Андрю Хъксли: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ картинка |
м допълване в шаблон и в биография; форматиране: 3x нов ред, 2x тире, интервал, й→ѝ (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2:
| име = Андрю Хъксли
| име-оригинал = Andrew Fielding Huxley
| категория =
| описание =
| портрет = Andrew huxley trinity.png
| портрет-описание = Андрю Хъксли през 2005 г.
| роден-място = [[Лондон]], [[Англия]]
| починал-място = [[Гранчестър]], [[Англия]]
| националност =
| баща = Леонард Хъксли (1860 – 1933)
| вложки = {{Личност/Учен | категория = биолог▼
|
| област = [[физиология]], [[биофизика]]
| образование = [[Кеймбриджки университет]]
| учил-при =
Line 20 ⟶ 22:
| повлиял = }}
}}
{{Нобел}} '''Сър Андрю Фийлдинг Хъксли''' ({{lang-en|Andrew Fielding Huxley}}) е [[Англия|английски]] [[Физиология|физиолог]] и [[Биофизика|биофизик]]
== Биография ==
[[File:Andrew Fielding Huxley nobel.jpg|мини|
Роден е на [[22 ноември]] [[1917]] година в Хампстед, квартал на [[Лондон]], Англия, в семейството на известния писател [[Леонард Хъксли]] и Розалинд Брус. Внук е на знаменития биолог [[Томас Хъксли]], брат на писателя [[Олдъс Хъксли]] и на основателят на [[ЮНЕСКО]] [[Джулиън Хъксли]].
Той е внук на знаменития биолог [[Томас Хъксли]] и сина на известния писател [[Леонард Хъксли]]. Брат е на писателя [[Олдъс Хъксли]]. Става член на [[Британско кралско научно дружество|Лондонското кралско дружество]] през 1955 г. Посветен е в [[Орден на Британската империя|рицарство]] през 1974 г. и получава великобританския орден за заслуги през 1983 г.▼
▲
Умира на [[30 май]] [[2012]] година в [[Гранчестър]] на 94-годишна възраст.
== Научна дейност ==
От 1938 г. Хъксли, все още студент в Тринити Колидж, започва работа с Алън Ходжкин. Научният интерес на двамата се фокусира върху мембранната теория, предложена още в началото на [[20 век]] от германския физиолог [[Юлиус Бернщайн]], и разработват едно от първите приложения на техниката на електрофизиологията. Теорията на Бернщайн обяснява нервния импулс като акционен потенциал, който неутрализира мембранния потенциал на покой, получен вследствие неравномерното разпределение на [[йон]]и от двете страни на [[клетъчната мембрана]].
С изследванията на [[аксон]]ите на атлантическата [[Сепии|сепия]] чрез микроелектроди, Ходжкин и Хъксли опровергават теорията на Бернщайн, показвайки, че акционният потенциал на дразнене е много по-висок от мембранния потенциал на покой, т.е. не го неутрализира. Те също демонстрират, че при покой вътрешната повърхност на мембраната е отрицателно заредена, а външната – положително.
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] двамата учени са принудени да спрат научните си занимания. След края на войната Ходжкин и Хъксли се завръщат към изследванията си и формират хипотезата, че мембранния потенциал на покой се дължи на нееднаквата проницаемост на клетъчната нервна мембрана към различните йони и на променящата ѝ се пропускливост при дразнение.
През 1952 година двамата предлагат математически модел на мембранната си теория, известен като модел на Ходжкин-Хъксли. Единадесет години по-късно Алън Ходжкин, Андрю Хъксли и [[Джон Екълс]], си поделят [[Нобелова награда]] за „''техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централни части на клетъчната мембрана на неврона''“. Откритията на Ходжкин и Хъксли ги навеждат на хипотезата за йонни канали, която бива доказана няколко десетилетия по-късно. Потвърждението на йонните канали в клетките и доказателството за тяхното присъствие в клетъчната мембрана носи Нобелова награда през 1991 година на [[Ервин Неер]] и [[Берт Закман]].
== Външни препратки ==
* [http://nobelprize.org/nobel_prizes/medicine/laureates/1963/huxley-bio.html Биография на Андрю Хъксли на сайта на Нобеловата награда] {{икона|en}}
{{нобел физиология или медицина}}
{{Нормативен контрол}}
|