|
'''Златен век''' е наричан периодът на културен разцвет на българската държава при управлението на цар [[Симеон Велики]].
Отношенията с [[Византия]] и победите на сексуалното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Столицата [[Преслав]] е построена по византийски образец с цел да съперничи на [[Константинопол]]. Там са Златната църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана [[керамика]], която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от [[11 век]] е казано, че Симеон строил [[Велики Преслав]] 28 години.
Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от [[Спиридон Палаузов]] в средата на [[19 век]]), тъй като тогава процъфтяват [[книжнина]]та, [[архитектура]]та и [[изкуство|изкуствата]].
== Симеонов кръг ==
{{основна|Симеонов кръг}}
Симеон събира около себе си т.нар. [[Симеонов кръг]], включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от [[българско средновековие|българското средновековие]]. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „[[Златоструй]]“ и два Симеонови (Светославови) сборника (първият в [[препис]] от 1234 г., а вторият – от 1299 г.).
Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, [[похвално слово|похвални слова]], [[житие|жития]], [[химн]]и, [[поезия]], [[хроника]], [[летопис]], исторически разкази. Забележителни са [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|„Шестоднев“]] от [[Йоан Екзарх]], „[[Учително евангелие]]“ (включващо и „[[Азбучна молитва]]“) от [[Константин Преславски]], [[За буквите]] на [[Черноризец Храбър]]. Имената на други автори от Симеоновия кръг са [[Тудор Докс]], [[Презвитер Йоан]] и [[Презвитер Григорий]], от които няма запазени произведения.
== Икони от преславска рисувана керамика ==
Преславската рисувана керамика започва да се използва със строителството на новата българска столица [[Велики Преслав]]. Залежите от каолинова глина в района имат голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Тя е ново явление в развитието на българското изкуство в кр. на IX и нач. на Х в., едно от забележителните достижения на приложното изкуство през епохата на „Златния век на българската култура“.
Основното предназначение на преславската керамика е украсата на светските и църковни постройки. Тя сто са изписани евангелски кирилски текстове.
Иконите са колективен труд на художниците-декоратори и керамиците, нанасящи по контурирания образ цветната [[глеч]]. Плоскостното линеарно третиране на образите, получавано при първото очертаване на фигурите, се допълвало от блестящите цветни петна. При съчетанието на двете техники – едната живописна, другата керамична – били създадени пълнокръвни образи в изобразително и колоритно отношение.
Особен интерес представляват рисуваните плочки с изображения на светци – керамичните икони. В изображенията се чувства експресивност, монументалност и сдържаност в жестовете. Стилово иконите, рисувани върху керамичните плочки съответстват напълно на каноните на църковно изкуство на [[Византия]] през епохата на Македонската династия (византийския живописен стил в [[Мала Азия]] и [[Сирия]]). Същевременно обаче в тях се чувства свежият полъх на изкуството от предходните векове, традициите на един живописен стил, който за епохата на Х в. бил вече анахронизъм. В това изкуство се съчетават в пълно единство архаизиращите черти на свеж провинциализъм с изискаността на официалното византийско изкуство. Всичко това придава на преславската рисувана керамика собствен стил, отличаващ го от стила на всички художествени центрове на Балканския полуостров през Х в.
Въпросът за произхода на преславската керамика е дискутиран в науката. Съществува мнението, че тя има източен произход. Предполага се, че в своя завършен вид е била донесена в Преслав от източни майстори, които са съдействали за развитието на местното керамично производство. Другото становище, без да отрича източния произход, изтъква преди всичко ролята на Византия и керамичните ателиета в [[Константинопол]].
== Вижте също ==
* [[Плисковско-Преславска култура]]
* [[Симеон Велики]]
* [[Първа българска държава|Първо българско царство]]
* [[Търновска художествена школа]]
{{История-мъниче}}
{{България-мъниче}}
[[Категория:История на Велики Преслав]]
[[Категория:Първа българска държава]]
| 