи тогава. Това стимулира пазара на детски книги в следвоенната обстановка на безработица и намалено търсене.
 
Растежът на доходите и стабилизирането на българската [[икономика]] след края на [[Първа световна война|Първата Световна война]], позволява на редактора [[Христо Хаджиев]] да договаря с изявени автори и най-добрите преводачи на чужда литература.
 
=== Наградата Шумейкър (1932) ===
През [[1932]] г., издателство „Хемус“„Хемусъ“ е наградено с [[премията „Шумейкър“]] на [[Втората международна изложба на книгата в Брюксел]], за илюстрациите на [[Георги Атанасов (илюстратор)|Георги Атанасов]] към книгата „Неродена мома“ на [[Ран Босилек]].<ref name="Gergova"/><ref>Development of the Bulgarian Graphic Design in Printing, Kino and Television, Autoreferer of Dissertation for obtaining Educational and scientific degree „Doctor“, PhD student: Dimitrov Dimitar Enev, Scientific supervisor: Prof. Tasev Dimitar, New Bulgarian University, p. 12</ref>
 
=== 1947 – 1989 ===
През [[1947]] г., издателство „Хемус“„Хемусъ“ е [[Национализация|национализирано]] от [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Комунизъм|комунистически]] режим, съгласно Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия. <ref name=":2">Private Industrial and Mining Enterprises Nationalization Act.(repealed) Prom., State Gazette, no. 302 of 27.12.1947, amend. and supplements, nos. 176 of 2 August 1949, with a single action</ref> В съответствие с този закон са [[Национализирани печатници в България (1947)|национализирани всички 169 издателски компании]] в България (64 от тях в столицата). Това се извършва в рамките на принудителната национализация, въведена от [[Българската комунистическа партия]], в съответствие с нейната комунистическа, [[Тоталитаризъм|тоталитарна идеология]] и политика, която продължава до 10 ноември [[1989]] година.
 
Съгласно Наредба № 3428 от 9.07.1948 г. за ликвидацията на частните книгоиздателства, издадена от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, обн., ДВ, бр. 161 от 12.07.1948 г., в сила от 12.07.1948 г., всички частни книгоиздателства заличават от фирмите си названието „книгоиздателство“ или „издателство“ и се задължават да поискат закриване на фирмените си дела. <ref name=":3">Ordinance № 3428 of 9.07.1948 on the liquidation of private book publishing issued by the Chairman of the Committee for Science, Art and Culture, promulgated in State Gazette, issue 161 dated 12.07.1948, in force since 12.07.1948</ref>
Ред 39:
Ганчо Рашков е назначен за [[ликвидатор]]. Адвокат Борис Апостолов помага на Съюза на книгоиздателите.
 
Книгоиздателствата: Славчо Атанасов с библиотека „Златни зърна“, М. Г. Смрикаров, с библиотека „Световни автори“, „Обединени домакински списания“, с библиотека „Знаменити романи“, както и национализираните такива „'''ХемусХемусъ'''“, „Данов“, „Бисер“, „Казанлъшка долина“, предават помещенията си, в които са упражнявали досегашната си дейност, заедно с цялото имущество – инвентар, съоръжения, налични материали, книги и др. на Държавното книгоиздателство „'''Наука и изкуство'''“, респективно ликвидатора.
 
=== 1991 – 2005 ===