Ксенофонт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Съчинения: +изт |
|||
Ред 49:
Особено силно е Сократовото влияние в диалозите, където Ксенофонт си служи със същите средства, които се приписват на Сократ в диалозите му: много въпроси, прибягване до аналогии, постепенно подготвяне на отговора у събеседника и достигаенто до положение, при което той трябва само да потвърди или отрече нещо. По-голямата част от „Анабазис“ е повествователна. Тук именно трябва да се търси Ксенофонт: той е преди всичко разказвач. Някои страници от „Анабазис“ са незабравими с простотата си – достатъчно е да се прочете разказът за страданията на войниците сред снеговете на Армения (кн. IV, гл. 4 и 5). Ксенофонт обаче е не само великолепен разказвач, но и оратор. В „Анабазис“ има цели страници, които могат да се причислят към високите образци на ораторската проза – похвални слова за Кир и Клеарх, много речи, произнесени предимно от Ксенофонт и Клеарх. Много рядко авторът излага направо съображенията или намеренията си. Когато говори за себе си в трето лице, той не може да вмъкне в самия разказ изложението на скритите си мисли. В такива случаи много по-естествено е да ги изложи в речи, които уж е чул и които възпроизвежда.
Със съчинението си Ελληνικά ('''Гръцка история''') Ксенофонт е искал да продължи недовършената история на [[Тукидид]]. От това съчинение, което далеч не може да достигне историческата и литературна стойност на Тукидидовата история, става ясен краят на Пелопонеската война и събитията след нея (всичко от 410 до 362 г.). Върху „Гръцката история“ Ксенофонт е работил, може би, най-много и най-упорито – до края на живота си. В него авторът смесва съдбата на държавата и божието провидение, които предопределят основните събития, със съдбата на силните личности. Впоследствие творчеството му се съсредоточава върху представянето на делата на известни съвременници: образованият монарх (за цар Кир) или похвално слово за спартанския цар Агезилай<ref>{{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} с.304 – 5</ref>
Между историческите му съчинения се нарежда и „'''Киропедията'''“ – или „Възпитанието на Кир“ (Κύρου παιδεία). Всъщност в това съчинение, с изключение на първа книга, се говори за управлението на Кир; в него има повече морал, отколкото история.
Απομνεμονεύματα, обикновено наричани '''Memorabilia''', са спомени за Сократ (или „Сократически съчинения“) – разговори на философа с негови ученици. В този контекст се вписват и „Апология на Сократ“ и „Пир“.
'''Οικονομικά''' е твърде интересно съчинение, в чиято основа пак стои Сократ, разискващ със своите събеседници
В други съчинения се разглеждат въпроси {{източник|от сферата на политическата икономия|2018|04|24}} и чисто технически аспекти на лова, ездата, командването на конницата и др.
== Източници ==
| |||