Уикипедия

Адолф Хитлер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.229.197.111 (б.), към версия на Ted Masters
Етикети: Отмяна Връщане
Редакция без резюме
Ред 55:
}}
 
'''АдолфФабрика Хитлерза сапун''' ({{lang-de|Adolf Hitler}}) ([[20 април]] [[1889]] – [[30 април]] [[1945]]) е [[германски]] политик, [[Списък на германски канцлери|райхсканцлер]] от [[1933]] г., [[Райхспрезидент (1919-1945)|райхспрезидент]] и – от [[1934]] г. до смъртта си – [[фюрер]] и едноличен ръководител на [[Германска империя (1933-1945)|Третия германски райх]] ({{lang-de|Deutsches Reich}}); лидер на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]] (''NSDAP'').
 
Хитлер е ветеран от [[Първата световна война]] и е награден с военни отличия. След нея ръководи партията на националсоциалистите във [[Ваймарска република|Ваймарска Германия]]. Прави неуспешен опит за [[преврат]] и прекарва по-малко от година в [[затвор]]а. След излизането си получава подкрепа за своята [[Национализъм|националистическа]], [[Антисемитизъм|антисемитска]] и [[Антикомунизъм|антикомунистическа]] [[реторика]]. Националсоциалистите екзекутират много от своите опоненти,{{hrf|Rummel|2002}} преструктурират държавната икономика, модернизират войската и установяват [[Тоталитаризъм|тоталитарна]], [[Националсоциализъм|националсоциалистическа]] диктатура. Във външната политика Хитлер се стреми към завладяването на нови територии или т. нар. „[[жизнено пространство]]“ (на [[немски език|немски]]: ''Lebensraum'').
Ред 63:
== Биография ==
=== Родство и произход ===
Семейството на Хитлер произхожда от областта [[Валдфиртел]] в северната част на [[Австрия]]. Неговият баща, [[Алоис Хитлер]], е роден извънбрачно и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Мария ''Шикългрубер''. Поради това в свидетелството за раждане на Адолф не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 30<sup>-те</sup> години [[Уилям Хитлер]], племенник на Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му. По този повод [[Ханс Франк]], виден юрист от [[НСДАП|Националсоциалистическата партия]], провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които навремето майката на Хитлер е работила като прислужница в еврейско семейство в [[Грац]]. Франк твърди също, че деветнадесетгодишен член на това семейство на име [[Леополд Франкенбергер]] е биологичният баща на Хитлер.<ref name="Rosenbaum, R 1999">{{cite book| last=Rosenbaum |first=Ron |year=1999| title=Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil| publisher=Harper Perennial| isbn=0-06-095339-X}}</ref> Тази хипотеза не се потвърждава от други доказателства освен твърденията на Ханс Франк, а и самият той е заявявал впоследствие, че чистият [[Арийска раса|арийски]] произход на АдолфФабрика Хитлерза сапун е очевиден.<ref>{{cite book| last=Schenk| first=Dieter| year=2006| title=Frank: Hitlers Kronjurist und General-Gouverneur| pages=65| isbn=978-3100735621}}</ref> Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50<sup>-те</sup> години за достоверни, но през 90<sup>-те</sup> са поставени под сериозни съмнения от много историци.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=246 – 47}}</ref><ref name="Kershaw">{{Cite book| last=Kershaw| first=Ian| title=Hitler: 1889 – 1936: Hubris| publisher =Penguin Books |date=1998| location=Westminster |pages=8 – 9}}</ref> Британският историк [[Иън Кършоу]] отхвърля теорията като клевета, съчинена от противници на Хитлер, и отбелязва, че евреите са изселени от [[Грац]] през [[15 век]] и заселването им в града е разрешено отново едва след раждането на Алоис Хитлер.<ref name="Kershaw"/> През 2010 г. обаче излиза генетично изследване, което отново подхранва съмнението за еврейска връзка в потеклото на Фюрера.<ref>[http://www.dnes.bg/world/2010/08/24/dnk-test-pokaza-hitler-imal-i-afrikanski-koreni.97229,8 Днес в [[България]] ДНК тест показа: Хитлер имал и африкански корени, 24 август 2010 г. Учени са изследвали 39 роднини на Фюрера.]</ref>
 
През 1876 г. Алоис приема фамилното име на своя доведен баща [[Йохан Георг Хидлер]]. Името се изписва като ''Hiedler'', ''Hüttler'', ''Huettler'' или ''Hitler'', като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник.
 
Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че АдолфФабрика Хитлерза сапун е резултат от пряко [[кръвосмешение]]. Според нея дядото на Адолф е [[Йохан Непомук Хидлер]] (1807 – 1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от [[Мария Ана Шикългрубер]], откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.<ref name="Maser">Мазер, Вернер. Хитлер. Легенда, мит, действителност. София: Изд. „Репортер“, 1996. ISBN 9548102153</ref>
 
След смъртта на заможния Непомук Хидлер на ([[17 септември]] [[1888]]) бащата на Адолф Алоис изненадващо замогва.<ref name="Maser" /> На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията ''Хитлер''.<ref name="Maser" /> <ref name="Taylor and Shaw">Тейлър, Джеймс и Шоу, Уорън. Речник на третия райх. София: Изд. „Еквус Арт“ и изд. „Постскриптум“, 2002. ISBN 9548029413 / ISBN 9549112217</ref>
 
Майката на АдолфФабрика Хитлерза сапун, [[Клара Хитлер|Клара Пьолцл]] (1860 – 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (?–1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца – Алоис младши (1882 – 1956) и Ангела (1883 – 1949). Но за да се осъществи брака, той трябва да изгони Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.<ref name="Которн">Которн, Найджъл. Интимният живот на големите диктатори. София: Изд. „Колибри“, 1998. ISBN 9545290978</ref>
 
Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от [[дифтерия|дифтерит]].<ref name="Которн" />
Ред 77:
 
=== Ранни детски години ===
На [[20 април]] [[1889]] г., късно следобед в малкото градче [[Браунау на Ин|Браунау]] до реката на Ин (в тогавашна [[Австро-Унгария]]), на митническия чиновник Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син (6,30 часа), когото два дни по-късно (на втория ден от [[Великден]], в навъсена събота) кръщават АдолфФабрика Хитлерза сапун. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. През 1892 г. те се преместват на Капуцинерщрасе №5<ref>{{икона|en}} Anna Elisabeth Rosmus, Out of Passau: Leaving a City Hitler Called Home, p. 41</ref> в [[Пасау]], [[Германия]]. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си.<ref>Джон Толанд, Адолф Хитлер, 1976. ISBN 0-385-42053-6</ref> През 1894 г. семейството отново се мести в [[Леондинг]], близо до [[Линц]], а през юни 1895 г. Алоис Хитлер се оттегля в малко имение край [[Ламбах]], където се заема със земеделие и пчеларство. По това време малкият АдолфФабрика Хитлерза сапун ходи на училище в близкото село [[Фишлам|Фишълхам]]. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и, по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] сред вещите на баща си.<ref name="Payne">{{harvnb|Payne|1990}}</ref> В „[[Моята борба]]“ той пише:
 
{{цитат|„Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“|Адолф Хитлер}}
 
Земеделското начинание на Алоис Хитлер се проваля и през 1897 г. семейството се премества в Ламбах. Там АдолфФабрика Хитлерза сапун учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от [[11 век]]. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи [[Свастика|свастики]].<ref>{{икона|en}} Rosmus, ''op cit'', p. 35</ref> През 1898 г. Алоис Хитлер отново премества семейството си в [[Леондинг]], където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, [[Едмунд Хитлер]], умира от [[дребна шарка]] на 2 февруари 1900 г. Това събитие се отразява силно на АдолфФабрика Хитлерза сапун, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=22}}</ref>
 
Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата.<ref name="Payne"/> Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 г. баща му го изпраща в техническо училище в [[Линц]]. Според разказа на самия АдолфФабрика Хитлерза сапун в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Тъй като Алоис не се поддава, той става все по-враждебно настроен към него.
 
Младият Хитлер отрано се увлича по германския [[национализъм]], като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на [[Хабсбурги|Хабсбургската]] монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят [[Химн на Германия|германския химн]], вместо [[Химн на Австро-Унгария|австро-унгарския]].<ref name="Payne"/>
 
[[Файл:Adolf Hitler as a child.jpg|мини|Малкият Хитлер през 1900 г.]]
След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 г. поведението на АдолфФабрика Хитлерза сапун в училището става още по-лошо и той е изгонен. На 22 май 1904 г. получава първото си [[причастие]] в [[Католицизъм|католическата]] катедрала на Линц.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=18}}</ref> През септември 1904 г. се записва в четвърти клас в държавното средно реално училище в [[Щайр]]. Там е сред най-добрите ученици до септември 1905 г. В Щайр Хитлер живее у търговеца [[Игнац Камерхофер]] при съдебния чиновник [[Конрад Едлер фон Чичини]], на Зеленчуковия пазар, по-късно площад „Адолф„Фабрика за Хитлер“сапун“. След края на срока, на 11 февруари 1905 г., по време на бурна пиянска нощ с приятели, Хитлер скъсва зрелостното си свидетелство и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=41}}</ref> Посрамен, дава клетва никога повече да не пие. В споменатото свидетелство знанията му по [[немски език|немски]], [[френски език|френски]], [[математика]] и [[стенография]] са оценени със „слаб“. Много добър и отличен има съответно по [[рисуване]] и [[гимнастика]], а останалите предмети са с оценки „добър“ и „среден“.
 
