ПрезПре 20-те години на [[20 век|ХХ век]] под ръководството на Амадео Маюри<ref name="Amery" /><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=60 – 61|chapter=Amedeo Maiuri and the „Nuovi Scavi“|language=angol}}</ref> (ръководител на разкопките за почти 40 години) започва сериозно изследване на археологическите пластове от преди изригването на Везувий, което позволява да се добият сведения за историята на населеното място. Под негово ръководство през 50-те години се извършват последните широкомащабни разкопки, които обаче са недобре научно документирани. Маюри разкопава също областта южно от ''Via dell'Abbondanza'' и е довършено пълното разкриване на градската стена. Не е извършена обаче качествена консервация, което създава сериозни проблеми на днешните археолози. Разкритата от Маюри част от града, плътно застроена с работилници, ханове и кръчми, дава възможност на посетителите да добият ясна представа за живота в Помпей. За това допринасят и частичните реконструкции и реставрации, извършени през 80-те и 90-те години, заради тежкото земетресение от [[23 ноември]] [[1980]] г.
В наши дни вече не се провеждат мащабни разкопки. Археолозите се ограничават само с малки сондажи на места, които вече са разкопани, въпреки, че напълно са разкрити около две трети от територията на Помпей. Днес археолозите се опитват да реконструират, да документират и преди всичко да възпрат бързо протичащото разпадане на откритите обекти. Помпей все повече се превръща в международен изследователски проект. Така например Немският археологически институт изследва от [[1997]] „Casa dei Postumii“.
