Чарли Чаплин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 147:
Противоречието около Чаплин се увеличава, когато две седмици след приключване на делото за бащинство, той се жени за най-новото си протеже, 18-годишната [[Уна О'Нийл]] - дъщеря на американския драматург [[Юджийн О'Нийл]]. Чаплин, на 54 г., я среща посредством филмов агент седем месеца по-рано. В своята автобиография Чаплин описва срещата с О'Нийл като „най-щастливото събитие в своя живот“ и твърди, че е намерил съвършената любов. Синът на Чаплин, Чарлз младши, съобщава, че Уна боготвори баща му. Двамата остават женени до смъртта му и имат осем деца над 18-годишна възраст: Джералдин Лий (юли 1944 г.), Майкъл Джон (1946 г.), Джозефин Хана (март 1949 г.), Виктория (май 1951 г.) , Юджийн Антъни (август 1953 г.), Джейн Сесил (май 1957 г.), Анет Емили (декември 1959 г.) и Кристофър Джеймс (юли 1962 г.)<ref name="R" />
====
[[Файл:Monsieur Verdoux poster.jpg|мини|ляво|Оригинален плакат на „[[Мосю Верду]]“ (1947 г.). По това време Чаплин вече е непопулярен и филмът се проваля в [[САЩ]].]]
Чаплин твърди, че съдебните дела с Бери осакатяват творчеството му и минава известно време, преди да започне отново да работи. През април 1946 г. той най-накрая започва да заснима филм, който е започнал през 1942 г. „[[Мосю Верду]]“ е [[черна комедия]], историята на френски банков чиновник Верду (Чарли Чаплин), който губи работата си и започва да сключва брак и да убива богати вдовици, за да издържа семейството си - жена на инвалидна количка и малък син. Вдъхновението на Чаплин идва от [[Орсън Уелс]], който иска да участва във филм за френския [[сериен убиец]] Анри Дезире Ландрю. Чаплин решава, че от концепцията ще стане прекрасна комедия и плаща на Уелс $5000 за идеята.
Чаплин отново провъзгласява политическите си възгледи в този филм, критикувайки капитализма и отстоявайки идеята, че светът насърчава масовото убийство чрез [[война|войни]] и [[оръжия за масово унищожение]]. Поради тази причина, филмът се сблъсква с противоречия, когато е пуснат на екран през [[април]] [[1947]] г. Чаплин е освиркан на премиерата и има призиви за [[бойкот]]<ref name="L">{{cite book|last=Louvish|first=Simon|title=Chaplin: The Tramp's Odyssey|year=2010|origyear=2009|publisher=Faber and Faber|location=London|isbn=978-0-571-23769-2 |authorlink=Simon Louvish|ref={{sfnRef|Louvish}}}}</ref>. „Мосю Верду“ е първият филм на Чаплин, който е неуспешен във всяко едно отношение на територипта на САЩ. Посрещнат е по-добре в чужбина и сценарият е номиниран за награда Оскар<ref name="L" />. Той се гордее с филма, пишейки в автобиографията си: „Мосю Верду е най-умният и най-блестящият филм, който съм правил“.
Негативната реакция на филма до голяма степен се дължи на промените в обществения образ на Чаплин. Заедно с пораженията от скандала с Джоан Бери, той е обвинен публично, че е [[комунист]]. Политическата му активност се засилва по време на [[Втората световна война]], когато се бори за откриването на Втори фронт, за да помогне на [[СССР|Съветския съюз]] и да подкрепи различни съветско-американски приятелски отношения. Той е приятелски настроен към няколко заподозрени комунисти и присъства на мероприптия, дадени от съветски дипломати в Лос Анджелис. В политическия климат на Америка от 40-те години на миналия век подобна дейност означава, че Чаплин се смята за „опасно прогресивен и аморален“. ФБР иска да го изгони от страната и започва официално разследване в началото на 1947 г.
Чаплин отрича да е комунист, вместо това нарича себе си миролюбив, но чувства, че усилията на правителството да подтисне [[идеология]]та е неприемливо нарушение на гражданските права и свободи. Не искайки да мълчи по въпроса, той открито протестира срещу съдебните дела против членове на Комунистическата партия и срещу мерките на Комитета по разследване на антиамериканска дейност. Чаплин получава призовка да се яви пред този комитет, но не е призован като свидетел. Тъй като дейността му е широко разпространена в пресата и страховете от [[Студената война]] нарастват, възникват въпроси за неспособността му да вземе американско гражданство<ref name="L" />. Правят се постъпки той да бъде депортиран. Животът на Чарли Чаплин в [[Холивуд]] е считан в ущърб на моралната същност на Америка. Неговите филми са наречени гнусни и непристойни за очите на американската младеж<ref name="R" />. Настоява се за неговото депортиране и дори за забрана на филмите му<ref name="R" />.
==== Светлините на рампата ====
| |||