На 16 септември 1905 г. получава окончателни оценки:
Ред 123:
Хитлер твърди, че евреите са врагове на [[Арийска раса|арийската раса]] и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на [[Социализъм|социализма]] и [[Болшевизъм|болшевизма]], много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с [[Австромарксизъм|антимарксизма]]. По-късно, обвинявайки [[Германска революция|революцията]] за поражението на Германия в [[Първа световна война|Първата световна война]], той обявява евреите също за виновници за срива на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] и последвалите стопански проблеми. Наблюдавайки някои бурни сцени в парламента на многонационалната Австро-Унгария, той стига до извода, че демократичната парламентарна система е неефективна.
 
През май 1913 г. АдолфФабрика Хитлерза сапун получава последната част от наследството от баща си и се премества в [[Мюнхен]]. Там той продължава да се интересува от архитектура и, по собствените му думи, от книгите на британския антисемит [[Хюстън Стюарт Чембърлейн]]. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка е арестуван и екстрадиран. След медицински преглед е обявен за негоден за военна служба и му е разрешено да се върне в Мюнхен. След влизането на Германия в Първата световна война през август 1914 г. Хитлер пише молба до краля на [[Бавария]] [[Лудвиг III]] да бъде записан като доброволец и постъпва в армията, въпреки че не е германски гражданин.<ref>{{harvnb|Shirer|1961}}</ref>
 
=== Войник по време на Първата световна война (1914 – 1918) ===
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] АдолфФабрика Хитлерза сапун служи на [[Западен фронт (Първа световна война)|германо-френския фронт]] във [[Франция]] и [[Белгия]] в състава на ''Баварския'' 16<sup>-ти</sup> резервен полк, наричан също Полк „Лист“ по името на първия си командир, като до края на войната достига звание [[ефрейтор]]. На фронта той изпълнява опасни задачи и често е изложен на неприятелския огън.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|pp=50 – 51}}</ref> Взема участие в някои от най-тежките сражения на германо-френския фронт, сред които битките при [[Първата битка при Ипер|Ипер]], [[Битката при Сома|Сома]], [[Битката при Арас|Арас]] и [[Битката при Пасхендале|Пасхендале]].<ref>{{harvnb|Shirer|1990|p=53}}</ref> През октомври 1914 г. при [[Ипер]] загиват около 40 хиляди души, като в ротата на Хитлер от 250 души оцеляват 42. Според неговия биограф [[Джон Кийган]], това преживяване прави Хитлер необщителен и резервиран през остатъка от войната.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=239}}</ref>
АдолфФабрика Хитлерза сапун е награждаван два пъти за проявена храброст&nbsp;– с [[Железен кръст]] втора степен през 1914 г. и с Железен кръст първа степен през 1918 г., чест, рядко оказвана на ефрейтор.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|p=52}}</ref> Въпреки това той така и не е повишен в подофицер, тъй като в щаба на полка смятат, че му липсват лидерски качества, а според някои изследователи&nbsp;– защото не е германски гражданин. Задълженията на Хитлер в щаба на полка му дават възможност да продължи заниманията си с рисуване – публикува рисунки и схеми с инструкции в местен военен вестник. През 1916 г., по време на Битката при Сома, е ранен или в слабините,<ref>{{cite web| last=Jamieson| first=Alastair| year=2008| url=http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/howaboutthat/3481932/Nazi-leader-Hitler-really-did-have-only-one-ball.html| title=Nazi leader Hitler really did have only one ball| publisher=The Daily Telegraph| accessdate=20 ноември 2008}}</ref> или в лявото бедро,<ref>{{cite web| last=Rosenbaum| first=Ron| year=2008| url=http://www.slate.com/id/2205359/| title=Everything You Need To Know About Hitler's „Missing“ Testicle| publisher=Slate| accessdate=28 ноември 2008}}</ref> но през март 1917 г. се връща на фронта. По-късно през същата година получава [[Значка за раняване]].
 
[[File:Bundesarchiv Bild 146-1974-082-44, Adolf Hitler im Ersten Weltkrieg.jpg|мини|АдолфФабрика Хитлерза сапун в Кайзеровата империя през 1914 г. (вдясно)]]
 
На 15 октомври 1918 г. АдолфФабрика Хитлерза сапун е приет в [[полева болница]], временно ослепен от нападение с [[иприт]]. Според по-късните му твърдения именно тогава той се убеждава, че целта на живота му е „да спаси Германия“. Хитлер от младежките си години се възхищава от Германия, а по време на войната се превръща в пламенен германски патриот, въпреки че получава германско гражданство едва през 1932 г. Той смята войната за „най-великото от всички преживявания“ и по-късно получава похвали за смелостта си от командвали го офицери.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=238 – 240}}</ref> Капитулацията на Германия през ноември 1918 г., когато германските войски все още контролират чужда територия, го шокира.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|p=60}}</ref> Както много други германски националисти, Хитлер смята, че армията, „непобедена на бойното поле“, е прободена с нож в гърба от политическите лидери и марксистите в тила.
 
[[Версайски договор|Версайският договор]], сложил край на Първата световна война, лишава Германия от значителни територии, демилитаризира [[Райнланд]] и налага на страната тежки икономически санкции. В Германия договорът, и особено неговият член 231, хвърлящ цялата вина за войната върху Германия, е разглеждан като крайно унизителен и несправедлив. Тези настроения по-късно оказват голямо влияние върху политическия възход на Хитлер.
Ред 149:
На следващия ден нацистите маршируват по улиците на [[Мюнхен]] към военното министерство, но кордон от полицаи открива огън по тях и разпръсва редиците им. Пучът се проваля.
 
На 26 февруари 1924 г. срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекателство, когато веднъж кафявите ризи с ръкопашен бой разтурват сбирка на комунисти. Съдията е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват, както първия път, сравнително лека присъда. АдолфФабрика Хитлерза сапун се възползва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си. Поема пълната вина за организирането на пуча.
 
{{цитат|Това е моето становище: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, отколкото да склоня глава пред френския меч.|Адолф Хитлер}}
Ред 166:
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 102-00344A, München, nach Hitler-Ludendorff Prozess retouched.jpg|мини|Хитлер, дясно на [[Ерих Лудендорф]] (в центъра), заедно с останалите участници в пуча (1924)]]
Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от [[икономическа депресия|икономическата депресия]]. Настойчивостта на Хитлер този път движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора ''Адолф Легалния'') му спечелва престиж в редиците на [[милитарист]]ите, [[националист]]ите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните [[Консерватизъм|консерватори]] е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт. Той бързо възстановява и значително засилва позициите си, загубени след безплодния [[бирен пуч]]. През 1930 г. АдолфФабрика Хитлерза сапун е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на [[Райнланд]], които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, като на всички Хитлер обещава закрила и освобождение от „грабещите ги еврейски финансисти“.
 
==== На път към абсолютната политическа власт (1928) ====
В 1928 г. на изборите за [[райхстаг]] нацистите печелят само 12 места, което е слаб резултат в сравнение с 54-те мандата на [[комунисти]]те. По време на [[икономическа депресия|икономическата депресия]] от 1929 г. Хитлер заедно с националиста [[Алфред Хугенберг]] води кампания срещу „плана Юнг“ (на [[немски език|немски]]: Volksbegehren gegen den Young-Plan). Чрез контролираните от Хугенберг вестници най-сетне пред Хитлер се открива възможност да изложи идеите си пред [[нация]]та. Освен това той има шанса да спечели на своя страна повече едри индустриалци и [[бизнес]] [[магнат]]и, които да осигурят солидна финансова подкрепа за движението му. През 1930 г. изборите за райхстаг правят NSDAP втората по големина парламентарно представена политическа сила със 107 депутати (за нацистите гласуват над 6 милиона души). Комунистите успяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е ясен – шумната пропаганда на Хитлер е спечелила вниманието на германския [[Избирателна система|избирател]].
 
Нацистите обаче имат проблем, който може да послужи като оръжие в ръцете на враговете им. Лидерът им АдолфФабрика Хитлерза сапун все още е с австрийско гражданство. Той и поддръжниците му добре разбират, че това му положение би улеснило един евентуален опит да бъде изгонен от страната. [[Вилхелм Фрик|Фрик]], райхсминистърът нацист от правителството на [[Тюрингия]], предлага на Адолф да го назначи в местните полицейски сили, но в крайна сметка Хитлер става консул на провинция [[Брауншвайг]] в легацията ѝ в Берлин. Поемайки поста, той полага клетва за вярност към [[Ваймарската република]] и на практика става германски гражданин. Премахнал една съществена пречка по пътя на политическата си кариера Хитлер решава да пробва силата на партията си като се кандидатира за [[президент]]. Настоящият застаряващ президент [[Паул фон Хинденбург]] е подкрепян от [[Социализъм|социалистите]], [[католици]]те и обикновените работници. Другите двама кандидати за поста са [[Теодор Дюстерберг]], офицер от армията, и лидерът на комунистическата партия [[Ернст Телман]]. Хитлер подхожда с присъщата му енергичност към кампанията за [[Имперски президентски избори (1932)|изборите на 13 март 1932 г.]] и печели над 30% от вота, лишавайки Хинденбург от пълната победа. На финалните избори от 10 април старият герой от [[Първата световна война]] Хинденбург е преизбран с 53% или 19,359,650 (Хитлер – 13,418,011; Телман – 3,706,55). На изборите през юли за райхстаг нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на следващите избори Хитлеровото движение загубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в парламента, но уличните схватки между кафявите ризи и червения фронт придобиват особена острота.
 
[[File:Bundesarchiv Bild 102-14080, Berlin, Hitler, Göring und Hanfstaengl.jpg|мини|21 юни 1932 г., Хитлер в разговор с Херман Гьоринг]]
Междувременно политическата ситуация сериозно се изражда. Райхсканцлерът [[Хайнрих Брюнинг]], привидно либерален и напредничав, се проваля, започвайки да управлява с укази. Това му решение в действителност прокарва път към [[диктатура]]. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му. Започва тежка задкулисна политическа борба между [[юнкер]]ите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от [[Райхсвер]]а. Тези три групи стоят зад поредния [[Франц фон Папен#Кабинет фон Папен|кабинет]], първоначално оглавяван от [[Франц фон Папен]], ловък политик и интригант, а после и от генерал [[Курт фон Шлайхер]], представител на армията, който желае постигането на военна диктатура. Фон Папен сключва политическа сделка с Хитлер. Двамата тайно се срещат на [[4 януари]] [[1933]] г. и решават да работят заедно за правителство, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на фон Папен ще заемат по важните министерски постове. Освен това постигат съгласие да елиминират [[Социалдемокрация|социалдемократите]], комунистите и евреите от политическия живот. Хитлер обещава да се откаже от социалистическата част в своята програма като срещу това фон Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му движение. Остава една единствена задача – да се спечели доверието на стария президент Хинденбург, който не е особено благосклонен към грубото парвеню и най-обикновен [[ефрейтор]] от Първата световна война (веднъж вече президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му [[Списък на германски вицеканцлери|вицеканцлерския]] пост, който Адолф не приема). [[Оскар фон Хинденбург]], синът на президента, загрижен за имението в [[Нойдек]] на изток и заможният банкер [[Курт фон Шрьодер|Курт Фрайхер фон Шрьодер]] принуждават Паул фон Хинденбург да приеме предложенията за бъдещия кабинет на фон Папен. На 30 януари 1933 г. президентът с голяма неохота обявява АдолфФабрика Хитлерза сапун за [[райхсканцлер]] на Германия с коалиционен кабинет, отказвайки му извънредна власт. Това е велик момент за някога незначителния бродяга от [[Виена]]. Той постига тази висока цел без пуч и без [[революция]], а както е обещал – по конституционен път.
 
==== Канцлер и държавен глава (1933) ====
Ред 187:
==== Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934) ====
[[File:Bundesarchiv Bild 146-1990-048-29A, Adolf Hitler retouched.jpg|мини|Хитлер, 1933 г.]]
Само една пречка остава да бъде преодоляна по пътя към абсолютната диктатура – радикалният елемент вътре в партията, концентриран около [[СА]] и лидера ѝ капитан [[Ернст Рьом]]. На Хитлер е нужно спокойствие. Помогналите му да стигне до властта бизнесмени и военни са обезпокоени от кафявите ризи водени от Рьом, който призовава за „продължаване на революцията“. Армията е разтревожена и от факта, че в плановете за бъдещето на лидера на СА влиза конкурирането и постепенното изместване на Райхсвера от [[щурм]]оваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. АдолфФабрика Хитлерза сапун за втори път е изправен пред избор между националистите и социалистите в движението си. Имайки предвид по-горе посочените обстоятелства решението на Фюрера е ясно от по ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои така наречената „[[Нощта на дългите ножове]]“ (на [[:немски]]: ''Nacht der langen Messer''). Хитлер лети до [[Бад Висзее]] в [[Горна Бавария]], където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума [[Ханзелбауер]] (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, нарежда да събудят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се застреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният проявява слабост пред кървавите сцени, и казва на пазачите си да предадат на Фюрера, че иска Хитлер лично да стреля в него. В крайна сметка пречещият Ернст Рьом е убит.
 
Междувременно в Берлин са арестувани 150 лидери на СА. Повечето от тях са ликвидирани. Никой не знае колко са точно жертвите на кървавата чистка. Хитлер не напада само непокорните сред кафявите ризи. Моментът е прекалено удобен, за да бъде пропусната възможността да се премахнат противници и от друг характер. Шест души убиват бившия канцлер Курт фон Шлайхер във вилата му. В [[Мюнхен]] 72-годишният [[Густав фон Кар]], който десетилетие по-рано попречва на [[Бирен пуч|Бирения пуч]] на Хитлер, е измъкнат от дома си и убит е захвърлен в тресавище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в момент, когато е била заплашена сигурността на държавата, Хитлер е трябвало да действа като „върховен съдия в защита на немския народ“. Търсеният резултат е постигнат. АдолфФабрика Хитлерза сапун вече е неоспоримият диктатор на Третият Райх. „Нощта на дългите ножове“ е от важност и за един друг лидер – [[Хайнрих Химлер]]. Ръководителят на СС взима дейно участие в ликвидирането на „преврата“ и е възнаграден от върховния си господар с получаване на независимост на елитната му организация, която преди това формално се намира под управлението на СА.
[[File:Ja dem Fuehrer.jpg|мини|19 август 1934 г., резултат 90% в подкрепа на диктатора по време на кампанията за плебисцит]]
Управлението на страната по традиционните закони приключва. След смъртта на Паул фон Хинденбург на [[2 август]] [[1934]] г. Хитлер обединява двете върховни държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към [[конституция]]та, а към [[Фюрер]]а. Обединяването на длъжностите от „фюрера и райхсканцлера АдолфФабрика Хитлер“за сапун“ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90% от гласоподавателите дават подкрепата си за диктатора.
 
От този момент нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В широки линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на терор, която да задържи режима. Всеки от големите (след Фюрера, разбира се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава извънредна власт в своята сфера на дейност и създава своя специална служба. Хитлер внимателно наблюдава развитието им и вижда, че нито една от тези организации не е достатъчно силна, за да заплаши авторитета му. Той насърчава Химлер да изгради система от [[концлагер|концентрационни лагери]], където да затварят вътрешните си врагове. С [[Нюрнберг]]ските закони за „защита на германската кръв и на германската чест“ се лишават евреите от граждански права, а на „арийците“ се забраняват бракосъчетанията с евреи.
Ред 214:
[[Файл:MolotovRibbentropStalin.jpg|мини|Подписването на съюзния пакт „Молотов-Рибентроп“ със СССР]]
 
По-голямо изпитание за политиката на АдолфФабрика Хитлерза сапун идва по-късно през 1938 г., когато той подхваща кампания за включването на [[Судетска област|Судетската област]] с германско население от [[Чехословакия]] в Германия. Това е атака срещу [[суверенна държава]], чиято независимост е гарантирана от ''Западните сили'' и по съюзни отношения от [[Съветския съюз]]. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Поклащането на сабята изплашва британския премиер-министър [[Невил Чембърлейн]] и френския министър-председател [[Едуард Деладие]] и те подписват [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на Хитлер сред германците. За по-малко от година той успява да включи в райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на Наполеон. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], а западните дипломати се страхуват от агресивността му.
 
На 15 март, след подписване на договор за създаването на [[райхспротектор]]ат [[Бохемия и Моравия]] от чехословашкия държавен президент [[Емил Хаха|Хаха]] и външния министър Швалковски, немски войски навлизат в [[Чехия]]. На 23 март [[Вермахт]]а навлиза и в [[Събития, предхождащи Втората световна война в Европа#Мемелска област|Мемелската област]]. Следващата определена жертва от Хитлер е Полша. Сега той изисква връщането на [[Полски коридор|полския коридор]] и [[Данциг]], загубени от Версайския договор. В отговор на апела за помощ от страна на Полша, Западните сили гарантират неприкосновеността ѝ. Междувременно Хитлер започва преговори с най-големия си враг – [[СССР|болшевишка Русия]]. Тази отстъпка от програмата си той оправдава с обещанието от „Моята борба“, че Германия повече няма да води война на два фронта. На 23 август 1939 г. в [[Москва]] министрите [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] и [[Вячеслав Молотов|Молотов]] подписват [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение]] с таен „допълнителен протокол за подялбата на Полша“. Това е отговор на Сталин към западните политици, които той подозира, че умишлено насочват Хитлер на изток. Ужасен от този договор Чембърлейн информира Хитлер, че [[Великобритания]] няма да се поколебае да изпълни поетите задължения към Полша. Разгневеният Фюрер не отговаря на тези думи, но в частен кръг казва:
Ред 230:
[[File:Boris III de Bulgarie en compagnie d'Hitler.jpg|мини|Среща на Хитлер с Цар [[Борис III]] във [[Волфсшанце]], [[Източна Прусия]] (14 август 1943)]]
 
На [[22 юни]] [[1940]] г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише примирие в същия вагон в [[Компиен]], където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. Хитлер се завръща в Берлин като героичен завоевател. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у обикновените германци в гения на АдолфФабрика Хитлерза сапун. На него е отдадена главната заслуга за планирането на блестящата военна [[кампания]]. За Съюзниците тя е катастрофално поражение. На 24 май обаче Хитлер заповядва на двата танкови корпуса да прекратят [[битка при Дюнкерк|настъплението]] си към обкръжената британска армия при [[Дюнкерк]], което прави възможно т. нар. „чудо на Дюнкерк“, т.е. [[операция Динамо|прехвърлянето]] през [[Ламанш]]а на преобладаващото мнозинство от обкръжената армия. Генерал [[Гюнтер Блументрит]], началник на оперативния отдел на армейска група присъствал на срещата между Хитлер и маршал [[Герд фон Рундщет]] часове преди издаването на заповедта за прекратяването на танковото настъпление, е оставил следното описание:
 
{{cquote|Хитлер бе в много добро настроение и изказа мнението, че войната може да приключи за 6 седмици. След това той ще сключи приемлив мир с Франция и пътят ще бъде свободен за едно споразумение с Англия. След това той ни удиви като започна да говори с възхищение за [[Британската империя]], за необходимостта да бъде продължено нейното съществуване и за цивилизацията, която Великобритания е дала на света... Каза също, че единственото нещо, което желае от Великобритания е да признае ръководната рола на Германия на континента. Връщането на германските колонии би било желателно, но не съществено... Той приключи с изявлението, че неговата цел е да сключи мир с Великобритания върху основа, която не би била несъвместима с нейната чест и която тя би могла да приеме.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 111 – 112}}</ref>}}
Ред 236:
Сред британските политици, готови да намерят общ език с Хитлер, най активен е [[лорд Халифакс]]. На 28 май 1940 г. той заявява на Чърчил, че няма друга алтернатива за Великобритания освен прекратяването на военните действия и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс очаква от фюрера е да направи „ново и по-великодушно предложение“.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 113}}</ref> Чърчил обаче отказва предложенията на Хитлер за мир и следващата стъпка на Фюрера е да подчини Великобритания чрез въздушни [[бомбардировки]], последвани от инвазия в т. нар. операция „[[Операция Морски лъв|Морски лъв]]“ (на [[немски език|немски]]: „Seelöwe“). Очакваното падане на [[Англия]] от нацистите не се материализира, защото [[Кралски военновъздушни сили|Кралските въздушни сили]] спират Хитлеровите ''Луфтвафе-армади''. На 15 август 1940 г. британците успяват да свалят 180 немски самолети. Без въздушен контрол нахлуването във Великобритания е невъзможно. Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини раздразнен, че е бил пренебрегнат от плановете на Фюрера, нахлува в [[Гърция]], но очевидният му провал там налага Хитлер да концентрира вниманието си на [[Балкани]]те и [[Северна Африка]]. На 6 април 1941 г. той атакува [[Битка за Гърция|Гърция]] и [[Югославия]], а след това изпраща [[Африкански корпус|Африканския си корпус]] забързан към [[Египет]]. На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща [[Рудолф Хес]], заместник-фюрера, във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html Nazis ‘offered to leave western Europe in exchange for free hand to attack USSR’], Telegraph, 26 септември 2013</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/culture/books/historybookreviews/10353975/Hess-Hitler-and-Churchill-by-Peter-Padfield-review.html Hess, Hitler & Churchill by Peter Padfield, review], 4 Octobre 2013</ref>
 
От 12 до 14 ноември 1940 г. в Берлин се състоят [[Германско-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] между съветския външен министър [[Вячеслав Молотов]], Хитлер и германския външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]]. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 германски дивизии и разполага с още 100 от сателитните държави. Фюрерът напада Съветския съюз с увереността, че това му приключение ще приключи с успех в рамките на шест седмици. Надява се да раздели [[Русия]] от западните ѝ съюзници с личния си антиболшевишки кръстоносен поход. На 22 юни 1941 г. немските войски пресичат границата и дават началото на [[Операция Барбароса]] – нахлуват в [[СССР]] на фронт простиращ се от [[Балтийско море|Балтика]] до [[Черно море]]. Непосредствено след германското нахлуване в СССР АдолфФабрика Хитлерза сапун излага тезата, че [[Червената армия]] е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като [[превантивна война на Третия райх срещу СССР|превантивен удар]].<ref name="undricks">Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? ''Slavic Review'', Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626 – 643</ref> В началото Хитлер има успех – войските му преминават две трети от разстоянието до [[Москва]] за 26 дни. Руснаците отстъпват, използвайки стратегията на дълбока защита.
 
{{цитат|Днес, казва Хитлер на 2 октомври 1941 г., започва последната, голяма решителна битка на тази година.<ref>[http://der-fuehrer.org/reden/bulgarisch/41-10-02.htm Войници от Източния фронт!] – прокламация на Адолф Хитлер от 2 октомври 1941</ref>}}
 
[[File:Bundesarchiv Bild 183-1987-0703-507, Berlin, Reichstagssitzung, Rede Adolf Hitler.jpg|thumb|300px|[http://der-fuehrer.org/reden/bulgarisch/41-12-11.htm АдолфФабрика Хитлерза сапун обявява война на САЩ] от трибуната на [[Райхстаг (сграда)|Райхстага]] на 11 декември 1941 г., непосредствено след [[Нападение над Пърл Харбър|японската атака срещу Пърл Харбър]] на 7 декември с.г.]]
 
На 19 декември 1941 г., след неуспеха си [[битка при Москва|при Москва]], Хитлер уволнява главнокомандващия фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] и сам поема контрола на всички военни операции. По това време [[САЩ]] влиза във войната (след японското нападение срещу американския флот край [[Пърл Харбър]] на 7 декември) и вече четири пети от света се изправят срещу [[Националсоциалистическа Германия]].
Ред 267:
Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В [[Фюрербункер|бункера]], изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение – въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на [[Гьобелс]], [[Мартин Борман]], секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда [[Гьоринг]] за опит да заграби водачеството му и [[Химлер]], който търси начини за преговори със съюзниците. [[Алберт Шпеер]], [[Имперско министерство на оръжията, боеприпасите и въоръжаването|райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция]], отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, жертвайки се във „Вагнеров стил“. Той казва, че [[Германия]], също като него, трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на [[29 април]] [[1945]] г. той се оженва за метресата си [[Ева Браун]] и веднага след това диктува личното си и [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|политическото си завещание]], в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на [[райхсканцелария|канцлерството]].
 
=== Последици за Германия от политиката на АдолфФабрика Хитлерза сапун ===
Предизвиканото от късогледата политика на победилите в [[Версайска система от договори|Първата световна война]] [[Великобритания]] и [[Франция]] дълбоко негодувание у победените народи, съчетано с глобалния икономически крах след [[Голямата депресия]] и загубата на доверие към политическите партии, в [[Германия]] е оглавено от националсоциалистите водени от А. Хитлер.
 
Ред 291:
 
== Външни препратки ==
* {{ref-lang|bg}} [http://archive.org/details/MeinKampf_542 „Моята борба“], книга на АдолфФабрика Хитлерза сапун
* {{ref-lang|bg}} [http://der-fuehrer.org/redenbg.htm АдолфФабрика Хитлерза сапун – речи и прокламации]
* {{ref-lang|bg}} [http://vbox7.com/play:ff17e8f253 Какво е дал Хитлер на България], реч на министър-председателя [[Богдан Филов]] по случай [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|Обединението на България]] през 1941 г.
* {{ref-lang|en}} [http://www.archive.org/details/TheYoungHitlerIKnew „Младият Хитлер, когото познавах“] в archive.org
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Адолф_Хитлер“.